Учител по история

Учител по история
15-02-2014г.
92
Ева Истаткова

В гимназията имах учител по история, рядко срещан. Още в първия час, той влезе, застана до катедрата, погледна 28-те човека срещу себе си и каза простичкото изречение – „историята е наука за човешката сложност”. Още тогава имах чувството, че в този момент чувам нещо гранично, наистина важно. Все още не знаех защо.
После, пак в час по история, същият този учител проведе експеримент. Отново много простичък. Застана на дъската и нарисува една лула. Гигантска лула. И попита всички – какво е това?.... Няколко от престрашилите се да отговорят, въпреки очевидността на отговора, промънкаха – „ами… лула”, разбирайте – що за кръгообразен, излишен въпрос... Ама учителят поклати категоричен глава и каза  - „Не”. Това е изображение на лула.
И това беше вторият път, когато вече бях сигурна – оттук трябва да се научи много...

Така разбрах, че в живота на човека има два особено важни принципа – да гледа на миналото като на нещо човешко и много сложно. И да разпознава света не по изображението, а по същността му.

Два принципа, загубени в българската реалност напоследък. Защото, кажете ми, не е ли очевидна шизофренията на едни хора, които мразят управниците си, но с апатия и незаинтересованост, оставят същите тези мерзки политици да правят, каквото си поискат? Като например – парламентарен цирк, вместо контрол?

Дали не е лицемерно да се обвинява чалгата за девалвацията на ценностите у нас, да се диагностицира народът като „просташки”, но да НЕ СЕ подкрепят нито смислените български артисти, нито културните телевизионни програми, нито добрите примери? (а това може да го докаже всеки рейтинг, между чиито цифрички прозират Миски и Силиконки, Барековци и Фолк Певици, Крисковци и други нахалитети)…

Дали виждаме паяжинените нишки в историята ни, щом сме готови да повтаряме до болка събитията и грешките? (пример – очакването на Месията-спасител, който ще „оправи” държавата, трайното негласуване, което затваря омагьосания цикъл на политическия ни живот, липсата на реакция към осъдителни престъпления спрямо обикновения човек и прочие още исторически навици);

Може би, не съм слушала достатъчно внимателно в часовете по история, обаче. Защото нещо в пъзела на човешката сложност и смисъла й, ми се губи.
Как стана така, че множеството българи заприличаха на листове само с по една страница, на които пише само по една дума, която е...обратното на съзидателност.

Ако включите телевизора ще видите хора, които мятат камъни срещу глуповато решение на съда да  връща исторически важна за България джамия на мюфтийството; после ще видите политици, които се възползват от този казус, за да монополизират общественото мнение в техен интерес, не от патриотизъм; после ще видите други политици, които дават като светли примери полу-исторически персонажи със съмнителна репутация (Калъч, Ахмед, Нури); после ще видите компроматни войни и самозабравили се журналисти с политически амбиции, срещу които се изливат вербален гняв и нищо повече; и после ще си включите компютъра и ще видите нещо, споделено във фейсбук. Нещо, което звучи така:
Пускам си ТВ и гледам новините, глад мори народа,хора нямат къде да спят,безработица,страхотия . . . Народа-Беден,Беден!!! Влизам в FACEBOOK, всеки втори на бар, на вила, на спа . . . Снимки с БМВ-та Ауди-та Мерцедеси . . . IPhone GalaxyTa A-y . . . И си викам тия в телевизията, FACEBOOK нямат ли?!?  

Цък! В главата ви ще се превключат думите на учителя Ви по история – изображение на лула и лула. Ще се сетите за човешката сложност.
И в тих ужас ще ви стане ясно, че и лулата на мира отдавна е  изпушена от местното население, и човешката сложност отдавна я няма.
Колко тъжно! – ще възкликнете вие и ще потърсите къде сте прибрали учебника си по история. За да проверите – какво става, когато един народ се къпе в омраза и оскотял забравя да  хвали доброто и да се съпротивлява на злото?...
Надявам се, че сте изхвърлили учебниците си по история. Защото в този урок щастливият край липсва.
Не защото някой мрази българите и не защото има световна конспирация срещу уникалността на народа ни.
А защото народите, чието самосъзнание е оплетено в себичност, самоомраза и мързел да се създава – не заслужават щастлив край.

И това ще ви го кажат само истинските учители по история.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.