Актуално
Вън лицемерите от държавата!

Екатерина Анева | 05/12/2013

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Гледам вчера Татяна Дончева, силно вживяла се в ролята си на международно признат енергиен експерт и политик поне от Трилатералната комисия, разпалено убеждаваше Цветанка Ризова и Димитър Цонев, че Бойко Борисов е виновен за всички неволи на клетата ни България.  Видиш ли, той бил обещал на американците, че няма да строим „Белене“, пък бил обещал и на руснаците, че ще го строим. И тези хора от високите етажи на властта на двете световни империи лично пред нея се чудели как е възможно това. Ама айде, Танчето Дончева, която „оф дъ рекърд“, е изключително уважаван в правните среди юрист, иначе всички си я знаем що за лапацало е. Страшното обаче беше не друго, а компанията и в студиото. Не кой да е, а вездесъщият Асен Агов. Яхнал, миличкият и той метлата на Дончева, пригласяше гръмко демоничната анти Бойко песен. Първо, юрист и журналист, занимаващи се не по същество с професиите си, а с политика. Второ единият десен, другият ляв. Трето, и двамата, гледащи НС откъм жълтите павета, но все пак дружно прегърнати, пеещи Реформаторската песен и коментиращи теми,  за които нито имат нужната информация, нито имат конкретна теза и адекватни изводи, с които да повдигнат поне малко завесата над вече отдавна затъналата ни енергетика.

Но тъй като отделих прекалено много време и енергия на тези креатури на поболяната от политиканстване психика на родния гласоподавател, ще се върна рязко към конкретиката на сапунката „АЕЦ“. Визирах този именно разговор, защото за пореден път ме подразни безплодното и популистко експлоатиране на темата енергетика. Развяването на недоказуеми компромати,  недоказуеми договорки, тайни общества и елфски завери, които в крайна сметка се плащат от нас, обикновените хора. Без обяснение защо. Предлагам на читателите енергийна хронология на родните политически зависимости. Историята започва някъде в далечната 1970 година.

Хронологията: В началото бе АЕЦ „Белене“
Историята на проекта за изграждане на втора атомна електроцентрала започва още през 70-те години на миналия век. Първото решение за строежа на АЕЦ Белене е от преди 32 години, взето е на 20 март 1981 г. Веднага започват строителни работи по изграждането на комуникации, прилежаща инфраструктура и складове като на строителната площадка дори се изгражда завод за метални конструкции. Същинските строителни работи по електроцентралата започват през 1985 година, когато стартират изкопните работи за закупения 1000-мегаватов руски реактор на стойност 120 млн. долара. Според официалните данни до 90-а година в проекта са инвестирани над 1 милиард долара.

Проектът след 89г.
10-и ноември 1989 сварва АЕЦ “Белене” с почти готово реакторно отделение на първи блок. Държавата изпада в неплатежоспособност, отприщва се гражданската енергия на еколозите и в края на годината строителството спира. Политическите процеси по това време са толкова бурни, че кожухът на реактора остава на пристанището в Братислава, готов да отплава по Дунава към специално изградения за целта товарен порт край Белене. На строителната площадка възцарява пълен хаос до 28 август 1991 година. Тогава Министерски съвет издава официално решение, с което строежът е спрян и започва консервирането на обекта, като поддръжката занапред ще се финансира ежегодно от бюджета.

Членството в ЕС – залогът
Почти десет години по-късно България се готви за членство в ЕС. Част от изискванията на Евросъюза са страната да спре остарелите четири малки реактора на Първата атомна електроцентрала. Точно преди Коледа 2002, заедно с решението да спре 1-ви и 2-ри блок  на“Козлодуй” правителството размразява строителството на АЕЦ “Белене”, като единствена алтернатива за осигуряване на енергиен баланс в страната. Още тогава мнозина експерти предричат, че това ще е най-скъпият инвестиционен проект у нас за последните две десетилетия.

