Специален коментар
ЕВГЕНИКА МИНЧЕВА

Мария Маркова-Марчела | 20/03/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Как работи късметът?  Ние ли работим за него или той ли за нас? Кой на кого създава проблеми и кой на кого помага? Ние на късмета или той на нас? Или обратното? Кое е първото – ябълката или Нютон? Кой ни сра в гащите? Кой и защо ни пика на щастието?

В книгата „Случайности, съвпадения и щастливи открития в историята“ на Грегорио Довал прочитам историята на няколко млади французи, които през 1791  се пързаляли на кънки по леда, покриващ дълбокия ров около замъка край град Осон. Ставало късно и единият си тръгнал въпреки настояванията на приятелите му да остане. След малко ледът се пропукал и младежите се удавили. Името на спасилия се било Наполеон Бонапарт.

Разчленена фамилията на носителя на наградата „Щастлива случайност“ за 1791 година значи следното: „Buona“ и „Parte“, което без да трябва много да се замисляме и да изпадаме в излишни уточнения, си превеждаме като „добрата страна на нещата“. Късметът на самия Наполеон (онзи нисичкият, на Жозефина гаджето) пък е, че не се е срещал на бойното поле с А.В.Суворов, който разбива армията му в Италия, докато самият той е в Египет. Случаен, неслучаен, търсен, нетърсен, късметът си е късмет. Въпросът е - що за късмет е късметът? Да разгледаме още няколко такива примери и тогава да си отговорим.

На 2 декември 1979 година 29-годишната силно депресирана американка от Бронкс Елвита Адамс, прави неуспешен опит за самоубийство – тя скача от 86-ия етаж на „Емпайър Стейт Билдинг“ в Ню Йорк и оцелява. След като скочила, силен порив на вятъра я „паркирал“ на перваза на 85-ия етаж. Преди да направи втори опит да умре в мъки я намира едни от охранителите на сградата. Иначе сигурно е щяла лека-полека да си слезе до първия етаж с нейния късмет и липсата на попътен вятър. Елвита се отървала с фрактура на тазобедрената става и с дълъг престой в психиатрична клиника. Искала да си ходи жената от този свят, ама на – късмет!

Пак през декември, но този път 1990 година Джоан Роулинг, автор на фентъзи поредицата Хари Потър, вече пише първата книга от поредицата си романи, когато майка й умира от множествена склероза. Идеята за Джоан Роулинг е хрумнала на майка й и баща й във влак – там са се запознали . Идеята за Хари Потър е дошла на Джоан Роулинг също във влак. Едва 25-годишна, на ръба на тежка депресия, току-що изгубила майка си, зачеркнала баща си от живота си поради причини, ясни само на нея и най-близките й, тя заминава да преподава английски в Португалия. Там сключва брак с португалски журналист, бракът им трае 13 месеца и от краткотрайната им връзка се ражда дъщеря й Джесика. Следва развод, клинична депресия, инсомния, самотно майчинство, в крайна сметка книгата за Хари Потър излиза на бял свят. 12 издателства отказват да я издадат, 13-тото се съгласява, въпреки че издателите предупреждават авторката, че от детска книга пари няма да изкара. Един път 13 е фатално число, друг път не е – късмет, какво да ви кажа! Книгата – над 400 милиона продадени копия, преведена на над 69 езика, разпространена в над 200 страни по света. Джоан Роулинг изведнъж става втората по богатство жена в световните артсреди след Опра Уинфри.

Двете се събират в едно от последните интервюта, които Опра взима преди да се оттегли след 25-годишна кариера (1986-2011) като водеща на собственото си шоу и си говорят за „дъното“ като феномен, който и за двете е бил неминуем по пътя към върха. Джоан Роулинг споделя с Опра, че ако майка й не беше починала, тези книги нямаше да ги има.
Щастлива случайност ли е това, късмет ли е, кво е? Депресията на Роулинг ражда в главата й Дементорите, които се хранят с щастието на хората, оставяйки ги нещастни и оголени. И не само тях. Ражда цяла една книга, един огромен успех, един вълшебен свят.

Още една щастлива случайност:  Опра Уинфри, която е многократно изнасилвана като малка от близки до майка й мъже, става милиардерка, занимавайки се именно с драмите на хората? Късмет ли е това или някаква ебавка?

