Актуално
Волен: защитникът на Вселената

Мария Маркова-Марчела | 08/01/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Преследван от енергийната мафия, от силите на мрака, от Шумахер из Алпите, от подлите либерали, от всички френски културни аташета, както и от бившите си жени. Хулен от четвъртата власт, от хомосексуалисти, от хората на Аллах, от хората на Джей Зи, от хората на Бойко, от хората на площада, от Ричард, който си купи къща в бургаско село с жена си Джейн и от всички останали национални предатели. Препил с национализъм, живота си заложил за една-едничка България - това нещастно, изтерзано, измъчено малко чукче, което бие по главите лошите хора, за да станат по-добри. Дами и господа, на вашето внимание – Волен: защитникът на Вселената!

Помните ли „Волтрон: защитникът на Вселената“? Японско-американски анимационен сериал от 1984, в който се разказва за едни „добри планети“ (галактически съюз), които отдавна установили мир в галактиката, тъкмо отпуснали се, едва отдъхнали си и – ПРАААС– страшна заплаха се появила от тъмното. Тогава едни галактически пътешественици със специални сили, тренирани и подготвени от същия онзи междупланетен съюз, били събрани, за да се завърне Волтрон, защитникът на Вселената. Волтрон – мощен робот, съставен от пет лъва (син, червен, зелен, черен и жълт) - и нарочно създаден, за да преебава лошите.

Сега, като изяснихме встъпителната ирония, мога да продължа да говоря за бръмбарчето в главата на едно малко демонче - за името, за което никой в Ада не се сеща. Малки сме, незначителни сме, но проблемите ни са си нашите проблеми и нас си ни боли особено жестоко от тях.

Г-н Волен Сидеров пак се е излагал в самолет. Вчера, малко преди да кацне във Варна, морето, сините вълни, той не е издържал психически на поредната провокация, само че този път поднесена на френски или пък, доколкото разбрах  още по-нагло са стояли нещата  – провокацията е била на няколко езика и идваща от един човек. Ъ, извинете. От една жена.  Та, не издържал съставения от различни цветове лъвове робот и си пуснал отровата върху едни хора, които просто искали да стигнат от точка „А“ до точка „Б“, без да спират на точка „ЕЕЕ!“. Ама какво му пука на него? На него всички са длъжни да му слушат простотиите, да му се любуват на истеричните пристъпи, да го обичат, да го разбират, да го боготворят… Кво ти пука, бе Волене?! „Кой ни мисли зло, ше му спукаме гъзо“ – нали? А? Така. В едно изречение всичко звучи винаги горе-долу ето така - В гъза си намерих парче от луната. Мечтатели, ПУКНЕТЕ!

 „Проклети да сте!“, „Извинисебе!“… Мое ли малко, е така, да спрем медийните изяви? Е, така – за ден? Ето и Бог, който още някак си се разминава между шамарите и не е обявен за национален предател, и Той – за шест дни е сътворил света и на седмия е почивал. Има ли как да си издействаме почивен ден от Волен Сидеров и Атака?

Винаги съм искала да видя София, родния ми град, през очите на човек, който за пръв път стъпва в нея. А сега някаква извратена и мръсна моя подбуда ме кара да ми се иска да видя Волен, родния ни Волен, през очите на тази клета културно-аташирана френска женица.  Какво ли е да го види човек за първи път? Някой помни ли?  

Волен в кола, Волен в самолет, Волен пеша… Оказва се, че с каквото и да се придвижва този човек, резултатът е един и същ - и мирише все по един и същ начин. Защо? Защо, господин Сидеров? Друсате ли се? В някоя роля ли сте се изгубил? Или пък сте просто тъп? От всичко по много ли? Какво?  Навън мъглата е по Стивън Кинг. Вече дори не искам да съм била в самолета с вас и учениците ви. Вече не ми е и смешно. В момента съм нещо по средата на това да ми е жал за един болен човек и да ми е писнало зловещо от това всеки циганин да има златен зъб и всеки ненормалник да си има телевизия.  Най ми е жал за мен обаче, защото истински се зарадвах само на едно-единствено нещо, което чух по новините днес – в гоцеделчевското село Баничан ще откриват приют за стари, негодни магарета.

Какво ли ще стане, ако Волен припознае Вселената за своя родина? Ще преснимаме ли „Армагедон“? Кой, по дяволите, ще играе астероида?!

Въпроси, въпроси, до смърт ми досаждате. Обаче пък чак след смъртта има живот

 



Други статии от този автор



Коментари