Рестартът
Най-съществено влияние за сериозен старт на проекта, оказва визитата на руския президент Владимир Путин през 2003 година.  Руският президент заявява, че Русия е готова да поеме ангажименти за доизграждане на АЕЦ “Белене”.  На  3 май 2004 г. тогавашният премиер Симеон Сакскобургготски официално обявява в Белене старта на проекта. Година по-късно Министерски съвет одобрява окончателно предложението за изграждане на атомна енергийна централа на площадката в Белене. През 2006 г. руската компания “Атомстройекспорт” е избрана за изпълнител за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на блокове 1 и 2 на АЕЦ “Белене”. Европейската комисия подкрепи отпускането на заем от 300 млн. евро от Евратом за изграждането на централата и официално одобрява проекта на 17 април 2007 година

Белене и Тройната коалиция
След 15-годишно прекъсване през 2008 година  правителството обяви, че строителните работи по първия блок ще стартират отново и за завършването им ще са необходими 4 години и над 4 млрд. евро инвестиции. Строежът на втория блок пък трябваше да започне през 2010 г. и трябваше да стане готов до 2014.

Изграждането на АЕЦ Белене среща сериозна съпротива от страна на еколози, икономисти, представители на граждански организации и ядрени експерти още с първото възобновяване на проекта. Създадена е нарочна коалиция от граждански организации – „БелеНЕ“, чиято основна цел е да мобилизира общественото мнение срещу строежа на централата.

Въпреки противоречията, на 3 септември 2008 г. беше направена поредната първа копка на строежа. Отразена с голям комсомолски ентусиазъм от управляващите тогава.

ГЕРБ
Поредното възобновяване на строежа беше спряно няколко дни след избирането на новия кабинет. Според последните изчисления към онзи момент, до 2009г. в ядрената централа са налети близо 900 млн. лв., от които основните разходи са за изработването на проекта от  “Атомстройекспорт“. За изграждането само на ядрената част е сключен договор за 3.997 млрд. евро, но с индексацията според инфлацията цената можеше да нарасне с още 20-25 на сто. Отделно за инфраструктура трябваха още поне 4 млрд. евро. И така, според оптимистичните прогнози, атомната централа щеше да ни струва 8.2 млрд. евро, според песимистичните – около 10. Отделно се оказа, че договорът за кредит, подписан от доскорошното ръководство на НЕК са допуснати сериозни грешки и може да се наложи предсрочно изплащане на взетия заем.

През четиригодишния мандат кабинетът „Борисов“ даваше противоречиви сигнали по отношение на АЕЦ „Белене“. За три години премиерът смени позицията си четири пъти. След уволнението на министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, правителството на ГЕРБ окончателно взе решение да сложи край на проекта.

Според една конспиративна, граничеща с налудничавост версия, лансирана от американските резиденти у нас, причината са тайни преговори между Трайков и Богомил Манчев, който въпреки проруския си уклон, лобирал активите и пасивите на централата да бъдат продадени на новосъздадена с швейцарски средства американска компания.

Референдум
Около 20% участие и 60 на сто отговорили с "да" на въпроса да се строи ли нова ядрена централа. В последствие НС все пак каза „Не“ на Белене. Изначално сгрешена процедура, без съгласуване с КСНС. Това са изводите на експертите. Фактите обаче са ясни. Към настоящия момент търпим големи негативи от това решение. Не само политически, но и икономически.  Междувременно остана в сянка една друга процедура, задвижена от ГЕРБ в последната година от управлението. Разкриването на нови мощности в АЕЦ „Козлодуй“. Има учредена и такава проектна компания  „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности” ЕАД.  Още на 13.12.2012 г., тя е пуснала до Агенцията за ядрено регулиране заявление за издаване на разрешение за определяне местоположението на ново ядрено съоръжение (избор на площадка). С това стартира процесът на лицензиране, свързан с одобреното по принцип, с решение на Министерски съвет от 11 април 2012г., изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй”.

