Актуално
Моята Коледа/ Тяхната Коледа

Екатерина Анева | 24/12/2013

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Рождество Христово, Коледа или просто поредните почивни дни за запиване... Замислих се колко голяма е пропастта в разбиранията и възприятията за празниците. За едни това са най-светите дни в годината, а за други времето за най-пиянското веселие. Ценностите са направо кривоогледални, моралът - също. Ясно е, че различните поколения няма как да имат еднакви възгледи, но християнските ценности и християнският морал са иманентни понятия и за техния смисъл, няма как и не може да се спори.  Факт е обаче, че те отдавна за някои са думи без смисъл, безцелни речитативи, написани от беловласи старци преди векове. Отживелици от отминала епоха. И в нашето модерно общество е въпрос на чест демонстративно да бъдат потъпквани. Или юродливо спазвани. Разлика почти няма.

Моята Коледа                                               

-На Бъдни вечер има питка, боб, сарми и чушки, само постни храни, приготвени у дома

-Прави се празнична питка с късмети

-Задължително има червено вино

-Семейството е заедно

- Пеят Коледари (ако имаме този късмет)

- Преди вечеря се чете „Отче наш“

-Най-възрастният на масата разчупва питката, първото парче е за Богородица, после по старшинство

-Чупят се орехи, вари се ошав

- Масата не се вдига, за да слезе Господ и да похапне

- На Рождество Христово се ходи на църква, задължително

се взима причастие

- Отчето ни благославя

-Прибираме се. Отново се събираме около масата, разменяме си подаръци

- Пече се месо, слагат се колбаси и млечни продукти

- Постът е приключил и вече може да се яде и блажно

 

Тяхната Коледа

-Най-накрая дойде почивката!

-Ходи се до близкия хипермаркет на пазар

-Количката е претъпкана, основно с колбаси, месо и пиячка

-Айде и по една консерва сарми и боб, че нали е „некъв ден такъв“

-После през хлебарницата за погача

-Сипва се ракия, вино, водка, бира и каквото още там има

-Режат се филетата и саламите „за мезе“,сипват се и задължителните

руска салата и снежанка, айде и сармите за „адет“

- Сяда се на масата. Който е дошъл, дошъл. Не е нужно да е семейно,

важното е да е дружка за по чашка.

-Пържолите са готови. Майната им на сармите. Започва пиршество

- Купона е на 6, ама не е достатъчно

-Хайде в близката кръчма да празнуваме. Коледа е все пак.

-Масата не се вдига, че после, като дойде пиянският глад, като се върнем…

-Пиенето продължава до ранни зори,

„Каква е тая камбана, дето дъни и ме буди?“

-Айде сега да се изсипем при родата да си доядем на аванта!

-Че за какво иначе са тези празници, освен да се освиним?

 

 

 

 

Панаир на суетата. Това е Коледата и то не за това или онова поколение, а за тези и онези хора. Тези, които смятат потъпкването на ценностите и традициите, като израз на модерност. Онези, които приемат Рождеството и Възкресението като големите дни за преяждане със свинско и агнешко. Тези, за които ходенето на черква е поза. Онези, за които алкохолното опиянение отдавна е заместило вярата в Бог.

А напоследък се появи един нов социално-обществен феномен. Оферти за празнуване в СПА хотели и скъпи курорти. И там, в тесен обществен кръг, в ресторантите се сервира „традиционно“ (!!!) меню за Бъдни вечер. На някои места дори има и бонус - блок маса и музика на живо. Даже и не искам да си представям подобно низвергване на родното, на онзи феномен, наречен простонародно християнство. На тази странна симбиоза между религия и суеверие, на ритуалите, в които тайничко са вплетени християнските символи. Онези смешни неща, които за някои са бабини деветини, са ключът към днешното ни религиозно осъзнаване.

И сега идва моментът, в който ще бъдат намесени църковните гей скандали от последния месец, които доволно идват, за да подкрепят атеистичното и калигулско възприятие и интерпретиране на Рождеството. Сигурна съм. Зная, че доволно поизтривате леко намазнени ръце и не толкова доволно оставяте чашката и пържолката, в това импровизирано предпразнично соаре, само за да напишете няколко реда чист и откровен хейт. Трудно е да се припознаеш, още по-трудно е да си признаеш, че си го направил, че се виждаш в образа на Тяхната Коледа. Но това не значи, че истината в кривото огледало е „по-стройна“. Това, че в БПЦ има скандали, не означава, че не трябва да си запазим вярата в сърцата, да търсим Бога, да се изповядваме, да се причастяваме, да спазваме традициите. Другото, поругаването и гаврата с религията и традицията, правят вътрешните погнуси, част от вероломството на цялата нация.

А тези малки неща - Бъдникът, сламата, броят на ястията (7, 9 или 11), чупенето на ореха, пренощуването на храната на масата, питката, червеното вино, запалената свещичка в храма – всяко нещо носи своята символика. А чревоугодничеството и суетата, те са два от най-големите библейски грехове, които водят до покварата на душата.

Не приемайте написаното като обида, защото целта не е да има обидени. Не приемайте моята представа за поза, защото тя не е. Има хора и хора. Отвъд тези и онези. Просто вярващи хора, които все още носят морала и ценностите в сърцата си. Няма безгрешни хора, важното е да намериш баланса.

Бог да ви благослови!

 



Други статии от този автор



Коментари