Моята Коледа/ Тяхната Коледа

Рождество Христово, Коледа или просто поредните почивни дни за запиване... Замислих се колко голяма е пропастта в разбиранията и възприятията за празниците. За едни това са най-светите дни в годината, а за други времето за най-пиянското веселие. Ценностите са направо кривоогледални, моралът - също. Ясно е, че различните поколения няма как да имат еднакви възгледи, но християнските ценности и християнският морал са иманентни понятия и за техния смисъл, няма как и не може да се спори.  Факт е обаче, че те отдавна за някои са думи без смисъл, безцелни речитативи, написани от беловласи старци преди векове. Отживелици от отминала епоха. И в нашето модерно общество е въпрос на чест демонстративно да бъдат потъпквани. Или юродливо спазвани. Разлика почти няма.

Панаир на суетата. Това е Коледата и то не за това или онова поколение, а за тези и онези хора. Тези, които смятат потъпкването на ценностите и традициите, като израз на модерност. Онези, които приемат Рождеството и Възкресението като големите дни за преяждане със свинско и агнешко. Тези, за които ходенето на черква е поза. Онези, за които алкохолното опиянение отдавна е заместило вярата в Бог.

А напоследък се появи един нов социално-обществен феномен. Оферти за празнуване в СПА хотели и скъпи курорти. И там, в тесен обществен кръг, в ресторантите се сервира „традиционно“ (!!!) меню за Бъдни вечер. На някои места дори има и бонус - блок маса и музика на живо. Даже и не искам да си представям подобно низвергване на родното, на онзи феномен, наречен простонародно християнство. На тази странна симбиоза между религия и суеверие, на ритуалите, в които тайничко са вплетени християнските символи. Онези смешни неща, които за някои са бабини деветини, са ключът към днешното ни религиозно осъзнаване.

И сега идва моментът, в който ще бъдат намесени църковните гей скандали от последния месец, които доволно идват, за да подкрепят атеистичното и калигулско възприятие и интерпретиране на Рождеството. Сигурна съм. Зная, че доволно поизтривате леко намазнени ръце и не толкова доволно оставяте чашката и пържолката, в това импровизирано предпразнично соаре, само за да напишете няколко реда чист и откровен хейт. Трудно е да се припознаеш, още по-трудно е да си признаеш, че си го направил, че се виждаш в образа на Тяхната Коледа. Но това не значи, че истината в кривото огледало е „по-стройна“. Това, че в БПЦ има скандали, не означава, че не трябва да си запазим вярата в сърцата, да търсим Бога, да се изповядваме, да се причастяваме, да спазваме традициите. Другото, поругаването и гаврата с религията и традицията, правят вътрешните погнуси, част от вероломството на цялата нация.

А тези малки неща - Бъдникът, сламата, броят на ястията (7, 9 или 11), чупенето на ореха, пренощуването на храната на масата, питката, червеното вино, запалената свещичка в храма – всяко нещо носи своята символика. А чревоугодничеството и суетата, те са два от най-големите библейски грехове, които водят до покварата на душата.

Не приемайте написаното като обида, защото целта не е да има обидени. Не приемайте моята представа за поза, защото тя не е. Има хора и хора. Отвъд тези и онези. Просто вярващи хора, които все още носят морала и ценностите в сърцата си. Няма безгрешни хора, важното е да намериш баланса.

Бог да ви благослови!