Кабинетът „Орешарски“,  #оставка
Докато в София с пикове и спадове, още от самото начало на новия кабинет се вихрят протести с искане за оставка, процедурата по реализиране на нови мощности на площадката в Козлодуй върви с пълна сила. В пленарната зала на най-скандалното откъм говорене 42 НС, се водят словесни битки за всичко друго, но не и за този важен не само за енергетиката на страната въпрос. Но в този филм си живеем от месеци и на всички ни е познат до болка, за това насочвам вниманието към развръзката на сапунката „АЕЦ“.

Аферата „Уестингхаус“
В края на ноември, без излишна показност, министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, след посещение във Вашингтон, се върна с грандиозна и изненадваща за повечето хора новина: „Ще строим VII реактор в Козлодуй с американски пари!“

Според българските енергийни  експерти ядреният реактор на "Уестингхаус" е най-безопасната технология, измислена до момента. Това обяви и министър  Стойнев.

Оттук нататък Министерският съвет трябва да вземе решение дали ще даде мандат на Българския енергиен холдинг да води преговори с "Уестингхаус“. Ако даде ще има между 6-8 месеца да се изгради финансовия контрол и подробностите как ще бъде изградена проектната компания. И ако се реши, че резултатът отговаря на нашите нужди, тогава чак може да се даде зелена светлина на проекта.

Финансирането  на реактора с кредит от американската "Ексимбанк" е част от сделката. Предложението върви в пакет - ядреният реактор от "Уестингхаус" се предлага с финансиране от точно тази банка. Те са предложили приблизително 70% от стойността на реактора, но преговорите тепърва ще се водят. БЕХ пък започва конкретните разговори, относно начина на финансиране и изпълнението.

Според  Стойнев този проект  ще бъде значително по-евтин от проектите, които се строят в момента в Китай и в САЩ.  Според МИЕТ България има нужда от нови ядрени мощности, които да заместят отиващите си 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй".

Настина, до момента няма измислена технология, която да произвежда по-евтина енергия от ядрената. Но явно и това правило е изключение на родна територия.

Арбитражът в Париж
На 6 декември т.г. изтича удълженият с 41 дни срок за представяне на българската позиция по заведеното от руската "Атомстройекспорт" арбитражно дело в Париж.  На 25 октомври изтече първоначалният срок, в рамките на който страната ни можеше да се защити пред арбитражния съд. Адвокатско дружество "White and Case" представлява НЕК. През юли 2011 г. руската компания Атомстройекспорт внесе иск срещу НЕК в Международния арбитражен съд за 58 милиона евро за разходи по проекта АЕЦ „Белене“, а през септември същата година искът нарасна на 1 милиард евро. Ако Арбитража отсъди в тяхна полза, неустойката, която България трябва да плати може да достигне и до 1.5 млрд. евро.

И на фона на всичко това, изключително уважавания от мен Драгомир Стойнев призна:
„Освен технологията, това е и политическо решение също така. Има политическо решение да има диверсификация на източниците*, както направихме с природния газ. Започнахме Южен поток, но се изгражда и интерконекторната връзка с Гърция“.

*С краткото пояснение, че и горивото за този реактор ще бъде доставяно от американците.

Широко затворени очи
Протестите утихнаха. Сделката с "Уестингхаус" се движи с пълна сила. Трябват не повече от 6 месеца за реално задвижване на процедурата. След толкова са и Евроизборите. Михаил Миков призна в прав текст, че те са заветната цел, до която на всяка цена трябва да задържат властта. Утре изтича поисканата отсрочка от "White and Case" пред Арбитража в Париж. От „Атомстройекспорт“ вече не говорят за рестарт.

Сделката е ясна: заем от  американската Ексимбанк  и ... поне 1.5 млрд. евро неустойки, които трябва да платим на руснаците. Така и американците сити, и братушките доволни, и кабинетът цял!

А и Танчето Дончева май вече е Реформатор от блока.
Хайде да ни е честито!

 

 



Други статии от този автор



Коментари