През 2008 година британският пътен полицай Анди Флитън спрял в Лондон един човек заради превишена скорост. След това сменил местоработата, страната и дори континента. През 2010 година Анди Флитън спрял в град Крайстчърч, Нова Зеландия, същия водач за същото провинение, но на разстояние от 18 970 километра и две години от предишното. Шофьорът познал полицая и започнал да се смее, а след това го подсетил  за предишната им среща. В смях и изумление човекът зад волана бил отново глобен, а полицаят възкликнал: “Светът е малък!”
Ето на това аз му викам огромен късмет! Глобен, но усмихнат.

Но да поговорим малко и за тъмната, неразплащаща се с никого страна на късмета?

Един от първите закони, който подписва Адолф Хитлер след поемането на контрола над немската държава през юли 1933 година, е законът за предотвратяване на наследствените болести у децата. По силата му в Германия са създадени повече от 200 съдилища по въпросите на евгениката. Според нацисткото законодателство всеки лекар е бил длъжен да докладва за пациенти, които са имали психични заболявания, депресия, епилепсия, които са били слепи, глухи или сакати. През първите четири години от действието на закона повече от 400 000 лица са били стерилизирани. Други 70 000 души, страдащи от различни дефекти, са били изолирани и по-късно -  евтаназирани. Защо се връщам толкова назад във времето ли? Защото се оказва, че не сме имали късмета между „преди“ и „сега“ да има особено голяма разлика.

Ето един кратък обзор на лошия ни късмет през 2013 година:  в Австралия се приема закон за задължителна насилствена стерилизация на жени и момичета с увреждания. За семейното планиране по китайски сте чували също – там  официалните наказания са парична глоба или насилствен аборт, за неофициалните се носят само ужасяващи легенди.  Покрай това лимитът на ражданията в Китай да не бъде надвишаван, зверства се приписват и на властите, и на гражданите на Китай.

Но да се върнем на класацията за Ивент 2013. Първо място – употребата на химическо оръжие в Сирия, на второ място са масовите разстрели и потъпкването на правата на хората в Северна Корея, на трето са убийствата на мюсюлмани в Бирма, на четвърто са убийствата и изнасилванията по време на протестите в Египет, на пето - протестите в Турция срещу Ердоган. Шесто място е за Афганистан, където убиват жени с камъни, на седмо -  етническите убийства в Южен Судан, на осмо - стреля се на месо по протестиращи в Украйна.  Всъщност,  може ли да се класира ужасът?  Всичките събития са на първо място.

Струва ми се опасен и нехуманен и Патриотичния акт, който американското правителство прие след 11 септември 2001 година, който действа до ден-днешен. Удължен е до 2015 година и си мисля, че и след 2015 това ще продължи. Дали е възможно никой никога да не злоупотреби с този федерален закон? Подслушване, достъп до корпоративни счетоводни книжа, разрешение да се следят чуждестранни граждани на територията на САЩ, без да трябва да се доказва предварително връзка между обекта и конкретна терористична структура… Дали? Дали ще е на късмет този Патриотичен акт?

Ако Маркс и Енгелс не бяха се срещнали по силата на закономерната случайност с философията на Хегел, дали щеше да го има сега Сергей, щеше ли той да е Евгени Минчев - тоест свободен, щастлив, шарен гей, или просто основоположниците на научната теория за комунизма щяха да носят други имена?

Този текст е озаглавен Евгеника Минчева неслучайно. В най-големите ни различия се крият и най-големите ни прилики. Най-вече непонятния ни стремеж да се занимаваме с глупости, докато на едно необяснимо място, едни необясними неща ни се случват.

И се питам - нехуманността от нас ли е предизвиквана или ние сме нейно следствие? Дали пък някой, който много ни мрази, не ни е посадил тук? Това защо никога не се допуска като възможност?

Всички казват - Бог ни обича. Ами, ако ни мрази, тогава кво правим?! Това, че някой/нещо безусловно ни обича, не ни събира кой знае колко като гледам. Омразата май ни мобилизира и сближава повече. Ето така работи късметът ни  – в ужасни условия с колеги-идиоти и великодушен шеф, който ни е оставил да си правим каквото си искаме.

Евгениката – брутално изнасилената от нас еволюция, докъде всъщност ни води? До разбита психика и в крайна сметка до опашката пред кабинета за задължително стерилизиране на хора с ментални увреждания – това в най-добрия случай, при добър късмет. В най-лошия ще продължим още дълго да се размножаваме.

 

 



Други статии от този автор



Коментари