Специален коментар
От местопрестъплението : България

Албена Вулева | 10/01/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Уникален по рода си, революционно нов метод за борба с престъпността предлагат предвижданите промени в Наказателния Кодекс на Републиката, които дори, в изблик на нестихваща и преливаща демократичност на нашата Татковина и родно нормотворчество, бяха оставени за всенародно обсъждане и довнасяне на предложения, препоръки и  най-вече - брависимости онлайн. Колко евросъобразно, хуманно, даже хуманитарно бих казала, а най-вече модерно! Е, верно само в периода на празниците бе открит за всенародно обсъждане и възторг, но все пак, все пак...А, без хич!?

От предложените изменения става ясно, че вече родната престъпна мисъл няма да бъде ангажирана с това какво престъпление да извърши, как да го извърши и по какъв начин да избегне наказателна отговорност. Сега вниманието на престъпността е сериозно отклонено в съвсем друга посока и тя, престъпността, е поставена пред непреодолимото препятствие да измисли как да извърши и измисли такова престъпление, за което да успее да бъде наказана! По този начин законодателят един вид я предизвиква, разсейва и отклонява вниманието и от извършването на криминалните прояви, насочвайки я към мисловна дейност - как да преодолее високата летва за попадане зад решетките. То и досега влизането в пандиза си беше кауза пердута, ама с новия Наказателен Кодекс съвсем лишиха клетия престъпен елемент от възможност да се поправи и изпита на гърба си държавната репресия...

Важното е обаче, че вече няма нужда да псуваме съда, че ни оставя да живеем врата до врата със заклети престъпници, натрапвайки на всеки влязъл в съдебната зала с обвинителен акт възможността за замяна на наказателната отговорност с административна или зашлевявайки го с института на отложеното изпълнение на наказанието (така нареченото условно осъждане). Вече самият закон така ще бъде изкован, че дори по някаква нелепа случайност някой престъпник и да успее да влезе зад решетките е помислено как да бъде изкаран от там възможно най-скоро.

Разбира се, верни на принципа „за милиони няма закони, за кокошка няма прошка“, родните нормотворци са се концентрирали основно върху намаляване на наказанията за тежки престъпления. Да се зачудиш дали не са лобистки тези предложени изменения или изблик на някаква далновидност с личен мотив, чак...

„Действащият закон (на наказанието лишаване от свобода) с максимален размер като правило е намален на петнадесет години. По изключение то може да е за срок до двадесет години за някои особено опасни умишлени престъпления, а размерът до тридесет години е запазен само за случаите на опасен рецидив. В особената част на проекта размерите на предвидените наказания лишаване от свобода са редуцирани в сравнение с тези по действащия кодекс от 1968 г. Разширена е възможността за намаляване размера на наложеното наказание при полагане на труд от лишените от свобода.

… Наказанието доживотен затвор без замяна отпада като вид наказание поради това, че се възприема вече като твърде нехуманно наказание, заради отсъствието на каквато и да е перспектива пред осъдените на това наказание.

Запазва се обаче наказанието доживотен затвор с възможност за замяна. Възможностите за неговото налагане са ограничени поради изключителната тежест на това наказание.

По хуманни съображения се предлага това наказание да не може да се налага на лице, което по време на извършване на престъплението не е навършило 20 години…“
Това и още много подобни се твърди в мотивите към предложените изменения...

Но разбира се, точно така трябва - колкото по-коварен е един извършител, на колкото по-тежки престъпления е способен, толкова по-мили, по-хуманни, по-европейскоснизходителни, нежни и добри трябва да сме с него и да гледаме как по-бързо да го върнем обратно в обществото, та да може престъпникът да го трови с криминалните си прояви по-дълго време и пак, и пак, и отново. Все пак това общество не бива да се разглезва със спокойствие, породено от ниска престъпност - ще вземе да си оползотвори времето с нещо пагубно, вместо да се барикадира в домовете си или да бърза, притрепервайки, да се прибере из тъмните преки на квартала си. Естествено, че не е хуманно да разбиваме светлото, преизпълнено с още по-сияйни перспективи, бъдеще на убийци, изнасилвачи и грабители. Че как така ще им прекършваме ние съдбините, да ги държим по 20-30 години из затворите! Дума да не става- че те за това време ще загубят тренинг! После кой ще държи българското население в постоянна бойна, мобилизационна готовност за самосъхранение и оцеляване в ситуации на постоянен стрес, нападения, обири и нестихващи възможности за цяла палитра други посегателства срещу личността и имуществото, половата неприкосновеност и сие!?

Изобщо какво има да им превъзпитаваме ние на тия престъпници - да се превъзпитават другите и да се учат да се пазят! Той животът да не е майчина пазва, че да живеем ей така - отпуснати и спокойни за физическото си оцеляване, въобразявайки се, че лошите Държавата ще ги наказва и те ще се боят да вършат злини и престъпления повече. Глупости! Ние ще се боим да подаваме носове извън хралупите си, с което всъщност сами на себе си ще си прилагаме отмененото с новите, предложени промени в НК наказание доживотен затвор без право на замяна. Ще живеем до живот в страх - без право на замяна! Всеки българин трябва да се озърта, като гърмян заек постоянно и винаги, ако не иска да стане такъв наистина. Защото, както са казали хората-нормотворци: не е хуманно спрямо извършилите престъпления граждани да ги лишим от перспектива в живота... Значително по-хуманно е да лишим от перспектива за живот ИЗОБЩО онези, които не са извършили престъпление. С две думи ясно става, че ако искаш Държавата да се погрижи за теб, да бъде спрямо теб хуманна, да съобразява практиките си с изискванията на европейското законодателство, да работи с мисъл за твоето бъдеще и възможностите ти за реализация: трябва да си престъпник! Дерзайте!

 



Други статии от този автор



Коментари