Специален коментар
Един Станишев с цвят червен

Мария Маркова-Марчела | 23/01/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Телевизионното общуване е за малоумни. По рецептата за чалга: едни хора, които не могат да пишат, пишат песни за други хора, които не могат да пеят, но пеят за трети хора, които пък не могат да четат. Така е при телевизионните политически интервюта - едни хора, които не умеят да задават въпроси, интервюират други, които не искат да отговарят, за да ги гледат трети, които се интересуват само от това дали Джаро ще преебе турците в „Под прикритие“ или Куката ще преебе него... Абе, що Куката не стане главен прокурор, бе?!

Из „Шоуто на Слави“ с гост Сергей Станишев 20 януари 2014 г.:

Слави Трифонов: „БСП кауза ли е?“
Сергей Станишев: „Да. Категорично. БСП за мен е кауза.“
Слави Трифонов: „Защо изглеждате често вие от БСП някак си така, как да кажа, като че ли това е - рядко съм виждал такава група, която е подчинена на нещо по-ви…по-голямо от тях? Никоя друга партия не изглежда така организирана около една идея, около някво такова, как да кажа, …няква идеология, някъв…(рисува с ръце във въздуха продължението на този един въпрос).“
Сергей Станишев: „Така е. Защото БСП е единствената може би истински идеологическа партия - с кауза, да – защото искаме да променим света, да го направим по-добър…“
Слави Трифонов: „Това не е ли някак твърде, как да кажа, твърде звучи…(пак рисува)?“

Някак твърде звучи:  ТЪПО. Така и изглежда. Някак така, как да кажа, някво такова, ъъъ…, абе, сещате се, онова, бе, миските, дето го говорят по конкурсите, за света, онова ъъъ…абе, заеби!

Случи ми се и на мен да изгледам Сергей Станишев в „Шоуто на Слави“.  Още преди да си сложат ескалатор в студиото си знаех, че ще се стигне и до подвижна пътека. Без особени усилия да се придвижим до ефир. Правим тук нещо, как да кажа, такова едно.

Редколегията - идеята пет души да задават въпроси на един, не е нова. Това е т. нар. "кръстосан разпит". По тези географски и медийни ширини всеки си носи кръста, а един от нашите кръстове е, че кръстосаните разпити ги правят не в прокуратурата, а в „Шоуто на Слави“. В прокуратурата вероятно са още по-тъпи...

Ето как минава една вечер на Редколегията – първо отпускаме „противника“ с леки въпросчета на Слави, като: „Как се казваш?“, „На колко си години?“, „Кой ти е любимият цвят?“, „Коя зодия си?“, „Имаш ли си гадже?“, „Обичаш ли мусака?“ (всъщност, що нищо за мусака не се каза?). След това се сяда на масата до ескалатора и вземат едни будни тийнейджъри да се правят на мъже пред татко си, който, като прекалят, започва да им съска и те, за да ги пуснат на дискотека в събота от осем до десет вечерта, си налягат парцала. Но пък Редколегията си има и своите положителни черти. Докато сценаристите един през друг задават най-смелите, адекватни, авангардни въпроси, за които са се сетили, като например: „Не въ ли е срам, че сте заложник на ДПС? “, „Кой предложи Пеевски?“, „Знаете ли какво се случва на следващия ден, след като БСП вземе властта? Какво се случва на терминал 2?“, поне не ни се налага да чуваме три пъти в секунда Слави да прекъсва госта си с „аз това“, „аз онова“, „аз“, „аз“, „аз“, „Аз кога ще се оженя?“, „Аз съм чел Шогун“, „Аз нямам коса“, „Аз много смешно говоря английски“, „Аз не се оправям много с техниката“, „Аз имам проблеми с обвързването“…

Ето как започна всичко онази вечер, в която Станишев седна малко да го погъделичкат в ефира на БТВ. Междудругото, честит ви Свети Апостол Павел на патерица, колеги от БТВ. В разговора си със Слави, Станишев се е опита да направи нещо, което, преведено на телевизионен език, би било от Апостол Пенчев и Павел Станчев - да се получи Апостол Павел. Сега обаче нека да се върнем на Онази вечер. Нея вечер, него ден, Слави, Сергей, Сценаристите.

Слави: „Няма никой друг в студиото, няма публика, няма ги моите колеги от Ку-Ку бенд, за да сме, как да кажа, така - да мога да ви, да ви зададеме въпроси в една по-такава среда, по-спокойно да бъде, да няма шоу елементи. И се замислих всъщност, че много малко неща не знам за вас, всъщност. Вие къде сте роден всъщност?“
Сергей: „В Херсон, Украйна.“
Слави: „Къде е това?“
Сергей: „В Украйна.“
Слави: „А после кво се случи?“

Какво се случва след раждането ли? При повечето хора се случва живот. При Станишев обаче, след раждането му, се случиха две коалиционни правителства с ДПС. Но според самия него най-важното, което му се е случило в живота, е това, че извади Борисов от властта. Ползва тази заслуга вместо сапун. Истината е, че Бойко сам си се изкара от властта и не съм съгласна някой да си присвоява неговите заслуги за това. Всеки си има своя принос в българския геноцид.

