Побъркахте народа

До: Властимащите през последните 25г.

Уважаеми управляващи,

Скъпи депутати,

драги реализирани  и недотам политици,

Знам, че много обичате да се хвалите колко пари сте отпуснали за бедните, колко много сте увеличили пенсиите и детските надбавки и какви дълги магистрали сте построили.

Знам и, че още повече обичате да обещавате. Всеки ден някой от вас дава поредното си обещание пред изтормозения български народ – токът ще намалее, парното също, ще имаме инфраструктура, хубави зали, туризъм, пари, ядене, пиене и ракия.

А защо, скъпи управляващи, не обещахте на малкото останали хорица в тази измъчена страна, че ще запазите стабилно психическото им състояние след края на мандата си? Защо не започнете с тези думи предизборните си лозунги ?

Или това вече не може да обещаете ?

България към момента е с приблизително население от 7 милиона души, +/- , защото всяка минута някой умира или емигрира. Ежедневно си задавам един и също въпрос: какъв ли е процента на психично болните в страната ни ? На онези хора, които вие, управляващите 25 г., побъркахте и ги докарахте до лудост.

Всеки ден се разминавам с луди хора, буквално луди. Хора, които някога са били медици, а днес живеят около кофите или в кашони, някъде около работното ви място. Някой от тези хора вече не помнят и имената си, но помнят вашите, защото вие сте ги докарали до ръба на отчаянието. И ако има място, наречено АД, то за тези хора със сигурност е на Земята и в България.

Разминавам се с човек на улицата, който от нищото започва да крещи „Доган ни обра“ и да рецитира реч, произнасяна очевидно милион пъти, защото върви по-бързо и от мисълта му. Друг се качва в автобуса,хваща младо момиче за раменете, разтриса я и започва да й разказва с цялата си болка как заради хора като вас е останал на улицата. Трети влиза в селския магазин и заплашва с обир отново заради вашите имена.

Разбирате ли, уважаеми властимащи, какво направихте със собствения си народ?

Бих казала, че го унищожихте, но не, побъркахте го, а това е по-лошо и от унищожение. Хора с престижни професии, медицински сестри, библиотекари и инженери, днес ровят в кофите и знаят само вашите имена. Ще се похвалите ли с това?

Или не сте доволни, че все още макар и рядко се срещат и що-годе нормални хора? Спокойно, скоро и те ще изчезнат.

Не, че нещо, но ви гледам в пленарната зала всеки петък, в който благоволите да отидете на работа. Слизате от скъпите коли, със скъпите костюми, трудно ви е да отворите вратата,защото в едната ръка държите айфон, в другата айпад и едвам успявате да задържите пластмасовата чашка с кафе.

От 240 души, към стотина, в най-добрия случай, водите някакви смешни дебати, колкото във вечерните новинарски емисии да се отчетете, че сте били на работа. Говорите, викате, крещите, заяждате се – евалла за шоуто. Някой от вас дори плачат за Оскар. И да, лъжете красиво, определено.

Красива е илюзията, която 25 години обещавате на българите, но е грозна реалността, в която ги оставяте да живеят. Там някъде между вашите обедни почивки, прегледа на жълтата преса и цъкането на 'Angry birds' по време на парламентарен контрол, хиляди българи отдавна са преминали предела на лудостта. Заради вас.

Спокойно. Не се напрягайте. Няма причина. Те са безобидни. Засега. Пък и Вазов е казал: „Лудите, лудите, те да са живи“ .

Лудите поне са с чисти души, за разлика от вас, драги управници. И ще ви надживеят. И в очите на такива хора може би вече не личи някогашната мъдрост, но там гори желание за отмъщение. А вие продължавайте да побърквате народа.

Всичко се връща.