Актуално
Божествена (TV) комедия

Екатерина Анева | 11/02/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

За офицерската чест, журналистическите назначения и майката на Бареков – или добро или нищо. България се сдоби с нов национален празник – 9-и февруари! И след този повратен ден в най-новата ни история, нищо няма да е същото…

Вече наистина изпитвам физически страх от дистанционното и това, което ще последва, пускайки телевизора. След съботно-неделния мониторинг и интелектуалната гавра, с която се самобичувах, мисля, че сме подминали дъното и летим право към Третия кръг на Дантевия Ад. Обляни в ледения дъжд на отрезвително болезнената реалност, очертаваща се зад новите пълководци на народа. Търкалящи се в лепкавата кал на собствената си шизофренна безпринципност и късопаметност. Жестоко разкъсвани и влачени от демоничния Цербер – в лицето на човека срещу нас.

Апокалипсис сега! Това се случва. Живеем във времена на жестока ценностна поквара. Църквата е срината от собствените си грехопадения. Господ е отвърнал лицето си от нас, заради безпардонното ни опростачване – повсеместно и лавинообразно заливащо всяко следващо поколение. Политиците ни – крупни и безпардонни търговци на власт и влияние, хора, които никога не са имали в главите си и най-малки заченки на морални категории като национално самосъзнание, национални каузи и интереси. Техният бог е Мамон, тяхната библия – капиталът. Политиката е мръсен и безскрупулен бизнес, зад който стоят още по-мръсни и безскрупулни инвеститори, които използват обикновените хора в кървавите си гладиаторски битки, чийто залог е рейтингът на луксозните им партийно ангажирани пешки.

Адът е тук и сега. Божествената TV комедия постепенно започна да очертава плашещо-зловещата действителност. Пагоните станаха разменна монета за честта и достойнството на довчера уважавани и себеуважаващи се хора. Църковните килии се превърнаха в параван за мъжеложство, а журналистиката – тя отдавна си е услужлива, високо платена проститутка. Боксът е на път да се превърне в национален спорт, а измекярщината и лъжата – в държавно хоби.

Ченгета в и отвъд властта, избирани чинно избори след избори – „Монтерей“, „Банкя“, ГЕРБ,  АБВ, има ли значение кой зад кое име се крие, отдавна дърпат конците? Президент, напомнящ скеч от сериала „Ало, ало“; независим премиер, отчитащ се пред Конгреса на БСП; лидери на „новото дясно“ – пребоядисана червено-жълта номенклатура и министър от кабинета на Тройната коалиция; основен балансьор в парламента - психически нестабилен ексхибиционист; мандатоносител – тежко дискредитиран в ЕП, наследник на комунистическия строй, довел ни до ръба на пропастта. И не, не съм забравила ВМРО, България без цензура, Националния фронт и още стотици знайни и незнайни партии и партийки, борещи се да се закачат на опашката за благоволението на The Money maker, извинете – за народната любов.

А за игрите и взаимните връзки между тях и т.нар. журналисти да започвам ли? Или те вече се сляха и ви е все тази? Като пуснете телевизора – те са там, денонощно. Като некодиран, долнопробен порно канал с бонус – хаотична смяна на пратньорите.  Опорните точки летят двупосочно и най-вече към прокуратурата.

Това е деветият кръг. Моралният апокалипсис се случва тук и сега и ние живеем в него. В Сартъровата екзистенциална безпътица и обреченост на личността. Във вакханалията на съвременните Калигули. С нов морал, нови ценности и нов исторически прочит на пътят към Голгота.

9-и февруари промени страната ни. На 9-и февруари тънката линия между политиката и журналистиката – две еднакво девалвирали професии, окончателно беше заличена. И неизказаната истина за причинно-следствените връзки съвсем скоро ще се превърне в поредната компроматна война.

Защото сексът (като социално понятие), г-да политици, си има цена.

 

 

 



Други статии от този автор



Коментари