Папарак на дявола

Думата папарак е много модерна и често използвана за щяло и нещяло. Говоря за България. Тук тя е толкова обширно понятие, че дори и хора в сянка, с размазани лица, за които съответният вестник или сайт твърдят, че са Мартин Шулц и Мартин Обри /да не прекаляваме с Оланд*, че ще му стане много/, отиващи на тайна среща с Волен Сидеров, в опит да направят заговор,  целящ мащабна европейска манипулация на Евроизборите, с цел привличане на „патерици“, които да осигурят мнозинство на ПЕС в Европарламента, от нашите родни медии би се приела като върха на „папаращината“ и топ журналистическа находка. Сбъркано и нелепо определение. Сбъркана и с нелепо ниско ниво „журналАстика“. Защото това може да е всичко друго, но не и журналистика. Това може да е всичко друго, но не е реална папарашка находка. Но продава, съответно се цени от издателите.

Снимки на Бойко Борисов с Карамански, които се оказват монтаж (или това просто не е Борисов), стари снимки от почивки на лидерът на „Атака“, подхвърлени услужливо в подходящ момент от бившата му жена и върхът на журналистическото постижение на жълтата преса – голите снимки с фалоса на Коцето. Ето това е нивото у нас. Спомням си една реплика на Мика Стоичкова, когато все още беше оптимистка и със широка усмивка говореше как ще остане в България. Тя каза: „В Испания няма жълта преса. Там е по-скоро лилава или розова. А тук е направо кафява!“
Е, именно тази, същата кафява общност успя да вгорчи живота й, преследвайки я на всеки ъгъл, щракащи я как излиза от дома си, как яде, пие вода, кара кола. Невероятни разкрития! Между другото наскоро разбрах, че малко преди да приключи с „кауза българка“ (то звучи почти като „кауза пердута“), слънчевата дъщеря на Стоичков е била ужасно негативна и мрачна, бясна на целия български народ. Аз дори не се запитах защо. То е повече от ясно. Защото тук средата е отровена. А съответно и цялото ни медийно пространство. Тук най-голямото достижение на папараците бяха снимките на Витомир Саръиванов, на които му духат. Браво! Поне за малко не ни занимаваха с поредната част от карантиите на Андреа, порноклиповете на Галена, утопичните срещи на родни и меджународни политици, в изпълнение на ПР акция на „Планета“ или някоя мокра, корпоративна поръчка за разчистване на сметките.
Между другото рейтингът на „Планета“ е доста висок. Дискавъри у нас само може да мечтае да достигне поне половината! Както беше казал проф. Вучков: „О времена, о нрави“. Но това е положението!

И така…
„Принцеса Ди е мъртва! И кой е виновен за това? Шофьорът на колата, папараците и вестниците ,и списанията, които разпространиха тези снимки, използвайки цели банди фотографи“. — Джордж Клуни (1997)

Официален превод на терминът папарак няма. Смята се, че "папараци" е епоним от италианския филм "La Dolce Vita" от 1960 г. В него един герой, досаден фотограф, е наречен с името "Папарацо" (на италиански Paparazzo). В някои от италианските диалекти тази дума се използва за досадния жужащ звук, който комарите издават, когато летят. По принцип думата "папараци" по същество е в множествено число и характеризира онази група фотожурналисти, които работят на свободна практика.

Още едно сериозно разминаване с родните носители на почетното звание. Има много филми правени по темата, вкл. един много добър френски. Има и продукция на Мел Гибсън, по действителен случай от 2004 г. („Paparazzi“). Този, разказващ последните години от живота на принцеса Даяна пък, разказва как папарашко преследване причинява фаталната катастрофа.

Това остава официалната версия и до днес. Няколко месеца преди трагичната вечер в Париж, папарак прави снимка на принцеса Даяна и Доди ал-Файед, докато двамата са на яхта в Сен Тропе. Въпросният папарашки фотос доказва връзката на богаташа и принцесата на Уелс, а цената на снимката надхвърля 6 милиона долара. Следва грандиозен политически и религиозен скандал. В резултат, малко след това, на 31 август 1997 г., при преследване между двамата влюбени и папараци, в катастрофа Лейди Ди намира смъртта си. След това се носят слухове и за предполагаема бременност на принцесата от Доди.

