Специален коментар
Бой и бъднини

Албена Вулева | 20/12/2013

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Какво чета аз тия дни и не вярвам на очите си! Пробив в наказателното съдопроизводство на Републиката - съдът излязъл с ефективна присъда, трудно преодолявайки принудата да стори това, поради тоталния отказ на обвиняемия по делото да сключи споразумение с прокуратурата...

Но не този тъжен юридически факт е най-стряскащото в случая. Осъдената е злополучната директорка на дома за деца „Таню Войвода" в Асеновград -Весела Симеонова. Жената ще търка наровете 3.5 години защото видите ли била заключвала и - О, боже! - ограничавала свободата на две 13-14-годишни пикли, които ги е засърбяло да не казвам къде.  Предполагам, че въпросните търсачки на вечната обич щяха да седят под ключ дори и да не бяха възпитанички на дом, а живееха в произволно избрано НОРМАЛНО семейство. Педагогът Симеонова ще търпи ефективно наказание, защото някакви си проблемни хлапета (представям си какви проблеми са създавали), били карани да мият подове... По принцип проблемните хлапета, трябва да бъдат вадени от своята проблемност с най-крути мерки и веднага, за да не се превърнат от проблемни хлапета в криминален контингент. Оказва се, обаче - в нашата Държава е осъдително да възпреш малолетните свободно да се шляят с цялата си проблемност и сексуалност безконтролно, където, когато си искат. Оказва се, да накараш някого да мие подовете, там, където обитава, също било наказуемо. Значи учител или възпитател да накаже провинилия се тийнейджър, да му внуши укоримостта на неговата постъпка чрез наказание не е редно, а в същото време, когато приложи възпитателна мярка, него самият могат да го накажат, че даже с подобна присъда? Защо?

Изобщо защо е иззето от ръцете на българския педагог наказанието като средство за възпитание и корекция? Как трябва да стане визуализацията, че даден тип постъпки са грешни, как да се наложи, а когато е необходимо - и да се насади обществено приемливото поведение у малолетните, когато е очевидно, че се развиват в тотален разрез с моралните, законовите и изобщо, социално приемливите норми?! Какви, искам да попитам, възпитателни мерки трябва да прилага съвременният педагог, когато опре до проблемно дете или безпроблемно, но нагло и разхайтено такова? Такова дете, което у дома не е възпирано на 13-годишна възраст да напуска дома си във всеки миг, когато му скимне и не трябва да мие под, да хвърля боклука или да си оправя леглото, защото е заето да се гримира, пуши трева, пие бира или души гълъби, когато се сблъска с представител на образователната система - учител и почне да му се катери по главата с цялата си невъзпитана и лишена от родителски контрол разпуснатост - как трябва да реагира този педагог? Защо учителите в днешните учебни заведения влизат в класната стая под страх, че могат да бъдат напсувани, замеряни, а често пресата информира - и бити дори, а в отговор могат само да молят за милост със смирено преклонена глава?

Кой и как успя да погребе целия авторитет на тази толкова важна за изграждането на личността професия - на учителя? Ето, осъдили жената на затвор, защото налагала репресивни мерки върху малките неблагодарничета, а сигурно ако ги беше оставила на воля да се сношават и напиват, щеше да бъде наградена за опазване свободата и правата на детето.... Каква е тази малоумна държава, която извратено продължава да предоставя всякакви възможности това общество да се разложи още повече? Естествено, че разюзданите келеши, били те в дом или приходящи на училище ,трябва да тънат в страх, страхопочитание и уважение към своите учители, директори и институцията на училището въобще и тези техни емоции трябва да бъдат предизвиквани, ако се налага и с по-жестоки методи от миенето на под или кенеф! Освестяващият шамар е напълно приемлив, да не кажа подходящ, в съвсем нередки случаи! До там се е стигнало, че учителят не смее да отправи забележка, ако ще да му се изхрачат върху лицето, защото видите ли - като духове от бутилка моментално изникват родители, които не помнят имената на децата си и агенции за закрила на детето, които закрилят децата единствено от доброто възпитание. За това в училищата да преподават са останали най-големите некадърници, които не могат да намерят професионално приложение никъде и за капак на цялата им житейска неспособност тая система ги смачква окончателно, поставяйки ги в ситуация всеки 13-годишен пикльо да може да им свие сармите.

И, после защо тийнейджърите били не знам си какви, тъпи били по матурите, невъзпитани из градския транспорт и агресивни из градинките. Ами, такива ще са, след като родителите им са принудени да работят по 16 часа на ден и нямат нито физическо време, нито емоционалната потребност, нито дори чисто техническата възможност да се заемат с възпитанието на това „бъдеще на България”, а на учителите по съдебен, законов и административен ред им се отнема това право, защото са запращани по затворите, наказвани и тормозени, ако се опитат да вкарат в релси тези, които чисто житейски дерайлират от правия път в тази крехка и проблемна възраст.

Да, боят възпитава! Страхът също! Често това са единствените възможни способи да направиш от говедото човек, докато още не е късно. Ролята на педагога е комплексна, тя не се ограничава само до тясното преподаване на конкретната материя. Педагогът е възпитател в най-общия смисъл на думата, той освен науката, която преподава трябва и е длъжен да покаже на подрастващия нормите на съществуването в среда изпълнена с други индивиди, да го научи да живее правилно. И когато среща отпор, тази житейски необходима информация да бъде възприета и възпроизведена, качественият педагог трябва да намери способ, во благо и на самия подрастващ и на обществото, да намери способ проблемното дете да спре да създава проблеми - и на себе си, и на образователната система, и на цялото ни общество. Понякога този единствен, подходящ способ може да се окаже и по-репресивен. Но той, педагогът, възпитателят, учителят не бива да допусне, този проблемен индивид от системата на образованието да премине директно под грижите на съдебната система, а оттам отново до системата на наказанията. Та, нека наказваме овреме! Така и болката е по-лека, и загубите по-малки, а ефектът по-добър и  своевременен!

 



Други статии от този автор



Коментари