Специален коментар
Масово ОПЕТНЯВАНЕ

Албена Вулева | 31/01/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

„Опять двойка“ - картина на руския художник Феодор Решетников. Може да я посветим на ОкупацияТА 2 на СУ от будната, упс, сори – „ранобудната“, академична... не, такава не беше ...младеж... това пък съвсем не, каква младеж са хората прехвърлили 30-така?!

И такааа - защо и поправката не е издържана, и нашите пишман-окупаторчета пак ще трябва да се готвят, вече за ОкупацияТА 3? Това „Окупиране“ стана с повече епизоди и от „Дързост и Красота“... Мен ако питате - всичко се корени в човешкия фактор! При качествен такъв, никакво значение не би имала обществената подкрепа или нейното отсъствие, нито фактът, че ректорът на СУ им бил спрял (на окупаторчетата) парното, а най-вероятно и гей-порното, та им се наложи да развеят белия флаг на третия ден от крупното си начинание. Тримата глупаци, които застанаха като лице на хепънинга за пред медиите (без да обиждам със сравнението творбата на Доньо Донев), не бяха нищо повече от просто едни трима глупаци... Точно както и предните не блеснаха с повече личностни качества, та затова и такъв немощен резултат, напълно кореспондиращ с немощта на личността.

Не можеш да увлечеш след себе си масите, не можеш да плашиш, нито дори долно да шантажираш, ако си лишен от капацитет  като характеристика на личността. Не става! За да ти вярват, да се боят от теб, да те слушат или поне да те имат предвид - трябва с нещичко, поне в някаква насока, да си се извисил над средното. В случая - активистите (едва се удържах да не напиша гей-активистите) бяха нива ПОД средното за страната. От всякакъв аспект погледнато. Например, думата „неудачници“ би могла да се приложи, като описание. Е, някой, който отговаря на първо четене на описанието „неудачник“ може ли да произведе удачна, политико-революционна акция?! Абсурд! Хора й липсват на тая държава, хора! А, междувременно редица святи понятия биват опорочавани от лузъри, които погрешно считат, че кризисното положение в политиката на страната ще им помогне да излязат от омагьосания кръг на своята житейска неприложимост.
Е, няма! 

Но, за сметка на това друго нещо се случва, а то не е никак за пренебрегване. Някои, утвърдени в световната практика и исторически план форми на гражданско противостояние, започват да придобиват мръсно значение у нас. А, което е още по-обезпокоителното - появи се вече и подигравателният елемент... Ето, сега, като чуеш, че има Окупация на СУ и ти става смешно. Взимаш пуканки и чипс и сядаш да се хилиш пред телевизора на емисията новини.. А, всъщност окупацията си е силно средство за въздействие! Беше! Впрочем със същия гръм и трясък е сринат и имиджът на студентството, като най-будната прослойка на населението. Така де, ако тия, които се прочуха покрай двете трагикомични окупации на Алма Матер, са цвета, елита, така да се каже, и не дай си Боже, представителна извадка на българския студент, то мислите за бъдещето на нацията отиват към отчаяние... Но за щастие нещата не са така черни. Естествено, че тая шепа, от кол и въже събрани човечета, зарадвали се, че могат да демонстрират родния си диалект в пряко включване по ТВ, нямат нищо общо с масата български студенти, не се явяват тяхно олицетворение и не ги представляват по никакъв начин. И това няма общо с факта, че половината не са студенти, не са били и никога няма да бъдат, а другата половина са по-охотно приемани в гей-средите, отколкото дори и в треторазрядни ВУЗ-ове. Неслучайно и двете окупации въобще, ама хич не се зарадваха на всестудентска подкрепа - никой не би искал да се отъждествява с личности без ярко изразени достойнства, без ИДЕЯ и компромисен интелект. Да, това с интелекта особено се набива на очи, защото за втори път се настъпва на едно и също гребло и се излиза с искания, за които самите искащи нямат никаква реална представа как да бъдат реализирани на практика (без да настъпи световен хаос и колапс в управлението на Държавата). Алогично е да задаваш задачи, чието решение самият ти не знаеш - винаги рискуваш да бъдеш изигран, така и стана.

Докато не се изрече ясно и отчетливо отговорът на въпроса КОЙ? , ама не „Кой предложи Пеевски?“, а кой да поеме управлението на страната, всякакви шумни, отчаяни, борещи се за оригиналност или особено дръзки акции, са чиста загуба на време, при това чуждо. Изобщо да дигаш джабала без да предлагаш конкретна алтернатива, на това, срещу което се бориш, е меко казано тъпо. Простете простонародния ми речник, но с оглед ораторите от последните дни, мисля, че мога да си позволя тази волност на изказа. Това, което не трябваше да се позволи обаче, е подобни лица и прояви да получават гласност и да им се придава излишно, изкуствена тежест.

Ако някакви олигофрени влязат в обществена сграда и се залостят там в пристъп на налудност, то правилното е тихо, но категорично да бъдат изхвърлени от там, както би се случило ако същите бяха решили да окупират гей-бардак, примерно, та какво остава за Алма Матер! Но не, някой беше отново жаден за сензации, новини и търсещ гъдела на революцията, та трябваше да се оповестяват зле скалъпените, хулигански прояви на  шайка провинциалисти в сградата на СУ и това да се представя, като ОКУПАЦИЯ!  Социално безотговорно е придаването на значение на маловажни факти и маловажни личности, защото лесно е да се събуди комплексът за влиятелност у поредната откачалка, която кой знае къде ще се залости и пак ще трябва да се спира централното отопление, за да бъде изкарана от там, без да се накърнят принципите на Демокрацията... До което, разбира се, никога не би се стигнало, ако охраната ги беше изритала на мига. Ама - криворазбрана ни е и Демокрацията и цивилизацията.

           
После това Петно! Петното е лепнато на протестите в пряк и преносен смисъл. Лепнато е на всички проявления на протеста, като състояние на духа и гражданска позиция. Протест -вече също звучи грозно, протестиращ стана професия и занимание на безделници. Нормалният човек вече не смее да протестира, колкото и основателни да са неговите мотиви и искания, защото ще го вземат я за платен клакьор, я за провокатор, я за обикновен пияница. Протестът не е това, което беше, не е това, което е във всички нормални страни по света. У нас протест звучи подозрително, дори някак престъпно.  Тази изконно призната възможност на гражданите, да отстояват своите позиции и да изразяват недоволство, е отнета. Просто, ей така, някой се пресегна и я взе, присвои я  само за себе си и за своите лични, мерзки интереси. Такива понятия като спонтанност, обединение около идея, всенародност, бяха убити от цялата гняс на провокатори, платени активисти, Фейсбук и прочее кореспонденции - коя политическа сила колко, кому била платила, къде да скандира какво. Я, смей след всичкото това да протестираш, окупираш или бойкотираш... дори това последното, като го написах и се усещам как се притеснявам, че в думата присъства " бойко"... Опорочено е всичко. Сега, ако група нормални, обикновени, средностатистически граждани, спонтанно реши да си потърси политико-социалните права, чрез някоя от законно признатите, демократични форми на въздействие, като митинг или манифестация… дълго ще трябва да доказва, че няма сестра!

 



Други статии от този автор



Коментари