Да продадеш съвестта си!
Това е истинското лице на този бизнес. В него трудещите се често загърбват всичко морално и законно, за да се доберат до личния живот на звездите.

Един от най-скнадалните виртуози е Рон Галела, наричан още „подлец”, „паразит” и „преследвач”. Той е бил обсебен от манията да преследва Джаки Кенеди, съпругата на покойния американски президент Джон Кенеди. Тормозът продължава в продължение на 20 години. Всички черно-бели снимки на Джаки Кенеди, направени от Рон Галела, намират място в документалния филм „Счупи му камерата”.

Себастиен Валиела е днешният, доста по-симпатичен образ на професионален папарак. През 1994 г. той показва в сп."Пари мач" Мазарин Пенжо, тайната извънбрачна дъщеря на президента Франсоа Митеран. На снимката Митеран е сложил ръка на рамото на 19-годишното момиче. Двамата излизат от ресторант "Дивелек" в Париж. По онова време Себастиен работи в тандем с Пиер Сюю. И двамата са на по едва 20 години. Те правят цял сценарий и заблуждават охраната на френския политик.

20 години по-късно, определяният от журналистическата гилдия като „вълк-единак“ и „чудак“, Валиела, прави поредното си скандално разкритие, този път в сп. „Кайзер“.  Френският президент Франсоа Оланд има тайна любовна връзка с актрисата Жули Гайе. Репортаж от 7 страници, подкрепен със снимки, показва тайните срещи на държавния глава с Гайе. Те са заснети да пристигат поотделно в апартамент в Париж, недалеч от Елисейския дворец, в дните около Нова година. Следва нова серия от папарашки снимки на следващата сутрин. Появява се бодигардът с плик с кроасани. Следва нова серия снимки, на които мъжът, за когото се трвърди, че е Оланд, напуска жилището. Президентът заплашва със съд изданието, но нито за миг не отрича тази афера, следена с години от фотографа. През януари 2013 г., той намеква за нея със шеговита реплика. За тази авантюра се пишеше много в социалните мрежи, но никой не си позволи да я направи топ новина, преди да има реално доказателство.

Официалната жена в живота на президента до вчера, когато се твърди, че той я е помолил да напусне Елисейския дворец, беше 47-годишната журналистка Валери Трирвайлер. Заради нея Оланд напусна дългогодишната си бивша съпруга и майка на четирите му деца – съпартийката му Сеголен Роаял.

Примерите за истинска папаращина са много. В голяма част от случаите, след публикуването на снимките има доста тежки, съдбовни последици, като най-емблематичната си остава смъртта на принцеса Даяна. Добри или лоши, тези хора живеят с и заради това. За наистина сензационните си снимки те взимат стотици хиляди долари или евро. За тефтерите им с адреси и взаимни връзки на известните личности, се носят легенди.

„Папараците са толкова много. В Лос Анджелис са цяло бедствие“. — Ева Мендес
На фона на именно тези папараци, голите снимки Кейт Мидълтън, поредната алкохолна изцепка на Чарли Шийн или свръхтайната среща в къщата на Борисов, са направо смехотворни. Е, поне за първите двама от сравнението е сигурно, че издънките са си техни и съответно снимките са реални. Докато третият... Трябва да внимаваме, когато и политиците ни станат папараци и започнат да се снимат помежду си или да си размахват полу-достоверни фотоси и флашки. Тогава и политиката ни вече пожълтява.

А за т.нар. родни жълти журналисти - много е страшно, когато жълтото стане лъжовно- скандално, защото тогава крачката до психодиспансера е само една. Всъщност, това важи и за политиката.

*Оланд е лидер на Социалистическата партия на Франция преди Обри