Актуално
Журналисти = престъпници

Екатерина Анева | 18/02/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

За равенството пред Темида или как един български съд е готов да превърне в жертвени агнета хора, изложили на риск живота си, за да свършат работата на полицията. Обикновено профилът ми е доста различен от типичния български кверулантен типаж, мразещ и сочещ с пръст всички и всичко, мрънкащ за всички и всичко, вярващ в обречеността и конспиративната негативна нагласа на света срещу нескромното величество на собственото му Аз. Обаче, това, което се наложи да изтърпя в рамките на два часа в зала 14 на СГС вчера, ме накара да се замисля дали пък не е добре и аз да се поразмрънкам, вместо матросовски да поемам удар след удар и да се боря с абсурдите по свой си начин.

Предисторията накратко
Преди три години направих журналистическо разследване за разпространението на наркотици в София. Част от него включваше „работа на терен“. С колегата оператор отидохме в една от най-известните пости /местата за разпространение на наркотици/ в София – тази на „Пиротска“ и „Опълченска“. Със скрита камера си купихме първо марихуана, защото бяхме непознати за дилърите там, а след това започнахме преговори и за други вещества. Като екип на телевизията-майка, работеща по един други стандарти, веднага уведомихме СДВР и предадохме, както тревата, така и записа от скритата камера. По тяхна инициатива започнахме да работим с и за тях в продължение на месеци. Стояхме в бус с тъмни стъкла, те ни обясняваха кой кой е, какво продава, кой с какво се друса и т.н. И искам да подчертая, че през цялото време ние настоявахме и оказвахме натиск това да случи и акцията да бъде доведена до край. Защото определено виждахме, че има отпор от тяхна страна и нежелание да се разплете поне един от каналите, за който успяхме да съберем информация. Благодарение на нашето упорство, арестуваха двама дилъри и с тяхна помощ започнаха сериозно полицейско разследване, довело да мащабна акция и разбиване на канал за внос на хероин.

През цялото време ние давахме показания, отзовавахме се на всяко повикване и т.н., и т.н. Като резултат направихме филм за наркопазара и каналите за внос и разпространение, за който получихме и награда. Не приемайте написаното като фукня. Пиша всичко това, за да разберете неадекватността на последвалите действия на полицията, следствието, прокуратурата и съда.

Последиците за нас
По време на цялото разследване – около 3-4 месеца, непрекъснато бяхме викани и разпитвани. Тогава, след като видяха, че ние няма да се откажем, а и защото бяхме следени лично от шефа на СДВР, полицаите ни обясняваха, че сме под тяхната защита и т.н.

Защита първа
Когато предадохме купените наркотични вещества /нали така се изразяват дознателите/, случаят беше зачислен на една, меко казано - неадекватна дознателка. Русата „дама“, се държеше с нас като с престъпници. Позволи си да ми се разкрещи, „защото извършвам престъпление, за което трябва да си понеса последиците“ /разбирайте го, както искате/. По всички закони и подзаконови нормативни актове, човек, дал доброволно показания и разкрил престъпна схема, в качеството си на свидетел, се ползва от пълната защита на държавата в лицето на органите на реда.
Да, ама не!

Защита втора
Веднага след ареста, при едно от посещенията ми в СДВР, бях засечена случайно с един от задържаните. И то веднага след анонимното разпознаване.  
Nice, a?
След този технически инцидент, както те го нарекоха, получихме уверението, че оттук нататък самоличността ни ще бъде пазена в дълбока тайна. И ние почти повярвахме, защото през следващите три години, никой не ни потърси. А и в крайна сметка ние бяхме свършили доста повече от това, което би трябвало да влиза в служебната характеристика на журналист и оператор. А бяхме спазили и НК, и Закона за МВР, и Етичния кодекс на гилдията, като уведомихме полицията за нашите разкрития преди да излъчим материалите.

Защита трета
В края на миналата година учудващо получихме призовки за свидетели от Наказателната колегия на СГС. Естествено веднага пуснахме искане да не бъдем разпитвани в присъствието на обвиняемите, защото с този личен контакт и очевидните доказателства, които сме дали, довели до ареста и възбуждането на наказателно производство, ние автоматично ставаме основни свидетели на обвинението. И като такива, може и попаднем под директните удари на онези, чиито престъпен бизнес сме засегнали. И познайте!

След още един месец отново получихме призовки. Този път от друг състав на  Наказателната колегия на СГС – НО 33 с-в №4. Ще спестя умишлено имената на съдийката и прокурорът, защото моят морал пречи да се принизя до тяхната безскрупулност. Но все пак гаврата, на която тези хора ни подложиха, не позволява и съвсем да разпъна чадър над „техни светлости“.

