Актуално
Годината на Самозапаления

Симона Милкова | 26/12/2013

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

13 март. 13:30 ч. Ковачът Димитър Димитров пламна пред Президентствотo.
2013 беше белязана от една ужасяваща тенденция за показност на отчаянието, не сме сигурни дори за точната бройка хора, които посегнаха на живота си като се самозапалиха.  Животът е най-ценният дар, който Господ ни е дал, но можем ли да го живеем на дъното?  9 месеца след като Димитър пална клечката и получи 25 процента изгаряния го потърсихме, за да го питаме как вижда постъпката си от дистанцията на времето. Останаха ли белези по тялото му и накъде потръгна живота му след като оцеля. Намерихме го пред олтара на местната църква в с. Попина.

За какво се молиш Димитър?
Всеки се моли за благоденствие, за здраве, щастие, късмет, на хората им остана една вяра, тези простотии, които ги виждаме навън са просто едни необосновани изисквания на едни объркани хора, всичко, което чуваме  е „Оставка“, а може ли да има държава без водачи. Хората са отчаяни.
Ти разкая ли се за онова, което направи?
Не. Много хора го направиха, но не оцеляха. Аз го бях обмислил, не беше спонтанно решение. Всеки от самозапалилите се е имал някаква истина, заради която го е направил,  е аз поне оцелях, за да разкажа моята.
В края на годината всеки си прави равносметка, каква е твоята равносметка?
Разлаях кучетата. 27 световни медии дойдоха при мен, за да чуят истината за България. Направих си едно хубаво лозе, една хубава овощна градина, направих ремонт на апартамента в Люлин, сега съм на село с жена ми и си почивам. Имам много приятели тук.  Накъде потръгна живота ти след 13-и март?
В момента оборудвам една къща в Божурище, работя и си изкарвам пари, живея нормално и правилно. Това, което беше грешка или не, просто мина, като следи нищо не остана, организмът ми има много силна автоимунна система и се възстанових. Аз не съм искал да се самоубивам, исках да направя своя протест, ако исках да се самоубия - щях да скоча от 9-ия етаж. Наскоро се запали един 23-годишен мъж, изкараха го луд, изкараха го наркоман, за да не се подстрекават хората към самозапалване. Просто крият истината, колко беден е народът. Ето, виждам хората в селото, нямат едно левче за хляб. Проблемът е, че хората са жестоки. Хората гледат лъскавите политици обикалящи студиата на телевизиите и си мислят, че това е животът, да дойдат по селата да видят отчаянието на хората, защото това е истинският живот. Хората мечтаят да изпият една бира за празника, а не могат. Моят риск и моята борба беше, че системата е несправедлива към хората. 7 000 000 човешки съдби, та ние сме под санитарния демографски минимум. От 5000 човека на село са останали 500, за 15 години се е родило едно дете. Страшно е.
Прогнозата ти за бъдещето на България?
Ще се европеизира до толкова, че да няма България, или ще се турцизира, или ще се русизира. България няма бъдеще, демографски колапс, икономически колапс, вече дори няма кой да избяга, който е искал да избяга вече го е направил, другите сме си тук. Ставаме изчезващ вид. По един малък град или едно малко село изчезва всяка година. Представи си какво ще бъде след 20 години, мъртва зона.
Какво ще кажеш на стотиците хора в България, които наистина са на дъното и са крайно отчаяни, съветът ти към тях?
Дъно няма. На живота дъното не е като дъното на тенджерата. Тези хора просто трябва да се хванат да правят нещо, трябва да им се даде да работят, нека държавата да им даде една нивичка, да им даде смисъл да съществуват, да си я обработват. Не може да се живее на помощи. Дъното е на два метра под земята. Ясно е, че един ден всички ще отидем там, просто всеки заслужава да живее достойно. Ние трябва да протестираме за правото си да бъдем хора. Отидете по селата да видите как живеят хората с по 130 лева на месец, тук хората нямат цифрова телевизия, те нямат никаква телевизия. 500 човека нямат никакъв сигнал, сега хората тук гледат румънска телевизия, няма ни цифров, ни аналогов сигнал. Изхарчиха милиони за реклама, а каква беше рекламата, дядото върши единия край за шията, а другия за гредата и скачай от стола. На всеки един човек в България му се полага телевизия, водопровод, полага му се да има ток, да работи, да има полицейска защита, да може да отиде в болница.    
Щастлив ли си, че си жив?
Е, как да не съм щастлив, запознах се със сватовете, обещахме си, че тази година дъщеря ми ще води с бяла рокля хорото. Хората около мен ме обичат и са щастливи, че съм жив. Аз не знаех, че съм толкова обичан. Хората се радват, че оцелях. Това си беше моят протест, ако не бях оцелял тогава щях да съжалявам.
Какво пожелаваш на българския народ за идната година?
Лидер, честен човек, който да поведе правителството. Човек с твърда ръка, който да каже как трябва да се направят нещата. Важното е да кажем, че ни трябва не измислен, а истински лидер, човек, който да доведе инвестиции. Трябва ни здраво и истинско сериозно управление.
Самозапалванията станаха болезнен символ на 2013 година, какво се промени след тях?
Никой не обърна внимание на тези хора и нищо не се промени. Имаше дори идея самозапалванията да се наказват! Е, как да накажат умрелите? Казвам на хората да не го правят, страшно болезнено е и няма смисъл, не бих предизвикал никого да причини това на себе си. Никой да не повтаря това, което аз направих, защото няма смисъл. НЯМА СМИСЪЛ.

 



Други статии от този автор



Коментари