Специален коментар
Масова еманципация

Албена Вулева | 07/03/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

И така - 8 март... Завъртим ли се в покрайнините на този празник, оправданията, една роза да не премине от мъжки в женски ръце, започват да варират от „Това е комунизъм!!!“ до още по-безумното: „Жената трябва да се обича и уважава всеки ден от годината, а не само през този ден“. Впрочем, последното пести пари и от сърцевидни подаръци на 14-и февруари...
Възможно е и в двете твърдения да има известна доза истина, но това яростно придържане към тях води до сиво-ежедневния факт - много съвременни жени да НЕ получат цветя ДОРИ и на този Ден на жената, както не са ги получили и на Свети Валентин...
Но - майната му на 8-и март, нещата с жената в съвременния свят загрубяха много повече от това, че любовта и уважението към нея ще си бъдат същите, както и през останалите дни в годината, т.е.: минимални и едва забележими.

Истината е, че сами сме си виновни и действително никакви цветя и рози не заслужаваме! Толкова много драпахме да се доказваме, че сме по-способни от мъжете във всяка една област, че накрая взехме и го доказахме, и стана положението, както с онова правило: никога да не показваш на колко много си способен в работата си, защото само ще те товарят все повече и повече! Та, и ние така - оляхме се в успеваемостта и преуспеваемостта си. Жените станаха по-големи кариеристки от мъжете и започнаха да изкарват в пъти повече пари от половинките си. Тия два факта доведоха дотам, че жените спокойно да могат и сами да си гледат децата, къщата и колата, защото наемът на детегледачка, чистачка и автомонтьор, им е напълно достъпна опция.

Жени се доказаха в научните среди, в политиката, в бизнеса, в спорта...къде ли не. Вече дори за да си забиеш един кирлив пирон в стената не ти трябва мъж (собствен, имам предвид), а хубав (или пък не) телефон, за да си повикаш майстор. Същото важи и за смяната на гуми, и масло на колата... Даже килимите са взели да ги перат по автомивките (и се лишихме от умилителната гледка - мъж по чехли да тупа килим събота сутрин на лоста пред блока).
Аз обаче тия дни станах свидетел на гледка още по-умилителна: късна доба, на вратата на вход стои мъж на средна възраст и нервно подвиква на някого на паркинга да побързал. Очевидно изнервен от нечие туткане...по едно време иззад някакъв отворен капак на багажник на кола се чува женски гласец: „Ей сега идвам, само да взема не-знам-си-какво още...“ Нещо в тая ситуация ми привлече вниманието и нарочно забавих крачка. О, Боже: какво беше удивлението ми, когато под светлините на уличното осветление се появи дребна женица, около 30-годишна, около 45 кила тежаща, носеща във всяка ръка по 2 (ДВЕ!) пълни торби от Кауфланд, някакво гигантско, детско камионче и още нещо, приличащо на разклонено дръвче за разсаждане. Под тежестта на товара, тя се клатушкаше пригърбена, забеляза ме, че я гледам с ужас и някак извинително ми се заусмихва и препъвайки се продължи към входа... Там я чакаше мъжО й, нервно потраквайки с ключове в едната си ръка, докато другата държеше в джоба на анцуга си и сигурно на ум яко я е псувал – „Колко е бавна и смотана тая“... Мила, семейна картинка, без шампанско и рози, но със сигурност - сълзи има...

На отсрещния полюс на същото земно кълбо и в същото времево измерение (и пространство), живеят онези (ще ги нарека „дами“), които получават цветя, бижута, екскурзии, коли и други скъпи подаръци от мъжете, любовниците, гаджетата, спонсорите или каквито там искате ги наречете. Водят ги на ресторант по празници и на приятни уикенди извън града ( и извън празници). Жени, които не трябва да работят от 8:00 до 18:00, защото имат „собствен бизнес“, обикновено някакъв фризьорски салон, в който кьорав човек не влиза и е винаги на тотален минус, но „милото“ налива там пара, та да има благоверната му (или не чак дотам благоверна) с какво да си осмисля ежедневието и как да се чувства полезна. Този тип „дами“ са тотално заклеймени от обществото (основно женското), като „мутреси“! Веднага им е дадена отрицателна оценка, приписани са им ниски морални и интелектуални качества, и накратко в съвременното ни женско общество те са обявени за „лоши, леки, продажни жени“.

