Колко малко ни е нужно…

Колко малко ни е нужно…
01-04-2014г.
133
Адриана Аврамова

Не знам дали животът е добър житейски учител, но смъртта със сигурност е най-добрият.

Няма нищо по-страшно в живота от неговия край. Това е онзи момент, в който човек осъзнава, че е просто  пионка в една голяма игра. И нито парите, нито властта имат значение. Тогава разбираме, че единственото важно нещо са споделените мигове с любимите ни хора. Тогава думите “нямам време” губят стойност, защото... времето просто спира.

Но хората сякаш сме научени да искаме всичко, да имаме всичко и да се нуждаем от всичко, за да се чувстваме „добре“. А това „всичко“ всъщност са онези неща, от които се оказва, че нямаме нужда. Но не го знаем.  Думата „щастие“ е  напоследък криворазбрана. Тя се свежда до пари, пълен хладилник, хубава кола и разни други вещи. Истински важните неща, които трябва да ни бъдат на преден план, сме оставали някъде много настрани. Или по-лошо – не ги отразяваме, приемаме ги за даденост, за нещо, което ни се полага.

 Важните неща, за които говоря, са онази даденост, която оценяваме, едва когато загубим... или я видим в ковчег. Това е житейската ни трагедия. Забелязали ли сте, че на едно куче му е достатъчно само да го погалите, за да се почувства добре, да маха с опашка и да усети любовта? На това могат да ни научат четириногите – малките радости в иначе тежкия живот. Онези, за които ние все не намираме време, докато не ги загубим.

Едно съм разбрала за живота – човек може с много, може и с малко. Може с много пари, може и с малко – и все ще оцелее. Но любимите хора не се купуват като стока на пазара или в някой лъскав бутик. Те са онези,  на които си позволяваме да крещим и да се сърдим, които често ни разплакват и разсмиват. Те са хората, за която загуба рядко  се замисляме – може би защото вече сме свикнали с присъствието им.

Но нека ви споделя нещо. Няма нищо по-тъжно от това да не си се сбогувал с близък човек. Няма нищо по-тъжно последният ти спомен с някого да е студеното му тяло. Няма по-ужасно от това последният ти спомен с любим човек да бъде караница.

Утрешният ден е една голяма въпросителна. Като нищо на сутринта да не отворим очи, като нищо човекът до нас да не потрепне. Това е част от живота – твърде груб и циничен. Това е онази част, която не се влияе от пари, власт или други фактори. Погледнете любимите си хора, защото може да ги няма. Може вас да ви няма. Усмихнете им се и ги целунете, кажете им по някоя мила дума, която – нека не се лъжем – всеки от нас иска да чуе. Запомнете ги с добро. Повярвайте, няма да съжалявате.

Ако има рецепта за щастие в този живот, то тя е пряко свързана с най-скъпите хора за вас. Нищо не е по-важно, подарете им вниманието си. Толкова малко ни е нужно, за да бъдем щастливи: шепа любов, няколко добри думи и хората, които обичаме.

И никога не казвайте, че нямате време за тях , защото  „утре“ може и да е твърде късно…

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.