Лека-полека и нещата си отиват към бой...

Тази седмица ме нарекоха "вашето поколение" пет пъти. Миналата мисля, че бяха осем. И все така с лошо някакси. Не знам защо хората имат нужда да поставят под общ знаменател разни работи, но щом така ще си говорим –  `земете тоя текст.

Нашето поколение. Младите, зелените, дето още нищо не сме видели, нищо не сме разбрали, на десетилетия разстояние от голямата истина и нейните малки, увиснали гърди.

Ние, изгубените души, нервните, паникьосани малки плодчета на вашето семенце. Нашето поколение. Моето.

Ние, впилите се в дебелия гъз на историята малки, сладки, розови гащички. Ние, тъпанарите, които все не сме в час със схемите ви, все нещо ни е яхнало, все сме на някой курвите. Недочели, недорасли, недоразвити, незначителни, неспособни да си формулират исканията.

Що не ни помогнете малко, да ни подскажете какво да си поискаме, бе, бащи на Франкенщайн, майки на Пеевски, деца на Соца, пубертети на демокрацията. Вие - отеклите глезени на майка България, отрудените, изнемощели, уморени, мазолести ръце, вкопчени в протъркания фалос на нацията. Защо не ни помогнете малко?

Защо така, докато със затворени очи правите задни змейки на паркинга на историята, докато знаете наизуст всички тайни пътечки на тоя свят, докато си бършете гъза само с един поглед, защо не ни светнете как България да тръгне в правилната посока? Моля ви, вас, като единствен критерий за правилно, да ни формулирате исканията! Съберете се всички – десни, леви, центристи, националисти. Всички!

Селяните, работниците и художествено-творческата интелигенция. Роялисти и републиканци. Цесекари и левскари. Съберете се и решете - какво да ви поискаме. Обяснете ни как да ни се получат нещата.

Само дето нищо не обяснявате, а се криете под полите на бабите си, на майките си. Барикадирали сте се в апартаментите от бащите ви, четете си хубави книги там, слушате си хубава музика и се чувствате повече хора от нас, стоте лумпена, застанали под гъза на коня без чадър.

Сочите ни с малките си, изкривени от бъркане в различни дупки пръстчета, смеете ни се и ни покривате с плюнки на недоволство. Тази природа перфектно измислена от КОЙ - как в България точно се бъгна и как точно вашата реколта осра?! Ебати късмета! Съжалявам ви.

Понякога имам чувството, че ако спрете да се биете в гърдите, сърцата ви ще спрат. Животоподдържащи удари в гърдите. Каква е тази ваша реалност не разбирам. Като сте толкова умни и добри, защо тогава живеем в тази кочина? Как стана така, че децата са ви тъпи лумпени, а домът ви е нечистен от години кенеф? Сигурно ще се окаже някаква конспирация жестока. Убедена съм.

Какво стана, че нещата ви не се подредиха от само себе си? Как така не дойде никой да ви обзаведе луксозно къщичката? Вас нали така са ви учили точно – че има кой да мисли и за държавата, и за нацията, че и за семейното ви положение дори?

Вие сте излъгано поколение. Глас зад кадър ви е втълпил, че Щирлиц мисли самостоятелно. На теория сте нещо между Бил Гейтс, Нелсън Мандела, Майка Тереза, Куентин Тарантино и Мая Плисецкая, а на практика сте доцент по философия, който кара такси. Как става така?

Но вие сте и лъжливо поколение, защото поискахте стадната философия на вашия живот да стане и наше универсално оправдание за цинизма на всеки експеримент през изминалите 24 години, с което върнахте народопсихологията до нейните качествени характеристики отпреди 1878 година, когато най-актуална е била приказката за преклонената пред сабята главица, а понятията „хитър” и „умен” са били с еднакво смислово съдържание.

Не отричам, че навремето не се поколебахте да стоите до шия в блатото на социалната несправедливост, на лъжата, на страха, на омразата и пошлостта с единствената цел ние, покачени на раменете ви, да можем да погледнем към по-далечния от вашия хоризонт и сами да преценим кое е хубаво и кое лошо, и как от комбинацията между двете да получим тъканта на онзи оптимизъм, от който всички сега отчаяно се нуждаем. Не разбирам обаче защо сега изведнъж почна да ви дразни много това, че виждаме по далече от носовете ви.

Има си един отдавна установен ред в подредбата при изброяване на местоименията, който налага винаги преди „Вие“ да има едно „Ние“. Опитайте се сега да кажете бързо местоименията разбъркано. Не става? Опитайте пак! Хубаво упражнение за вас, хората, които са измислили дъвченето на дъвки, електрическата крушка и двигателя с вътрешно горене.

Упражнявайте се, докато ние плачем от безсилие, докато ни пребиват с палките на безмерната ви глупост и наглост по улиците, докато скачаме от страх в паника, от паника в апатия, от апатия в протест, от протест в страх и от страх в паника.

Ние - в истерия от това, че ни обиждате с поведението си, вие - вбесени до гроб от това, че никога няма да ни владеете и така нещата лека-полека си отиват към бой и към четвърти сезон на протеста.

Честита пролет!