Из „Кратка история на света“ от Ким Чен Ун

„…Беше март на 2014 година. Безстрашните обитатели на планета Земя си раздаваха оскари, още не можеха да си поделят Крим, но пък се  деляха  на бели, черни, жълти, червени, сини, големи, малки, силни, слаби, богати, бедни, красиви, грозни, умни, тъпи, будисти, християни, мюсюлмани... И се подигвараха с децата си, че не могат да делят, събират, умножават и изваждат, подиграваха се  с децата на децата си, с децата на децата на децата си, със себе си, с майка си, с баща си, с леля си и с леля й на леля им…

…И чичо ми - кучета го яли*

… Ям си и си пея: „Shut your fucking face uncle fucker
you`re a cock sucking ass licking uncle fucker!“

…Беше далечната 2014 година. Помня как животът не се мереше с броя вдишвания, а с миговете, в които... сме пръднали яко. Едни самоубийци се редяха на опашки в супермаркетите, на разпродажбите в мола, пред Мона Лиза в Лувъра, в Мека, до мавзолея на Ленин, до мавзолея на татко, пред Сикстинската капела, в Starbucks… Бяха изпонасрали всичко и сега искаха да си купят малко парцалки, да погледат малко изкуство, да се помолят за световен мир, да си припомнят хубавите моменти, да им обобщи папата тва-онова, да го gitchy gitchy yaya yaya mocha choca latte ya ya** този свят съвсем.

Ебати педерастите.!

…ДНЯО***. Няма кой да ми го преведе това. ДНЯО Дзъ имаше някъв…  „Верните слова не са красиви, красивите слова не са верни. Мъдрият не спори, спорещият не е мърда“ ****
Не мърда. Бутам  го тук с една пръчка и не мърда.

…2014. Осми март е. Путин и Обама нещо се разправят.  Днес не ми е до делби. Нервно ми е. Гледах „12 мига от  американското робство“ и се разстроих. Колко мъка има по този свят… Абе, това момченце, което водеше оскарите според мен е гей. Ето такива като него ще ме накарат един ден да захвърля всичко и да  тръгна с картечницата!

 …2014 средата. Умря ми хамстера. Цяла Северна Корея плаче пред паметника му, а на мен така ми беше писнало от този плъх нещастен! На нищо не приличаше към края си – целият в тиксо –  така и не побра бежанците ми, ако ме разбирате.

 …2014 лятото. Прочетох „50 нюанса сиво“.  Копеле, аз съм бил тъп после...

…2015 януари – големият взрив. На тъмната страна на Луната няма извънземни. Има само едно малко, русо, къдраво педалче, което ми говори за някаква лисица. Философства жестоко лайното. Извади тъпака някаква рисунка на боа, дето е глътнала слон и ме пита: „А? А? Знаеш ли какво е това?!“. Ще го смачкам всеки момент. Не ми издържат нервите вече.
…..“

ET FROM HOME:
Когато трябваше вече да се изнасям от тази слънчева система, на тръгване  взех само един малък, розов дневник с катинарче. Преди няколко дни го бях откраднал от един кретен, който с леко движение се беше изстрелял на луната.

Кръстих този единствен артефакт останал от земляните „Кратка история на човечеството“, защото наистина си беше кратка, а и нищо друго не оцеля след последното парти там.

Истински безстрашни бяха обитателите на планетата Земя. И аз такива ще ги запомня. От Г8 (Галактика 8) обаче така им бяха набрали...прекалено дълго се правеха, че не ни виждат. „Сами сме в безмерната вселена!“ Аре, моля ви се! Никой не ви се върза на глупостите! Това, разбира се, вече мога да го кажа само на оня спрял идиот, който мисли дъщерята на Билбо Бегинс за момченце и не спира да я гони, да я убива по Moon Lisa. Всички сме вдигнали ръце от тази планета и сме го оставили да си прави каквото си иска там. Прекалено е загадъчна Moon Lisa. Присмива ли ни се, усмихва ли ни се… решихме, че има и по-важни неща! Както и да е. Когато паднах (буквално), на земляните им оставаха около 20  години живот . 2012 година беше по тяхното летоброене. Според тези, които раздаваха оскарите, беше с някъде около 2000 години отгоре, ама няма да ви занимавам сега със селските им номерца на земляните – все се надяваха да ни объркат…

2012 зимата – няколко години преди галактическия съюз да реши да „им спре тока“, един урод от техните го заварихме да се хвърля от космоса. Пребихме го, взехме му костюма, той и без  това се беше насрал, навлякох го, скочих и така. Останах там, под прикритие, да не ме усетят хитрите малки, гадни консуматорчета, че ще ги следя и докладвам. Това си беше някакъв  последен опит от наша страна да ги разберем. Е, такива изроди не бях виждал и на планета Пирон, където заковаваха най-милото си на кръст, за да се каляват. Даже, нещастниците от  Земята бяха прикрили по най-нагъл начин и един бежанец от Пирон и до последно не спряха да се правят на луди. Страшни нахалници, казвам ви!  Значи, никой, в нито една от десетте  Галактики не си е позволявал така да живее на кредит от бъдещето. Само тези долни твари успяха да си правят кефа до последно. Накрая надушиха, какво ги чака и за да ни вбесят   съвсем, се взривиха сами.

Из галактиките още продължават споровете дали хората от онази зловредна планета са били  безумно тъпи или супер артистични, свободни, необуздани души.

Делим се сега и ние на техни последователи (екстремисти) и на останалите - които ги отричат. Отричат да са им се вързали. Малко видяха, че между Лайза Минели и Нелсън Мандела се крие една Лейзи Мандела. „Може да лети, обаче го мързи“. Затова и този артефакт, който запазих, е толкова важен. Пътувам сега, стискам го в ръце и ще спра заразата, която е на път да унищожи всички ни.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
*Ким Чен Ун хвърли чичо си на глутница от 120 кучета, които били държани гладни три дни.

** https://www.youtube.com/watch?v=RQa7SvVCdZk&list=PLF38F99D176598856

*** ДНЯО - Договор за неразпространение на ядрени оръжия

****„Верните слова не са красиви, красивите слова не са верни. Мъдрият не спори,
 спорещият не е мъдър“ Лао Дзъ