Сънувах те до менееееее...

Защо ми трябваше на това хубаво неделно време да реша, че искам да остана у дома и да гледам телевизия???
Неделя, 15 градуса над нулата, усмихнати майки бутат колички с бебета из „Младост“ 4, чат-пат по някой автобус 213 премине лежерно по улицата, съседите са налазили кварталната будка и с по бира в ръка обсъждат селекцията на „ЦСКА“ и „Левски“, а моя милост седи на дивана и гледа телевизия.
При Карбовски президентът Първанов говори за задкулисие. При Кеворкян Райдовски говори за задкулисие. В bTV „Нека говорят“ е изпълнено с трепетно очакване – дали някой няма да прочете декларация в ефир?
Седя, зобам слънчогледови семки като на футболен мач и все повече усещам, че жестоко съм се пре**ал тая неделя.
А после – о, после скоквам като млада сърничка до кварталния павилион, купувам си няколко бирички и с характерния за провалените почивни дни мазохизъм сядам отново пред 40 инчовия телевизор, който купих от една разпродажба на телевизори с дефекти преди има-няма 5 години.
Джаро и Гущера правят амфетки. Марто ченгето напада нарколаборатория в комбина с Куката. Главното ченге се плющи с прокурорка, но дъщеря му ги хваща на калъп. А турският мафиот хока сина си, че е внесъл весело хапче в джамията.
Допивам си бирата, прочитам няколко коментара в интернет, зачитам позицията на Реформаторския блок относно събитията в Пловдив, в която се казва, че събитията били създадени, за да отклоняват вниманието на хората от скандала Пеевски – Цветанов.
Зачитам как партията, към която принадлежа, е била заръчана за мониторинг от Илиана Йотова и как ДСБ са ползвали услугите на същата компания, която е осигурявала интернет тролове и на БСП.
Тук вече запасът ми от бира приключва. Тъмно е, утре синът ми трябва да ходи на училище, аз трябва да ставам рано, за да пиша статия...
Лягам си с чувството на силно съжаление, че така жестоко си прецаках неделния ден. Преди да заспя, казвам на жена ми – „Другата неделя ще отидем някъде, защото това не се търпи“.
И после заспивам.
И тогава започва най-страшното!
Започвам да сънувам зловещ сън.
Сънувам, че се намирам в централата на „АБВ“ и пия кафе с Ивайло Калфин. Влиза Първанов, облечен с тениска на Че Гевара, и поздравява всички с дружеското – „Хеви метъл копелета“!
Калфин му подхвърля студена биричка и в този момент телефонът в кабинета звъни!
Обажда се Нидал Алгафари. Калфин поглежда въпросително към Първанов, а Първанов вдига слушалката и произнася някаква фраза на латински. В този момент аз политам и извършвам двоен тулуп във въздуха, придружен с атрактивно салтомортале под одобрителните овации на Румен Петков, който припява „Муууурка, тъй мой Мурьоночек, Муууркаааа, тъй мой котьоночек!!!!“.
Усещам, че летя някъде из пространството и в миг – бам, забивам се в студиото на Кеворк Кеворкян, който е поканил Илиана Йотова и Прошко Прошков на дискусия – „Свободата и политиката в интернет“.
„Аз смятам, че да се наемат тролове или пък да се мониторират партии е грубо нарушение на свободата“ – казва Илиана Йотова и поглежда опонента си с обезоръжаващ и мил поглед.
„Съгласен съм!“ – отвръща Прошко Прошков – „И като част от ДСБ, и като част от ДБГ, че и сега, като част от РБ заявявам, че не бих използвал тролове никога и по никакъв начин“.
И докато говори това, подава визитка на Илиана Йотова, която му отвръща със същото.
„А ти бе, господин Мицов, ти какво правиш в това студио?“ – пита ме Кеворкян.
Опитвам се да отговоря, но в миг светва силна светлина и аз се озовавам в студиото на „Нека говорят“ по bTV.
