Специален коментар
Заразно зло

Албена Вулева | 04/04/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Нали знаете, че за инвалидите казват, че са злобни? Ето, затова българинът е все недоволен от нещо и някого и все е станал с гъза нагоре и се чуди против кого да псува, пропит от малка, разяждаща злобица с елементи на вредност. Та, българинът, като част от обществото си, е на практика един инвалид - ощетен и непълноценен. Простено му е да е злобен или - ако не простено, то поне е разбираемо защо е така. Съгласете се, огромна е логиката, когато си ощетен и недъгав да мразиш света и всичко, което те заобикаля. Най-малкото, защото просто няма как да се възползваш от всичките блага, които предлага. Те някак си остават недостъпни за теб, което си е несправедливост и неравнопоставеност, откъдето и да го погледнеш. А няма по-ощетен и непълноценен човек на Земята от българина, като предоставени възможности или по-точно казано, непредоставени! Та, този човек, българинът, съществува при неработещи никакви системи, необходими за съществуването му, при напълно неправилно функциониращ организъм, наречен Държава. Жив, 100%-ов инвалид, с тотална, придобита, социална инвалидност! Как да не се озлоби!?

Образованието е на принципа „количество за сметка на качество“: ВУЗ-ове, под път и над път, бълват висшисти, които са неграмотни. Не, това че са лоши, да не кажа никакви специалисти в своята област, някак още може да се преглътне, но това ,че буквално са неграмотни и не могат да напишат две изречения без правописна грешка, вече е обезпокоително. И не е толкова обезпокоително, че са неграмотни, все пак и за сферата на физическия труд трябват кадри, обезпокоителното е, че са им дали хартия с корици и надпис „Диплома“ и ходи го накарай да разбере, че като не знае правилното изписване на елементарни думи по-хубаво да сервира кафе с любезна усмивка. Обачеее, нееее. То няма  любезна усмивка. То е кисело и се муси, и се опитва да те залее с горещо кафе, защото, както се казва - газ пикае, че видите ли има „вишУ“, пък нямало за него „подходяща“ работа, „по специалността“ и трябвало да сменя пепелниците... Вместо да се радва, че изобщо работи, невзирая на това, че не прави разлика между цифра и буква.

После да се върнем на специалностите, които несчетните ВУЗ-ове предлагат на жадните за знания (които все жадни си ходят или поне по никому непонятни причини, и в ерата на интернет и Гугъл), упорстват и не задоволяват тая своя жажда... За да приберат тая клета семестриална такса, в учебните заведения са се навъдили такива специалности,  за които при цялото богатство на фантазията (и дори фантастиката) просто няма как да изобретиш подходящо работно място. Бълват се на кръгъл час специалисти с толкова тесен и толкова безпредметен профил на квалификацията си, каквато, разбира се, изобщо не придобиват. И се чудиш кому за Бога е нужно това преливане от пусто в празно. Та нали с или без безпредметната си диплома, горкото все едно ще замине в сферата на обслужването и тежкия физически труд. А така само му давате напразна надежда, че ще стане човек с шеметна карирера от него и изпълвате душичката му с озлобление, че видите ли - животът е несправедлив, ощетен е и не е попаднал на мястото си, мястото, което заслужава. 


После здравеопазването. Българинът вече кооолко години съществува без здравеопазване. Безумната сага със здравните осигуровки за неплащането, на които се предлагаше от  отнемане на българското гражданство  до смърт чрез разстрел, изобщо не даде никакъв резултат. Все пак, българинът може и да е ощетен по всички параграфи, ама не е чак толкова тъп, че да не осъзнава, че с или без здравни осигуровки, медицинско обслужване ще види през крив макарон... През кривия макарон на навитата банкнота, с която ще си плати за прегледа или лечението. Ако, разбира се, има банкнота. Ако няма, ще се остави на природните закони на естествения подбор и ако оцелее - оцелее.
Мнозина оцеляват впрочем. Което още веднъж доказва, че плащането на здравни осигуровки е напълно безсмислено и излишно, и каквото и да правят, и каквито и законодателни промени да предвиждат, и колкото да изобретяват садистични санкции за неплащането им, тия пари няма да ги изкрънкат от народеца абсолютно никога, защото с тях и без тях - все тая. 

