Когато евреите се извиниха на нацистите…

“Кажи ми, кажи, бедний народе, 
кой те в таз рабска люлка люлее?”

Да се извиним за възродителния процес, да се извиним, че години наред учехме за османското владичество, а то било „присъствие“. Да се извиним и за това, че ни е страх от всички негри, пакистанци и чернокожи, с които се напълни София и столицата ни заприлича на нискобюджетен американски филм. Да се извиним и за това, че не свеждаме засрамено глава, когато ежедневно ни наричат „ксенофоби“. Това е абсурдът, в който живеем! Ние може да страдаме от всякакви фобии, ама от ксенофобия, така и не успяхме да се разболеем и това може да го потвърди всеки първокурсник по психология. Дали сме имунизирани към тая фобия генетично, заради онези 500 години робство…извинявам се, „присъствие” или просто сме си широкоскроен народ – не знам. Знам само, че миналата събота столицата ни беше пълна с роми и турци, които в един глас викаха ПО-БЕ- ДА. Имаше една вафла „Победа“, дали нея са им я раздавали безплатно в автобусите по пътя за големия град или само тази дума са научили на български? За тези и други въпроси: „моля, обърнете се към кмета на дадената провинция“. И колкото и да се ядосвах, докато гледах тези хорица, толкова и мъчно ми ставаше за тях. Голяма част от тях идваха за първи път в София. Столицата на България. Онова голямо, прашно място, пълно с чудовища от нов вид – „ксенофоби”… Каквито и опасности да дебнат по пътя, рискът си заслужава, за да чуеш на живо Петя Буюклиева, верно не е Преслава, ама и тя става…

Докато гледах, какво се случваше по телевизията, когато  Сергей Дмитриевич Станишев- този, които твоята и моята баба избраха да предствлява българския народ се извиняваше на турците почувствах едно голямо безсмислие. Същото това безсмислие чувствах, когато полицията биеше студентите, когато след три месеца протести, правителството отговаряше това е демокрация. Миналата събота безмислието ме завладя с пълна сила, защото ако е бил световен ден на „Извинението и целувката“ трябваше, както Станишев да се извини за възродителния процец, така Местан да се извини за ония 500 години присъствие, в които нарадона ни е избиван и изнасилван. На кой да се извини, обаче? На площад пълен с тъмни, бездушни лица, които са чували, че Васил Левски е футболен отбор или на шесте баби, за които Корекома още е музей на модата.

Гледах сълзливия турски сериал, в който „робът“ се извинява на „поробителя“ и се ядосах на учителката ми по литература, която в седми клас ме накара да науча наизуст „На Прощаване“ от Христо Ботев

Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина -
да ходим да се скитаме
немили, клети, недраги!

Тази жена беше луда! Ако днес Христо Ботев беше жив, първо щеше да бъде обявен за заклет „ксенофоб“, след като има дързостта да нарича турското „присъствие“ -  „черна прокуда“. След това щеше да следва граждански арест от Волен Сидеров, а накрая просто щяха да го обяват за поредният „платен“ в тая държава.

Разбирате ли, че това знаменито, сърцеразидирателно извинение на Станишев към Местан обезсмисля, цялата ни литература, история и култура. То обезсмисля всичко, за което този народ си е дал живота, то обезсмисля всичко, което сме учили, то обезсмисля нас генетично! Абсурдно, това е елегантния начин, за да опиша, че НИЕ се извинихме на турския народ на метри от паментникът на Васил Левски, един герой, който умря, за да бъдеш свободен ТИ! Ама то свободата си е вътрешно усещане, ако не си го носиш и се чувстваш зле тук - “Отивайте в чужбина, колега, не пречете на тия, които искат да останат в България да учат”.

И така, парадът на простотията приключи, автобусите потеглиха и какво се казава „кой от къде е “. Във въздуха на София се носеше миризма на нещо мръсно, нещо, което за съжаление, не може да се измие с вода, защото то е в душите. Навсякъде по улиците - пръснати български знамена с кал… Именно тези знамена описваха какво означава България за тези, които преди минути ги носеха настървено.

И няма да илезлез от тази кал , като пием кафе пред парламента, защото с толкова нерви и кофеин  най-много да вдигнем кръвно. Няма да стане с артистични пърформънси, защото тия хора изкуство не обичат...