Актуално
Демонтираният паметник на неизвестния воин

Венци Мицов | 17/03/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Свалете паметниците на комунизма!
Разбийте ги, смелете камъните, стрийте ги наситно и после ги изсмъркайте!
Разбийте всички символи на пух и прах, макар че когато трябваше да ги разбиете едно време вие или гонехте мацките по площада по време на оня митинг на СДС в началото на 90-те. Или пък вече си бяхте купили самолетни билети за Канада.
Или пък си имахте някаква друга работа.

Размажете паметниците, боядисайте райграса в синьо и жълто, за да протестирате за KLETA MAJKA UKRAINA и после отидете пред посолството на Венецуела, за да настоявате за оставката на Цветлин Йовчев, ъъъ, на Ахмед Башев, това де, на Вигенин...
Бе не знам, настоявайте там за разни такива неща, за демонтиране, ревизии, лустрация, връщане на Костов и Бакърджиев, връщане на Мусала на Симеон Втори.

Докато правим всичко това, един полицай си замина заради некадърното сегашно ръководство на МВР. Заради некадърното предишно ръководство на МВР, отменило акция срещу лудия стрелец в Лясковец преди 2 години.
Заради правителството и администрацията, дали на луд човек разрешително за оръжие.
Заради здравната система, която оставя опасни психопати да бродят на свобода, вместо да ги въдвори в места, където да бъдат под наблюдение 24 часа в денонощието.
Докато си говорим пълни глупости и все повече се отдалечаваме един от друг, литургиите и заупокойните молитви стават нещо, което просто не ни прави впечатление.
Прочее...На нас впечатление ни прави само когато в някой блог на някой псевдодесен бабаит прочетем микс между Троцки, Пауло Коелю и Айн Ранд.
Хората покрай нас си отиват.
Все повече хора над 40-годишна възраст напускат страната ни, а вие баданосвате Благоев като дядо Мраз и едва чакате да убият пореден човек, за да имате мъничко основание за  демонстрация на антикомунизъм.

Пиша това, защото съм ядосан. Вчера един праведник от дясното и демократично движение разпространяваше в интернет страница със заглавие: „ПРОТЕСТ!!! НА НЕТРЕНИРАНИТЕ ХОРА ОТ МВР ДА ОСИГУРИМ ТРЕНИРОВКИ!!! ОСТАВКА!!!“.
Когато му написах, че това е безсрамие, той набързо ми обясни, че съм се опитвал да покажа остроумие...
Бесен съм, защото нашата държава вече съществува само на картата. Тя не съществува никъде другаде.
България няма нито администрация, нито правителство, нито опозиция, нито полиция, нито армия.
Нищо!
България няма и гражданско общество, защото то, гражданското общество се любува на пъпа си и може само да ви вапца някой барелеф.
Слагам бас, че 80 процента от цялата тая доблестна дясна съвкупност няма да ви помогне, ако някой вземе да ви бие на улицата, защото същите „граждани“ ще са заети да се извиняват на Унгария за събитията по времето на Имре Наги.

Бесен съм!
Колко още хора трябва да си отидат, за да разберем, че нещата не вървят добре!
Запалените войничета в оня камион в началото на 90-те години...
Надутият с компресор редник Булиев.
Изчезналите деца, които родителите им не намериха.
Удавените в река Лим дечица от Свищов.
Загиналите войници в Ирак.
Залятите с киселина хора.
Загиналите в Ораново.
Загиналите в Сливен, удавените от наводнения.
Онзи човек, който миналата седмица си отиде, защото Бърза помощ не могла да намери адреса му.
Онзи човек, който почина по време на протест в деня на пенсионирането си.
Момичето от Перник.
Сестри Белнейски.
Колко още? Какво се случва у нас?
Не ни ли стигат вече невинните жертви?
Не ни ли стигат безименните войни на прехода?
Не ви ли плаши невинната кръв, която даваме като курбан за собствените си грехове?
Не искам повече да говоря!
Не искам да чувам за никакви граждански инициативи, докато не кажете нещо, което да ми прозвучи като част от дневния ред на нашето скапано, прогнило от собствената си тъпота и злъч общество!
Нямам никакво желание да слушам глупости, докато не измислим нещо, в което да не се говори за 1974 година.
Край!
Демонтирайте си вашите паметници, после ги нарежете на ситни ленти и ако ви се усладят – изяжте ги.
Аз своите паметници демонтирах през 1989 година.
Остана само един такъв.
Паметникът на неизвестния воин, който вече 25 години дава жертва заради нашата ужасна глупост.
Когато всичко това свърши, ще го демонтирам с голи ръце.
А сега ме оставете, защото искам да се помоля за безименните воини на прехода!
И считайте този текст за моята молба за развод!

 



Други статии от този автор



Коментари