Защо, питам аз!? Защо този модел на взаимоотношения го обявихме за неправилен и го осъждаме (впрочем особено женската половина на българското общество го осъжда), а прегърбената, погубена младост с торбите е видите ли - връх на ценностната скала и моралното израстване?! Ще каже някой: да ама те продават телата си, това са елитни проститутки, които спят с дебели чичковки за пари и прочее клишета, като че ли, ако някой мъж се държи като мъж с жена (си), непременно трябва да е дебел, грозен или пък стар... А, дали женицата с торбите има толкова млад и красив спътник в живота, че си струва, като сготви мусаката, измете пода, сложи децата да спят, после да предостави тялото си  (за вероятно - не особено нежни ласки), само заради шанса тая гозба да я върти и на следващия ден, че току виж ценният мъжки екземпляр е избягал „при друга“...

Това, разбира се, са две крайности! А по средата са най-нормалните, средностатистически, модерни, съвременни българки, които вече могат всичко, разбират от всичко, успяват във всичко и просто са спрели да изискват от мъжете, каквото и да било, защото им е по-лесно и по-бързо просто да си го направят сами! И ей така, сред шеги и закачки, лишихме мъжа от кажи-речи всякаква полезна роля в нашия женски живот, освен, може би, да си кажем на някоя женска сбирка, че все пак имаме там някакъв си мъж, дет‘ се вика - не сме самотни, стари моми.
Но това е за по-старомодните, защото най-напредничавите и модерни дами изобщо не натоварват ежедневието си с постоянно мъжко присъствие. Няма за какво, приложението на мъжа в живота на съвременната жена е стесенено до абсолютния минимум. Съвременните и „вървежни“ мацки ходят по срещи с хубави рокли, хапват, пийват... И след тия три неща и се прибират у дома, без да е нужно да правят забележки за „капака на тоалетната чиния“ или да се спъват в разхвърляни, мъжки чехли (и/или чорапи).

Дали това е добре - не зная. Обаче формулата на класическото българско семейство с цветя на балкона, разхвърляни детски играчки по килима в хола и семейна вечеря, на която всички сядат заедно на масата, за да гледат вечерния филм по телевизията, (а събота и неделя съпругът прави дребни ремонти по жилището или семейната кола) е идилия, която все по-рядко съществува, поне не и в центъра на големия забързан град. Сигурно я има някъде в периферията, в провинцията, където колелото на живота не се върти така бързо и не излъчва чак такива ярки и примамливи светлинки, че на никого не му е до никого, освен до себе си и живота. Сигурно някъде времето тече по-бавно и жената все още има време да се занимава с превъзпитанието на мъжа. Има търпение да го чака да свърши възложената му от нея и живота, негова си, мъжка работа. Има нерви да издържи особеностите на несъвършения мъжки индивид и е позабавила неизбежния еволюционен процес, когато мъжът просто ще загуби своята стойност и значение, и ще бъде отменен от „нежния пол“в абсолютно всички  свои аспекти и сфери на действие.
Но, пак казвам! и дебело натъртвам - за изчезването на биологичния вид „мъж“ вина основно има жената! Тя! Тя го уби, смачка, сплеска и съсипа със своята кадърност и всеможене, припряност, експедитивност, адаптивност и приложен интелект! Защото не искаше повече да се преструва на крехка, слаба и безпомощна! Затова сега сама ще си купува цветя за 8-и март и сама ще си забива пироните!

 



Други статии от този автор



Коментари