Нацията, която не дава мигач

Можеш да разбереш много за една нация, само, ако наблюдаваш шофьорите й на пътя.

Няма нужда от социология и учени глави, които да разплитат народопсихологията ни.

Вижте шофьорите.

Първо -  масово българските шофьори не  смятат за  необходимо да  уведомяват, когото и да било на пътя за своите маневри. Ама ще се  престрояват. Ама ще изпреварват. Ама ще спират. Ама да дадат мигач или аварийки?! Забрави. Те са терикати, могат да си правят, к’вото си поискат и НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВАТ ОТ ПОСЛЕДСТВИЯТА.

Всъщност – цялата нация не се интересува от последствията. То и затова животът ни прилича на сираче – изоставен, необгрижван и с лошо възпитание.

Нация, която не дава мигач, че ще завива не може да живее с останалите нации. Защото не може да разбере,че всяко действие пряко влияе на действията на другите.

По-възпитаните ще кажат, че ние сме индивудиалисти. Но да бъдем честни – ние просто не можем и не знаем как да  живеем едни с други. А и подозирам, че не искаме.... Иначе, защо ще псуваме на майка и ще показваме среден пръст на околните, когато самите ние сме в нарушение?!!....

Второ – българските шофьори не харесват правилата. Смятат, че е тъпо, че някой е сложил ограничения на скоростта. Дори подозират, че  знаците са  сложени само и единствено, за да прецакат обикновения човек и да  напълнят джоба на обикновения катаджия. Никаква друга логика не вирее на пътя.

Нито в държавата.

Става дума наистина за цяла една нация, която презира правилата. Подиграва се на малцината, склонни да ги спазват и така произвежда българския манталитет. А той....той приема света като кръчма, в която можеш да се сбиеш, да  се напиеш, но не и да  си платиш сметката.

И, като стана дума за пиене – българските шофьори, често, смятат, че в алкохола няма нищо страшно. Така мислят дори някои от умните ми приятели. Въпреки смъртоносната статистика. Въпреки новините. Въпреки кампаниите за здрав разум.

Някаква глупава самонадеяност се шири на пътя и в живота ни. Глупава – защото прилича на смелост, а всъщност е безразсъдство.

И защото се проявява само в най-ненужните моменти.

Не е готино да  пиеш и да караш. Готино е да построиш нещо. Да изкачиш връх. Да измислиш телевизора. Това е готино. Другото е напънът на безсилника.

Знам, че нямам право да упреквам шофьорите.

Все пак, аз съм жена. Коя съм аз, че да ви казвам как да карате? И кой изобщо ми е дал книжка?....

Но, докато женският проблем се свежда до неспособността да  паркираш...проблемът на цяла една нация е, че не знае накъде да кара.

А този, който не знае къде отива, стига – доникъде.