Български копелета

Български копелета
28-11-2013г.
90
Симона Милкова

Разказваме ви историята на двама братя. Предупреждаваме ви, това не е Коледна история и по всяка вероятност няма да има добър край. Почваме отзад напред, защото днес Митко, единият от братята, лежи погребан в Малашевските гробища. Страх ни е, че онова, което се случи с него е на път да се случи и с брат му Цветан. Днес Цветан няма дом, не общува със семейството си, дори не знае къде е къщата на майка му, най-общо казано живее по приятели. Когато тези приятели не могат да го приемат, спи по изоставени строежи, депа и общо взето, където намери. Няма работа, няма пари, няма нищо. Няма дори мечтата за по-добър живот.

Но да си спомним за Митко. След като обира комшиите си, 15-годишният младеж просто напуска дома и семейството си. Цветан и Митко имат още 5-ма братя и сестри, трима от тях вече са мъртви. В тази бройка днес влиза и Митко. Майката на момчетата била в лоши отношения с почти всички от децата си, единствено се спогаждала с най-голямата им сестра и единия от братята на момчетата. Днес тя живее именно с тези две от децата си, на неизвестен за Цветан адрес. Баща в семейството липсва, той починал още, докато Цецо и Митко били малки. За майка му било невъзможно да отгледа децата си и затова всички те минали през дома за сираци в Надежда „Асен Златаров“. „Ние всички минахме през „Асен Златаров“ в Надежда, аз изкарах там 11 години, Митко най-малко седя. Бяхме там от понеделник до петък, събота и неделя си бяхме вкъщи, но не сме цигани“, разказва Цецо.

В последните години отношенията в семейството никак не били добри. Майката на момчетата им казвала „копелета мръсни пукнете“. И пожеланието й към синовете й започнало да се сбъдва. „Митко беше наркоман, беше болен от СПИН, освен това беше и клептоман, имаше над 40 дела за кражби, майка ми не искаше да чуе за него“, спомня си Цветан.  Последните години Митко бил крайно изпаднал, след като приятел на брат му сигнализирал на Цветан, че не е виждал Митко отдавна, Цветан решил да потърси брат си и разбрал, че той е умрял. Оказва се, че брат му е умрял преди 1 година без никой от семейството да знае, а й без никой да го потърси. 1 година трупът му е седял в хладилна камера в моргата. Освен всичко друго, през тази една година някой се е възползвал от пенсията на Митко. Цветан подозира, че това е момчето, в чиято квартира брат му е умрял. Квартирата била на Сточна гара, момчето просто е взело картата на Митко, от която е теглило парите. Когато майка му отива да вземе последната му пенсия,  понеже след като умре човек му се полага такава, й казали, че през цялото това време някой е теглил парите на Митко всеки месец и тя няма да получи нищо. Майка му също е пенсионер по болест и й пратили известие, че неправомерните пари, изплащани на Митко, около 1000 лв. трябва да бъдат взети от нейната пенсия. Падат й се по 25 лв. на месец удръжки и така до 2018г. Това е цената, която тя ще плати за нехайството към сина си.

Никой не знае кога точно и от какво е умрял Митко. Цветан не знае какво пише в смъртния акт на брат му, но подозира, че е умрял от свръхдоза, по принцип не е много сигурен и в това, защото може брат му да е умрял и от болестта си, един ден намерили всичките му лекарства под леглото в дома им, когато за кратко го прибрали след като разбрали, че е болен от СПИН. Освен всичко друго Цветан разказва, че брат му е проституирал, правил е секс с мъже за пари, макар да не е бил гей, допуска, че може и така да е лепнал СПИНА.    

Днес Цветан вижда себе си като втория Митко. Макар да не е болен. Той живее буквално на улицата, не комуникира със семейството си и си няма никого.  След като излязъл от затвора, където прекарал няколко месеца, вкарали го там за нещо като телефонни измами, той буквално останал на пътя. Сега спи по приятели, не разполага с никакви пари. Преди известно време, когато все още знаел адреса, на който живее майка му,  ходил до къщата й, но бил прогонен, майка му отказала да му даде дори 30 ст., а сестра му да му намаже филийка. Това бил последният път, в който той ги видял.  В затвора Цветан опитал да се самоубие, прерязвайки вените си,  но не успял. Разказва, че един затворник го посъветвал, ако не му се лежи в килията да си пререже вените, за да го пратят в затворническата болница. Но не това е причината да опита да се самоубие,  всъщност Цветан наистина искал да умре.

Цецо има дете, което не е виждал от няколко месеца.“ Знам къде го разхождат и минавам да го видя от време на време, но не се доближавам, отбягват ме и сигурно е нормално.  Сега искам просто да работя и да живея нормално. Сега се държат с мен така, че все едно аз съм следващият Митко. На погребението на Митко никой не дойде. Сестра ми дори каза, че за Митко така е било по-добре, било по-добре да умре,  сигурно и за мен така си мислят сега.  Често ми минава през главата, че искам да умра, не виждам причини да съществувам като цяло, само ми е гадно за сина ми.“

Естественият ход на живота, който води Цецо ще го прати в Малашевските гробища редом до брат му. Оказа се, че за Митко, който всички бяха забравили в моргата, никой не плака. Ако днес Цветан умре, сигурно няма да има кой да плаче и за него.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.