Ако фойерверките бяха природно явление*

Някъде далече, в неотбелязания на картата затънтен и рядко посещаван край на западния спирален клон на Галактиката, се намира едно дребно, с нищо незабележително, жълто слънце, което обикаля една съвсем незначителна малка, синьо-зелена планета, на която всички щастливи семейства си приличат, а всяко нещастно семейство е нещастно посвоему. Единствено жителите на Гордастарапланина успяваха да са щастливи посвоему, докато са еднакво нещастни.  

Гордастарапланина е руско-турска провинция, която се намира на Изток от рая, на Западния фронт нищо ново, на Северина - момиче от сняг и крокодилите отлитат на Юг. Общата дължина на държавната граница е 2245 км (в час).  Населявана е от едни изумително изостанали хора, които все още смятат електронните цигари за страшна гъзария. Историята на този малък, но много прост народ, започва там, където след години ходене по мъките всичко ще  приключи. Държава, изобретена от хан Аспарух, точно след като баща му хан Кубрат - увлякъл се внезапно по Икебаната - запял „Съчки събирам“. Вдъхновен от новогодишната реч на баща си, хан Аспарух изпратил кратък смс с текст „DMS PEEVSKI“ на кратък номер 681 и така започнало всичко. Василис Карас признал  Клета Майка България (Копеле, признах те! Феномено!). Феноменални са били, Феноменални са и до ден днешен жителите на Гордастарапланина. Феноменални са, защото еднакво се гордеят и със Златния век, и със златния ланец. С три морета под една некъпана мишница Гордастарапланина n.a.A.K.A. България, сега е на три хюмнета (президент, премиер, председател на парламента), на три ракии (домашна гроздова, домашна сливова, домашна крушова) и на три Златки (Русата, Черната и Червената). Гордастарапланина, мой малък Мордор!

В момента жителите на тази държава са се събрали около труп на прасе под балкона ми. Чудя се - дали поначало българското човечество не е допуснало голяма грешка, като е слязло от дърветата и ги е направило на съчки...
Но пък така добре описва реалността на една българска жена тази картинка: под балкона ми няма Ромео, а миризма на пърлени трупове; отдолу не ми свирят мариачи, а цигански оркестър; животът ми не е песен, а песнА, изпята от певачка. Макар че само нашите български мъже, които  умеят да си бъркат в пъпа, в носа, в ухото и в гъза едновременно, и това, докато си го местят от единия крачол в другия -  благославяйки майките си, че са ги родили богове -  ми го вдигат. Именно затова и Бойко подмокри цял един народ навремето. Гордастарапланина, мой малък вибратор!

Във вчерашната прохладна декемврийска вечер чорбаджи Слави, гологлав, по халат, заобиколен от сценаристите си, подгряваше зрителите на БТВ за концерта на Планета Пайнер. А концертът на Планета Пайнер, от своя страна пък, подгряваше българския народ за речта на Президента с главно „Пу“. За малко напуснал улица Сезам, той дойде да ни пожелае здраве, благоденствие и просперитет. На бял кон и в бяла усмирителна риза, с „Бяла роза“ за фон, Кебелакозаностра ни обясни на дълго и широко същото, което хан Кубрат е показал на синовете си – а именно, че една съчка пролет не прави.

Тогава се замислих какво щеше да е, ако фойерверките бяха природно явление, а пръднята - боя и в този момент внезапно си отговорих на всички въпроси, които ни тормозиха цяла година:
  „Къде е Плевнелиева?“,“ Кой предложи Пеевски?“, „Защо Октай Енимехмедов стреля с шарена сол по Доган?“,  „Защо Москва не вярва на сълзи, сополи и плюнки?“,  „Защо на Росен Петров му го няма половината нос?“, „Защо Мая Манолова не е касиерка в Била?“, „Защо сме се родили????”

Докато тичах към телефона (Facebook), се разминах с Артър Дент, който се беше запътил по хавлия да се хвърля под влак. По-късно научих, че си сменил пола и името, и сега се казва Ана Каренина...
Докато стигна до телефон, всичко приключи. Проблемите ни си останаха нерешени — много хора се чувстваха зле, а повечето от тях — отвратително, включително и онези с електронните цигари. Годината на Путин приключи. Скоро ще навлезем в годината на коня. Аз лично смятам да продължа да крещя „Оставка“ от гъза на коня.

Само един човек се мяркаше там, като един призрак...Той беше Мунчо. Обесиха го на касапницата. Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира.

Гордастарапланина, мой малък новогодишен късмет!

*Бел.авт. В текста има продуктово позициониране на Иван Вазов, Дъглас Адамс и Лев Николаевич Толстой