Мартенски сняг

Честита първа пролет!
Пия кафе, боли ме главата от бирата, която пих снощи и от предаванията на Кеворкян, Мишо Дюзев и Марто Карбовски, пълни с любими мои гости... и зяпам през прозореца!
През прозореца виждам детска площадка, забързани хора и 5 машини за почистване на снега.
Седят чинно и изчакват да натрупа някой и друг сантиметър, че да тръгнат и да покажат, че макар в началото на пролетта, снегът не ни е сварил неподготвени.

Мартенски сняг!
Казват, че това е някаква алегория. Нещо, което ни показва, че дори и на пръв поглед нещата да изглеждат сурови в метеорологично отношение иде пролет и няма от какво да се притесняваме.
Не, че мартенският сняг не може да ни убие, ако сме с летни гуми на непочистен път.
Може! Ама поне няма да продължи дълго. Зимата си отива, а с нея и зимното настроение от нас.
А и както би казала Кобилкина – „Я знаю, че баба Марта е в плоха настраение, защо феврарий е къс, а април – мек!“

Честит ви март, скъпи мои приятели.
Казват, че това бил женския месец. Месец, който, като любимите ни дами, менял постоянно настроението си.
Месец, в който се делим на русофили и русофоби на трети март, с така характерната тъпота и дебилност, които са ни обзели напоследък.
Месец, в който се опитваме да блеснем с антикомунизъм на 8-и март, което често ни коства семейни драми с нежните ни половинки.
Месец, в който всичко в природата започва отново – от кокичетата и напъпилите дръвчета до очаквания старт на поредната предизборна кампания за Европарламента, която, както изглежда ще бъде точно копие на мартенския сняг – краткотрайна, възприемана на майтап от електората и с кратък политически ефект.
С тази разлика, че БСП ще имат 2 листи, защото, както знаем от историята, фракционерството и врагът с партиен билет при левите винаги са били задължителни елементи.
В дясно ще имаме повече от две листи, но и там нещата са по-скоро смешно-малоумни, отколкото сериозни и вдъхващи респект.

Но това е март, снегът е мартенски, евроизборът – майски. Но заченат през март. Всичко, заченато през този месец носи елемента на снега, който вали в момента над KLETA MAJKA BALGARIQ – мокро, нетрайно и мимолетно.
Мартенски сняг!
Пречи ли ви по някакъв начин? Нарушава ли понеделнишкия ви стереотип?
Освен тъпото задръстване на Цариградско или липсата на места за паркиране в центъра, това изненадващо природно явление смути ли вашето забързано ежедневие?
Едва ли. Мартенският сняг е като „ланския сняг“. Нещо, без никакво значение в обществото.
Мартенският сняг е като боядисването на паметници в знак на протест.
Мартенският сняг е като публикуването на яростен статус в социалната мрежа.
Мартенският сняг е просто буря в чаша вода – нещо, като енергията на казионното „гражданско общество“, което изпуска контролирано гневни сигнали, за да покаже, че го има, но гневните сигнали са архаични, смешни, отблъскващи и не говорят на езика на дневния ред в обществото.
А човекът – съставна част на обществото (зазвучах като активист на ОФ, хахахаха) си има свой дневен ред.
Да си плати ипотеката.
Да нахрани семейството си.
Да плати гражданската отговорност на 4 равни вноски.
Да ви плати шибаните си данъци, шибаните си здравни и социални осигуровки, тъпите ви налози, ДДС-то и още куп други неща, за да може после част от вас да са гражданско общество, а друга част – управляващи.
За да може едните да си купувате Мерцедеси, а другите – да боядисвате паметници.
Мартенска работа! Също като мартенския сняг. Правим се, че го няма, защото и без това ще се стопи след няколко часа.

И преди да свърша тоя текст, докато седя и наблюдавам камионите, които стоят и чакат да се появи лека снежна покривка, за да тръгнат на кръстоносен поход срещу последния мартенски сняг си мисля за оная история, която чух вчера в новините.
За човека с хипертония от Благоевград, който цял живот си е плащал здравните и социални осигуровки. И данъците, и всичко, което държавата му е искала. И накрая, когато този човек е получил хипертонична криза и се обадил в Бърза помощ... Бърза помощ сбъркала адреса. А човекът починал.

Хората в България са мартенски сняг!
Сняг, който ви пречи, скъпи истерично крещящи субекти от двете страни на барикадата.
Ако можеше родината ни да се състои от около 500 души – 240 в парламента и 260 зад барикадата, щяхте да сте повече от доволни.
Даже можеше да се сменяте чат-пат, за разнообразие.
И ако сега ми кажете, че се подигравам с енергията на гражданското общество или пък с парламентарната демокрация...
То аз смело ще ви отвърна следното – може и да се подигравам.
Но вие сте токова представителни, колкото и мартенският сняг.
Вие сте толкова в час с дневния ред на обществото, колкото чашата, от която пия кафе тази сутрин.
Честита ви първа пролет!
Пролетта ще дойде, времето ще се постопли!
А вие ще се разтопите!
Защото сте сняг, ама мартенски!