„А сега новият водещ на предаването – Венци Мицов“ – заявява дикторският глас и аз се озовавам в стола, в който дълги години седеше Росен Петров.
Бъркам в джоба си, изваждам лист и зачитам:
„Заявявам, че напускам bTV, за да се присъединя към Йоло Денев! Правя го не за друго, а от скука!“.
В този момент продуцентите спират ефира и, за да не стават гафове, пускат новата песен на Миро от „Каризма“, която удивително напомня на една песен на Бруно Марс, но аз съм широкоскроен и подобни неща не ме впечатляват кой знае колко.
Усещам, че сега ще се случи нещо друго и изведнъж се оказвам при Гарелов.
„Ти кой си, бе? Аз към теб нямам никакви въпроси!“ – заявява ми мустакатият водещ и аз напускам засрамено студиото, за да отстъпя място на следващия гост – Кондьо, който е заместил в последния момент болния Мондьо по темата за ядрената енергетика и националната сигурност.
Седя на улицата и чакам някаква маршрутка. В този момент се задава ескорт от няколко BMW – та, който намалява и спира до мен.
„Нещо закъсахме ли?“ – пита ме наперен глас от една от колите.
Поглеждам – това е Бойко Борисов.
„Господин генерал, вие не сте ли на конгрес на ГЕРБ?“ – питам аз и сам се възхищавам на факта, че съм информиран за събитията от деня.
„Свършихме преди малко, само да хвърля Цецо до тях и после ще ходя на барбекю, организирано от наши симпатизанти в Исперих. Заклали са едно младо теленце, ще има пържолки“ – казва ми Бойко Борисов и аз усещам, че скоро ще се събудя.
„Приятно прекарване, вземете и Цецка Цачева, че е заслабнала и съвсем е заприличала на Мая Манолова“ – отвръщам любезно аз, а генералът се намръщва и казва:
„Ами и аз й го казах това, почнала е някаква 90 дневна диета и съвсем е заприличала на Мая. А бе мръсна работа е политиката, ама... Все някой трябва да я върши. Айде, чао и като се събудиш след малко иди да се запишеш в ГЕРБ – Младост!“.
Кортежът потегля, пристига и маршрутката, и аз се качвам. Подавам левче на шофьора и изведнъж с ужас установявам, че в маршрутката се е настанила парламентарната група на „Атака“. А на волана е Волен, който ме поглежда с леден поглед и произнася под нос:
„Надявам се, че си за Полша, тюфлек! Няма да спираме, докато не стигнем Гданск!“.
И подкарва с бясна скорост, запявайки: „Сънувах те до менеееее, в среднощен чаааааас“ на немски.
В този момент аз, плувнал в студена пот, се събуждам. Часът е около 8 сутринта, някой е пуснал телевизора, а Прошко обяснява, че никога не би ползвал тролове...
Наплисквам се със студена вода, сипвам си кафе и поглеждам през прозореца навън.
И тогава се сещам, че в самия край на съня, малко след като се качих при Волен, се озовах в дома на Иречек.
Седях до бай Ганьо, който адски силно ми напомняше на микс между Жорж Ганчев и Цветан Цветанов.
Бай Ганьо сърбаше някаква супа, замезваше с люти чушки и крещеше – „Всички са маскари бе, Иречек! Всички са маскари!“.
И те така...
Сънищата са нещо странно, скъпи приятели.
Безплатни са, странни са, понякога ни вдъхновяват.
Казват, че сънищата били и пророчески.
А аз смело ви казвам – според мен партиите са наели специалисти по психотронни енергии, които се намесват в сънищата ни и ни агитират да гласуваме, докато спим.
Може би за това се събудих с бюлетина на ДПС в ръката си тази сутрин...
А може просто това да е намек, че съм гласувал за ДПС, без да знам.
Нали знаете, понякога човек не е отговорен за постъпките си.
Особено, ако е сънувал кошмари и не се е наспал като хората...