Код оранжев

Код оранжев
27-11-2013г.
30
Венци Мицов

Не мога да пиша за нищо смислено, когато навън вали сняг.
Всяка идея да наточа перото си и да заклеймя енергийната мафия, тъпото правителство, идиотската опозиция и патетичните извънпарламентарни блокове бива счупена моментално пред гледката на десетте сантиметра сняг навън и мисълта, че след около час трябва да изляза с колата, за да свърша някаква работа.

Код оранжев! Стойте си вкъщи, пийте ракия и гледайте как гонят Недялко от различни телевизионни формати.
На третата ракия ще се усетите как пеете с цяло гърло:
„У, бре, Недялко, маааале леееее
и, бре, Недялко, айде деееее!!!“.
А после, на петата ракия ще влезете във Фейсбук и вместо песни за Недялко от Ямбол ще започнете да редите рими като един същий Недялко Йорданов:
„Птичката в небето щъка
но на мене ми е мъка...“.

Код оранжев! Няма майтап! Мога да се закълна, че вчера пред блока ми стояха 2 камиона от онези, които чистят и опесъчават улиците.
Днес камионите ги няма. Което ми осигурява по-добра гледка към съседния блок. А на външната стена на блока грее в 9-етажен размер строгият, но справедлив лик на Волен Сидеров заедно с реклама за телевизия „Алфа“.

Пичове! Сипете си по една ракийка, нарежете киселата зелка и си пуснете „Алфа“. Не вярвам да сбъркате! У нас патриотизмът и национализмът идват след третата ракия.
Преди това сме по-скоро интернационалисти, а в понеделник сутрин сме като герои от анимационен филм, които са били изпрани в автоматична пералня.

Докато пиша това, чувам телевизора в съседната стая. Там гласът на моята приятелка Генка Шикерова съобщава, че магистрала Хемус е трудно проходима.
Замислям се за миг – а бе, какво ли се случва в Норвегия или не дай си боже Исландия?
Какво ли е положението на исландския Хемус или в норвежкия Перник. Щото това тука направо не е сняг. Това си е някакъв най-обикновен оранжев код, който просто ни е сварил неподготвени.
Просто никой не е слушал Емо Чолаков, докато произнася:
...„а в сряда от зори
пак снежец ще завали“...

Докато в главата ми се блъскат всички тези мисли в тотален безпорядък, аз се опитвам да си представя как след малко ще сляза пред блока. Ще запаля стария баварец, за да се постопли. Ще позачистя стъклата.
Ето такива мисли ми минават през главата, докато, разцъквайки безцелно, съзирам някаква статия, в която виден български историк говори за войните, бойните знамена, храбростта на българския войник...
И внезапно в главата ми се оформя зловещото заключение.
Каква армия, какви бойни знамена, какви храбри войници?
На нас ни трябват точно 2 дни интензивен снеговалеж. И след това сами ще се предадем.
2 дни код оранжев. И край!
Нито магистрали. Нито пътища, нито комуникации. Нищо.
Само телевизия „Алфа“ и радио „Веселина“.
И ракия пред телевизора.
И докато пиша този снежно-потискащ текст, разцъквайки в нета случайно попадам на един много интересен факт.
По време на Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 година Черна гора, в знак на съпричастност с Русия обявява война на Япония.
По-късно историята се завърта, нещата се менят динамично и драматично. И така до 2006-а, когато някой се натъква на документи, показващи, че формално Монтенегро все още е в състояние на война с Япония.
И в главата ми моментално настъпва прояснение, но и тревога.
А бе!
Да не би някога, преди много години у нас да е обявена гражданска война. И ние все още да се намираме в нея?
Я веднага да проверите, моля ви.
Защото само един код оранжев не стига, за да обясни състоянието на държавата ни напоследък...
А сега ви оставям и отивам да чистя снега от колата.
Ако до 3 часа следобяд не съм се появил във Фейсбук... да знаете, че се намирам или в някой автосервиз.
Или при застрахователите.
Или съм нападнал Япония по въздух!
БАНЗАЙЙЙЙЙЙЙ!!!!!!!
 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.