Актуално
Лесната журналистка

Адриана Аврамова | 26/03/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Всички сме чували за т.нар. ''лесна журналистика''. Често с тези думи характеризираме жълтата преса и скалъпените по време на сутрешното кафе ( или седейки на тоалетната чиния) новини. Днес обаче темата е друга - лесните журналистки или пътят към успеха в дадена медия.

Журналистиката е примамлива професия, факт е, че повечето момичета я свързат с честото появяване пред екрана - нещо, за което те са мечтали от малки. Въоръжени с микрофон в ръка да преследват любимите си звезди или политици. Всичко изглежда толкова лесно за правене, че и подходът на напористите девойки за титлата ''репортерка'' е също толкова елементарен.

С две думи...  нещата винаги опират до  едни  две думи ... С Е К С  .Или добро ФЕЛАЦИО. А нещо средно между двете е сигурният път към репликите: ''За вас от мястото на събитието предаде ...''

За бързото издигане в професията и за да наложат името си, всяка истински напориста репортерка трябва да премине през няколко етапа. Те са сякаш част от таен кодекс на журналистКИТЕ.

1. ... Секс с перспективен колега . Сами разбирате, че  не е толкова лесно да се стигне до  продуцент или известен журналист, затова нещата започват отдалеч. Като начало, за да си осигурят добри контакти, препоръки или най-общо казано - някоя добра дума пред правилния човек , ''лесната журналистка''  трябва да преспи с някой да кажем репортер, редактор или защо не оператор - титлата няма значение, стига да се докопа до контакт с по-висшестоящ.

2. ..... Секс с продуцент/издател . Ето тук си идваме на мястото. Ако девойката се представи задоволително, става официално журналистка и  започват да я налагат като име. И не само. Дават й се по-добрите и интересни теми, по-хубавото офис място, по-добрите условия и ...по-голяма заплата.

3. .... Секс с политик. Последен етап, който позволява отварянето на врати, затворени за много други журналисти ...  и то само срещу разтварянето на краката пред  определен  политик. Така въпросната  журналистка се сдобива първа с най-добрите теми и събеседници.  Нейното име става емблема за бързина, качество и истина. Но подробностите около звездния й статут остават скрити.

Разбирате ли, едно поколение от бъдещи журналистки е сякаш обучено, че  за да постигнат успех в сферата и да ги дават по телевизията, то неминуемо трябва да минат през леглото на  поне няколко влиятелни и наложени журналисти, продуценти или издатели. Просто ''за по-бързо'' да заобиколят издигането в службата от стажант към журналист и да преминат директно в по-горното ниво. Стажантските услуги се изчерпват до няколко свирки, но не е все пак като да чакат години за повишение.

Някои ще кажат - бизнесът е такъв, това е начин да оцелеят. Е, да, ама не. Просто така е по-лесно и много по-сигурно издигането в работата.

Такива момичета един ден ще гледате на стола на ... Кеворк да кажем... те ще говорят през колко трудности са минали, за да постигнат успехи в работата си. Ще кажат всичко друго, не и през колко пи*ки са минали, за да ги гледате на екран.

Такива момичета има от едно време. Но вече не са 2-3 или 4, раждат се сякаш научени да си разтварят краката, за да успеят. И ако при плеймейтките това може би е част от професията, то в журналистиката има няква етика... макар и отдавна забравена.

 Гледате лесните журналистки ежедневно по телевизията, четете материалите им във вестниците и ги сочите като добър пример . Доверявате им се, докато те потъпкват българската журналистика с високите си токчета, чифт гърди и добър секс.

Лесната журналистка прави новините. Онези, които вие четете. И на които се доверявате. Просто да си знаете.

 



Други статии от този автор



Коментари