Защита четвърта
Отново пуснахме молби да не бъдем срещани очи в очи с подсъдимите, тъй като това пряко застрашава нашата сигурност. Декларирахме за пореден път готовността си да съдействаме на прокуратурата и съда по начин, посочен от тях, който не включва визуален контакт с подсъдимите. И познайте – нова призовка, този път със заплаха от глоба и принудително докарване с час и дата за ново дело – 09.00 ч. на 17.02.2014 г.
Прекрасно!
Естествено при тези обстоятелства се явихме. И представлението започна – 14 зала СГС в присъствието на двамата дилъри, арестувани благодарение на нас и благодарение, на които СДВР извърши своята мащабна ПР акция. И как мислите се почувствахме? С два чифта очи ожесточено втренчени в нас – в хората, заради които дилърите са в съда и заради които някой бос е изгубил милиони? Но, както очаквано ще реагират повечето от вас – да кажем, че си понасяме последиците от добре свършената работа. Това, което последва от страна на съдийката – председател на тричленния състав и поохранения чичко, представляващ обвинението, мисля, че беше достойно за топ 3 на Испанската инквизиция (и то - Черната легенда за нея).

Защита – големият шлем
Разпитът започна с директното – „обърнете се към подсъдимия. Това ли е човекът, от когото си купувахте наркотици…“ и т.н. и т.н. Когато казах, че наистина от дистанцията на изминалите години не помня доста от детайлите, атаката се ожесточи – започнаха да ме разпъват на кръст, да ме обвиняват, че лъжесвидетелствам, да вадят протоколи и да търсят противоречия и още куп юридически шиканирания, целящи пълен психически блокаж.

Стигна се дотам, че съдийката предположи, че ние явно сме употребили наркотиците и след това сме подхвърлили нещо друго като доказателство!!! Ама в какво били сложени, ама кога и къде сме ги съхранявали преди да ги предадем, ама кой, кога и защо е знаел…  Десет пъти ни попита дали подсъдимите са лицата, с които сме били в контакт по време на разследването и ни караше да се обръщаме към тях и да се гледаме очи в очи! Няма да ви казвам какъв беше тонът, какви бяха „юридическите квалификации“ и тенденциозното размахване на НК, с което очевидно се целеше сплашването и объркването ни. И когато на финала видяха, че е малко трудно да постигнат желания резултат, ни спретнаха очна ставка с ясно насочващите въпроси да ни противопоставят.  И така - два часа и половина, в пълна зала, лице в лице с дилърите и техните високоплатени адвокати. А ние самички, лековерно полегнали на очакваното разбиране и обещаната защита.

Е, такова безумие не съм очаквала. Такова безпардонно потъпкване на лични, човешки и граждански права от страна на държавата и съответно - демонстративен  клиентелизъм спрямо престъпния свят, надали и в Колумбийски съд е възможно. И друг път съм била свидетел по разследвания, които съм правила. И друг път съм давала показания и съм разпознавала задържани или заподозрени, но такова откровено, тенденциозно поведение от страна и на прокуратурата и на съда, никога не е имало. Такова безпрецедентно излагане на риск на основни свидетели никой не си е позволявал. И знаете ли, вчера бях готова и исках да пусна жалба до председателя на СГС, но питам се има ли смисъл? Задържаните вече ни видяха в пълнота.

Чий живот бихте избрали да защитите – този на своите близки или този на непознатите деца на улицата, които героите на нашите репортажи са тровели с години с изцапания хероин и хапчета с неясен произход?  Чувството ви за самосъхранение не би ли проработило във ваша полза?

Години наред съм поставяла обществения пред личния си интерес. И тук няма патетика, това е моята истина. Дали си вярвам? Никога на 100%, но зная нещо със сигурност:
Години наред съм излагала на риск семейството си, за да се преборя с порочни практики, които държавата генерира, а полицията толерира. Имала съм десетки заплахи за саморазправа, дори и такава за заливане с киселина. И за какво? Да бъда подложена на унижение от български съд в собствената ми страна, въпреки която и вместо която аз си вършила работата, защитавайки по свой начин интересите на обикновените хора.

И знаете ли, вече си мисля, че този състав, на този съд, с този прокурор си свърши брилянтно работата. Явно тя отдавна не е безпристрастен и базиран на законите, на доказателствата и експертизите процес, в който водещи са истината и защитата на човешките права.

Българската Темида някак бавно и полека извървя своя път до кръщението. И нейната мокра поръчка сме всички онези, на които все още им стиска да търсят справедливостта и когнитивния баланс.

И това не е патетизъм, а чист, побългарен утилитаризъм, my poor , poor  Македонски...

 


Други статии от този автор



Коментари