Открадната красота

Знаете ли... Един призрак броди тия дни, не само из Европа, по света, но и се е загнездил трайно по българските земи.
Този призрак се нарича „безвкусица”. Подвизава се някой път под псевдонима „КИЧ” и е подъл до немай къде. Защото неосезаемо се намества в живота ти, като с гъба изтрива истинската красота и докато се усетиш – хоп... и край на всичко, дето е хубаво, и дето възпитава в хубавини.

Не съм учен, не съм културолог, не съм изкуствовед. Но наблюдавам живота наоколо и мога да ви цитирам поне няколко неща, които подсказват как Мисис Безвкусица е седнала в креслото на българина. И оттам се подиграва ехидно на глупавата ни безпомощност да запазим себе си и красотата си, като се давим в морето от силикон и пошлост, завзели... всичко.
Отворете днешните Интернет издания, например.
Вижте им заглавията: „Силиконка показа в ефир последната си татуировка – бик между гърдите”.
Вижте телевизиите, в които парламентарни репортерки са станали жени с операции по лицата и телата, които едва ли някога ще знаят, че Кортеси, Кнесет, Сеймът, Скупщина и Бундестаг са едно и също нещо. А няма и да им трябва, де.
Вижте музикалните предпочитания на повечето хора. И онези, които ги произвеждат – изкуствени мигли, изкуствени бюстове, прекомерни уголемявания на части от тялото, несъвместими шарки, цветове и материи.
Вижте мартениците. Продават ги в комбинация със сини очета против уроки или с ликовете на фолкпевици.
Вижте разговорите в медиите и отношенията между политиците – груби реплики, заплахи, обиди. Вижте ги, защото те са мултиплицирани.
Вижте какво показват реалити форматите. Примерно, „Къртицата”. Нали такъв тип реалитита се смятат за умален модел на обществото. Олеле! Там едни хора с лекота изричат присъди към други – „Дразни ме! Няма потенциал! Ще я....!”. Генерира се всеобща ярост към някого, един към друг, явно, щото човек за човека е вълк.

И не се усещаме, че ни е станало твърде лесно да  бъдем „директни” и „честни”, ама само в обидите. Щото – как пък не чух едно смело изказване някъде в ефира - как някой някого обича?! Как някой изпитва чувство истинско към друг? Или прелива от вълнение заради нещо!
Осакатена чувствителност има обществото. Така мисля. И това също идва от Мисис Безвкусица. Защото, по дефиниция, вкусът е способността да преценяваш красивото. Ама като ти е закърняла тази способност, красивото отива по дяволите!

И няма как да го откриеш – нито в света навън, нито на екрана, нито между хората.
Безвкусица е да си лош човек.
Безвкусица е да обиждаш.
Безвкусица е да живееш в грозна къща, с грозни плакати на грозни хора.
Безвкусица е да си апатичен.
Безвкусица е да си невъзпитан.
Безвкусица е да говориш с лекота лошото, а да не можеш да обелиш и дума в полза на доброто.
Безвкусица е да ползваш скандалите и компроматите като средство за власт.
Безвкусица е да си НЕдобронамерен.

А всичко в живота ни можеше да бъде направено с поне малко вкус.
Разбирате ли.
Като – бяла къща с две липи отпред.
Не се заяждам. Не обвинявам чалгата за всичко. Не съдя.
Просто съм малко уплашена – че в истерията на общия ни живот, докато се мъчим да не потънем в мъката си, докато пренебрегваме на вид незначителни неща като красотата и добрите взаимоотношения, ще се превърнем в скотове.
А оттам – пътят обратно към човека е зверски труден.