Всички са заети с тази безконечна игра на Народна топка. В началото на играта не се намери кой да изкрещи: „Който е безгрешен, нека пръв хвърли топката!“
Ето например - една от най-тежките раздели на светски двойки, по-тежка и от тази на Валери Божинов и Алисия, по-скандална от тази на Валери Божинов с Николета Лозанова и по-драматична от тази на Тадаръков и Тадаръкова, беше тази на Бойко и Слави. И те, двамата, дето всички знаем как живяха в грях, до днес се замерват с една топка, която, ако беше медицинска, поне щяха да се лекуват, докато вдигат толкова шум.

И докато си мечтаем за добруване, само и единствено, за да е малко по-тихо, на помощ пристига следващият цитат на Станишев от интервюто му със Слави. Или обратното беше – интервюто беше на Слави със Станишев. Не знам вече. Обърках се.

                        Сергей: „Мога да ви кажа един факт, който е извън медиите. Имахме семинар на двете парламентарни групи, които са зад правителството и министерския съвет, направихме със свои сили празнуване след това, оказа се, че имаме много таланти, пяха на караоке всички – депутатите на ДПС, БСП, пяхме „Моя страна, моя България“

Те какви хора пеят химна по футболни мачове, та вие ли няма да врътнете едно кръгче из „Моя страна, моя България“. Толкова таланти сте се били събрали там, че направо си е грехота да не попеете. Моя тъга, моя България. А къде е бил Волен по време на този семинар? Сигурно е летял за Варна. И той същата песен е пял, също като вас, по свой си извратен начин. Но да се върнем на другаря Станишев, който си мина по всички опорни точки, без никой да го обеси на червата му, докато крещи „Удрии!“ Мина си, даже малко и подпръцна, но никой от присъстващите не усети нищо, не им се стори странна тази миризма. Пореден цитат на Станишев:

                      Сергей: „Може би е редно да кажа едно нещо, един факт, който не се знае, който изразява моето разбиране за това как нещата трябва да стоят в държавата – същата вечер на самото събитие, имам предвид инцидента на летище Варна, ми се обади вицепремиерът господин Йовчев – не се обади, за да ме попита дали може да действа по закон, каза случи се това и това, МВР е предприело такива и такива действия. Аз му казах – господин Йовчев, имате моята подкрепа. Това е държава, МВР трябва да действа по закон, иначе няма смисъл от нищо. „

Ето така трябва да стоят нещата в държавата. Трябва навреме да се докладва. Експертите от експертното правителство, трябва да докладват на партийни лидери. Има си ред в тази държава!
Защо Йовчев не звънна направо на Моника или на майката на Пеевски, питам аз?! Не трябваше ли да се обади и на премиера? Но пък ъъъ…, как да кажа, изобщо да се постъпва по закон партийна работа ли е? Защо му трябва на господин Йовчев да получи одобрение от шефа на БСП? Абе, защо въобще министърът е нужно да се обажда някому, като е съвсем ясно, че МВР трябва да спазва закона и да действа по него? И защо е този целият каламбур, докато ни се обяснява колко лошо е да се подслушва, докато Станишев, по повод грешката с Пеевски, натъртва, че никой човек не заслужава да бъде демонизиран, обаче пък всички се бият в гърдите, че са ни спасили от един демон в лицето на Бойко Борисов. Има нещо много объркано в твърденията, мислите, възприятията и вярванията на всички в тази наакана история.

Сценаристите на Слави изобщо не реагираха на тази бомба. Защо? Защото, как да кажа, те някак си правят едно такова предаване, ъъъ…, някво такова, бе, някво… Шоуто, което се превърна в едно такова.
Абе Нина Никол, Патриция Кирилова, Венета Райкова, Ива Екимова и Венета Харизанова да бяха седнали там на тази маса, поне щяха да го попитат този човек дали наистина е хетеросексуален!
Така и не разбрах защо го оставиха господин Станишев да се разхожда с червените ботушки по опорните си точки, вместо да го събуят бос и да го оставят да се пореже на тях. Ъъъ, как да кажа, сигурно е въпрос на искане, на можене, на повече време, повече пространство, на повече Космос.

Боговете на комедията, трагедията, хаоса и леките телесни повреди, излезте малко от това студио, разходете се, навън толкова свят има, че няма да ви се вярва. Няма старческа болест, която да не ви е подминала, но вие още мърдате, хората още ви обичат – едни от носталгия, а други - пак от носталгия. Излезте навън - откакто затвориха Кремиковци, след като Волен си върна имунитета, откакто Кобилкина получи торта хуй за рождения си ден, въздухът навън е различен. Само да не се объркате, че е пролет, защото, как да кажа, едно такова топло е навън, едни птички пеят, разплатили сме се с бизнеса, едни дървета цъфтят - последни минути щастие на природата, докато чака бялата смърт да я приспи.

Обичаме те, Слави, стегни се малко. Дори ние, протестиращите, дето ни подмина мрачно пред студиото си онзи ден, докато се чудихме от коя дупка на НДК ще изпълзи Цар Плъх след интервюто ти с него. Даже ти се зарадвахме, ама си толкова кисел, толкова си спрял, че просто не е истина! Още малко ще те извиняваме с това, че издържаш бенд, балет, сценарен екип, Гацо Бацов и Ванката, който още не е разбрал, че го дават по телевизията. Още малко ще си мислим, че черните ви дрехи крият от нас колко са бели душите ви.

Страхотна REDколегия ви се получи. Честито.

 

 



Други статии от този автор



Коментари