Чики-рики, Че Гевара...

Тия дни взех да се чувствам предпразнично...
Дали защото пред блока ми започнаха да копаят с цел да строят детска площадка.
Дали защото в центъра на София се появи коледно дърво.
Дали защото „Ласт кристмас“ и „Джингъл белс“ взеха да диктуват музикалните събития по всички радиостанции.
Не знам кое от всички събития, или пък всичките накуп, но настроението ми безпричинно се приповдигна до степен на трескаво малоумие с лек елемент на кататоничен ступор и безпричинна радост от живота.

Ето, да вземем за пример тази сутрин.
Цял един Фейсбук седи и се възмущава на снимките на голия Волен от някакъв плаж в Куба.
Цял един Фейсбук изригва възмутено, поради участието на Деница Гаджева в сутрешния блог на една от ефирните телевизии на KLETA MAJKA BALGARIQ.
А аз седя и си припявам – „Гуантанамера...ОООО, Гуантанамераааа!!!“.
К‘во толкова бе – отишъл човека на плаж.
Първо – по този начин той бойкотира лошия бюджет.
Второ – по този начин той се обявява срещу лошите империалисти от USA.
И трето – хайде да не се лъжем – и по-гол сме го виждали на снимки.
Какво толкова. Могъл – отишъл. Днес в Куба, утре в Йемен, други ден – във Виетнам.

А, като казах Виетнам, днес пък „достойните и истински, десни, арийски издания от жълтите плочки“ са заложили на новина от... Виетнам.
Кой знае защо днес „цветът на дясната журналистика“ ни атакува със заглавия – „Паметникът на Ленин в Украйна падна, във Виетнам си мълчат“.
Оле! Дясната журналистика у нас е толкова дясна, колкото Че Гевара е десен. Само че чичо ви Че поне се появява на тениските на „Рейдж ъгейнст дъ машийн“, докато чичо ви Янакиев никога не се е мяркал на тениска на група „Кофти уедър“ от Исперих...

И въпреки това иде Коледа. Настроението се покачва с всеки изминал ден и нищо не може да го развали.
Дори и фактът, че когато погледна от прозореца си, виждам багери и реклама на телевизия „Алфа“ на съседния блок, пак не може да ме накара да се чувствам потиснат.
А и как да се чувстваш потиснат, когато около теб хвърчи един истински позитивизъм.
От едната страна управляващите раздават позитивни награди, като незабравимата „Студент на годината“ по БНТ, чието правилно име може би трябва да бъде – „Контрастудент на годината“.
От другата страна – „Човек на годината“.
От трета – „Жена на годината“.
В последните няколко дни толкова хора получиха призове, че започвам да си мисля – 2013-а не е била една, а цели 27 години.
Как да не се радваме на това.
Нали знаете, че според една статистика сме на второ място по брой на рицари тамплиери в света.
Защо да не сме на първо място по брой наградени за „Човек на годината“, „Жена на годината“, „Унисекс на годината“ и „Студент на годината“.

Ето, виждате ли, че нещата изобщо не са толкова черни, колкото ви изглеждат. И че 2013-а си е една изключително позитивна година.
Два парламента. Двама премиери. Две правителства. Два протеста.
От всичко си имате по 2, ама се оплаквате.
Хайде, стига глупости.
Ако живеехте във Виетнам, там нямаше да имате десни и леви издания, които да отразяват събитията така, както ги отразяват у нас.
И нямаше да научим тази полуизмислена история за човека от Тетевен, който загубил къщата си заради ипотека.
И понеже някак в документите ставало ясно, че къщата е заложена, но земята под нея – не, човекът я разрушил, натоварил я в огромен камион и я закарал пред клона на банката, където я изсипал...
Чудесна история.
Макар и със съмнителна достоверност, тя ме накара за секунда да стана ляв по душа и да си представя как мнозина, заробени от ипотеки започват да връщат къщите и апартаментите си на банките тухла по тухла и панел по панел.
Но пасаран, Амиго!
Вива Ел Коменданте!
Венсеремос!
Изобщо, не знам дали има песен, писана от Виктор Хара и посветена на Коледа.
Съмнявам се да има такава.
Обаче няма да е излишно някой най-накрая да проведе курс по лечение от олевяване сред десните.
Курс по лечение от одесняване сред левите.
И курс по лечение от шизофрения сред всички останали, щото се побъркахме в тоя ляво-десен качамак, който сме принудени да ручаме в последно време.

Ами, май това е всичко. Лека сряда, весел четвъртък и палав петък.
Хич да не ви пука. Щракайте с пръсти и викайте – „Чики-рики, Че Гевара!“.
И очаквайте да ви връчат наградата „Щракащ с пръсти на годината“.