Ще взема да напиша книга

Сутринта започна с едно съобщение в пощенската ми кутия. Ето какво пишеше вътре:
„Всеки, които иска СЕНЗАЦИОННАТА КНИГА за НОВАТА БИОЛОГИЧЕСКА РЕВОЛЮЦИЯ (НОВ БИОЛОГИЧЕСКИ ВИД на Земята, което е вече ДОКАЗАН ФАКТ), да ми изпрати 25 лева до поискване в пощата в Карлово и да ми даде адреса си, за да му я изпратя. В тая книга ще стане ясно и как България ще стане ВОДЕЩА СВЕТОВНА СИЛА!“.
Чудесно! Ако искате да знаете как България ще пребъде на 3 морета, купете си новата книга, от която всичко ще ви се изясни...
И докато се чудех да се смея ли, да плача ли, реших да си направя един експеримент.
Написах във Фейсбук – „Приятели, смятам да издам книга. Давайте идеи за заглавие.“
Моментално заваляха всевъзможни предложения:

1. "Седем нощи с Мая (Манолова)"
2. "Сланината - храна, богата на Ел карнитин и антиоксиданти"
3. "Аналните приключения на баба Гуси"
4. "За музиката или какво научих от Криско"
5. "Моят живот и художествената гинмастика или как Нешка Робева ме формира пластически"
6. "100 начина да си направим шапка от алуминиево фолио "
7. „100 полезни съвета как да се предпазим от кемтрейлс, бежанците и Веско Маринов"

Знаете ли какво?
Ще взема да издам и аз една книга.
У нас кой ли не е издал книга. Тодор Живков издаваше по няколко тома на година, като едва ли беше прочел и половината от книгите, които бе издал.
Хора, които трудно успяват да напишат името си без правописна грешка издадоха книги, които се превърнаха в бестселъри (което в България означава да продадеш малко повече книги, отколкото роднини и приятели имаш).
Още докато си мислех това, получих лично съобщение във Фейсбук.
„Здравей, аз съм издател“ – пишеше ми човекът  – „Ако наистина си решил да правиш книга, обади ми се!“.
Хаха, ето ти втора изненада. Ок, звъннах му. Ей така, от интерес.
„Имай предвид, че трябва да си наясно какви хора искаш да те четат“ – рече издателят – „Да търсиш съответната таргет група и да й отправяш подходящи послания“.
„Ама аз такова“ – понечих да кажа нещо – „Аз въобще не съм го мислил насериозно“.
„Аз съм напълно сериозен“ – отвърна издателят – „Помисли какви хора искаш да грабнеш и измисли послание за тях. Хубаво е послението да се съдържа още в заглавието!“
Шах и мат! Що ли ми трябваше да пиша глупости във Фейсбук.
Седнах и се замислих. Какво заглавие ми трябва, за да грабна конкретна група.
Ако искам възрастните хора да ме четат, мога да напиша следното заглавие:
„Какво погуби капитализмът? Загубихме ли душите си, като влязохме в НАТО и ЕС?“
Отдолу снимка-колаж на запалено американско знаме, в далечен план масонска пирамида, Линкълн и Роналд Рейгън, а отпред – гладен пенсионер, ровещ в кофа за смет.
„С такава книга хващаш електората на АТАКА и БСП, но имам лоша новина“ – отвръща ми издателят – „Електоратът на двете партии не е особено платежоспособен. Книгата ти ще бъде сканирана и раздавана от ръка на ръка. Но можеш да станеш водещ в телевизия „АЛФА“ след евентуален успех!“
Замислям се как водя предаване за КЕЙМТРЕЙЛС по ТВ Алфа и тутакси измислям ново заглавие.
„Айн Ранд вместо Райна Княгиня“.
Корица, на която млади юпита демонстрират пред НС, като вместо плакати държат Айпади в ръце. А на Айпадите пише „Оставка“ на английски, но отдолу има малко прозорче, на което постоянно вървят индексите на токийската стокова борса.
„Добра идея“ – казва издателят – „Така хващаш младите, работещи хора с либертариански, либерални и консервативни убеждения. Лошата новина е, че у нас те са малко. Но пък са склонни да купуват. Аз бих заложил обаче на нещо по-универсално“.
Окей! Измислям нова книга.
„Преходът през очите на 2 поколения“. Снимка на митинга на СДС от 1991 година на Орлов мост. Отгоре снимка на протестите срещу кабинета Орешарски от 2013. На двете снимки се вижда един и същи човек – на едната е на 25... На другата – на 50.
„Пич, това е тъжна книга и много хора няма да си я купят“ – казва ми издателят – „Хората не искат да четат трагедии. Така няма да продадеш нищо!“.

И аз започвам да мисля всякакви варианти. Книга за юдейско – масонската плутокрация със заглавие – „Сорос и невидимата заплаха“.
Книга за подмолния комунизъм със заглавие „Как комунистите създадоха МОЛ – овете, за да контролират хората, които пазаруват“.
Книга за нашествието на чужденците със заглавие – „Дюнерите – оръжия на ислямският биотероризъм“.
„Васко Кръпката и Найо Тицин срещу тълпата от некачествени провинциалисти – нещо като биография на Калин Янакиев“.
И в един момент установявам, че нито едно от тези заглавия не може да обедини повече от една група хора.
„Има ли нещо, което обединява всички?“ – питам аз издателя.
„Има, но ще ми се разсърдиш, когато ти отговоря“ – отговаря той и лукаво се подсмихва – „Впрочем след малко ще ти пратя мой вариант на заглавие и корица, което ще те продаде, каквото и да си написал“ .

Прибирам се, сипвам си едно малко и сядам на компютъра.
Във Фейсбук съм получил още имена за бъдеща книга:
-  "100 начина да кажем - ИЗВИНИСЕБЕ и 100 отговора на въпроса - КОЙ"
- "Моят живот и моите успехи в борбата с лечебния глад"
- "Дао-то на Мицофф"
- "Стайлингът на МицоФФ"
Чета и се смея. В един момент получавам поща.
Виждам корица с гола мацка. На фона на руското, американското и знамето на европейския съюз.
Мацката вее българския флаг.
Заглавие – „Преходът през очите на Николета Лозанова – луксозно издание с 68 снимки на Николета и диск с песента „Ран – Ът кючек“, изпълнена за вас от оркестър „Оставка“ - Триград !“
Зашеметен си сипвам още едно.
Това заглавие наистина ще продаде книгата.
Само че аз вече не искам да пиша нищо.
Поне в момента не искам. Пускам си стрийм от събитията в Украйна и виждам голите девойки от Фемен!
„Николета е много по-яка“ – минава през главата ми за миг, но после сам се ядосвам от внезапната мисъл.
Ще взема да напиша книга някой ден.
В стил „литературен турбо тюрлюгювеч“.
Обаче няма да е скоро.
Макар че не е хубаво да се зарича човек...