Отделна тема на разговор е любезността, загрижеността и компетентността на медицинския персонал в здравните заведения, работещи със здравната каса, особено ако не дай си Боже упоменеш, че смяташ да се възползваш от системата на здравното осигуряване и да не си платиш по ценоразписа, опнат пред кабинетите, като меню на бира-скара в евтин черноморски курорт. Само от погледа на медицинската сестра половината заболявания напускат тялото ти с ужас. Другото времето го лекува... А времето си минава, докато си продиктуваш личните данни, които дълго и тягостно се записват в мазна тетрадка и преди това да се случи нямаш правото дори да умреш. Защото силно ще объркаш изискуемата от Здравната Каса документация. Е, разбираме, че медицинските работници са учили около 101 години за професията си, че заплатите им са мизерни, стресът - голям, здравните заведения са мръсни и с капещ таван, ама....какво сме виновни ние?! Резултатът от това неразбирателство обикновено избуява в набити лекарски екипи...или лекарски грешки... Понякога просто трябва да си го изкараш на някого!

Точка трета от причините за ощетеността, а оттам - и озлобеността на нашенеца, е разбира се политическата, геополитическата и международнополитическата обстановка. Тия трите от край време не му се нравят на българина. Айде в международното положение участваме, чрез псувни и попръжни из Фейсбук. Там нашенецът изразява позицията си категорично, яростно и дълбоко недобронамерено (с особено резонната аргументация и  логическо-стратегическа преценка на съюзническите пактове, с  вековната, типично българска максима): „Те какво саще направиливят за нас?!“
Ама, умира си българинът да чака някой да му даде нещо. Келепир да има, далавера. Лайно да е, безплатно да е. И това умилително чувство, че нещо, някой му е длъжен... Чувството е така дълбоко залегнало в разбиранията на българина, че той напълно сериозно седи и чака някой да му даде нещо. Затова сигурно нищо и не прави - чака да му дадат.  ТЕ! Варират според това накъде духа вятърът и кой ни е скръцнал със зъби повече. Разбира се, най-често нещо на българина все пак му се … не точно дава, по-скоро подава (да не изпадам във вулгаризми) какво, къде и с какви сексуални оттенъци.

Въпросът е, че сме все от страната на е**ния, та как да не се озлоби човек от тоя лош късмет?!

Вътрешнополитическата проблематика спокойно може да мине за световен феномен, защото надали има страна в света с толкова мразени и псувани политици, които обаче от 30-тина години да са си все същите (макар и периодично, на определен срок, в права зависимост от изборните дати да се преименуват, преоцветяват и коренно отърсват от старите си идеологии). Но иначе  кадровия състав си е все същият - остаряха и занагляха до съвършенство пред очите ни. Ние естествено ги мразим, искаме (това ми е любимото): „Промяна на статуквото“… Обаче по силата на някакъв фокус или майтап управлението и опозицията са съставени от едни и същи лица, в продължение на хилядолетия и дори когато си менят местата разлика не се усеща. Така са се омешали и асимилирали по между си, че вече са като фолк-певица - толкова еднакви, че не можеш да  разбереш кой кой е ... Тази обреченост, да скърца все една и съща, надрана политическа плоча, е, разбира се, също не  малка извинителна причина за общото озлобление на нацията...или поне повод за една определена изнервеност, намираща израз в недружелюбност и враждебност към околните. За  голяма почуда недоброжелателното и заядливо отношение вече е напуснало комфорт-зоната на интерента и се е настанило и в реалността. Което ни лишава дори от спасението на бутона „изключи“- ще си търпим взаимно вкиснатото настроение повсеместно.

И това е само един повърхностен поглед върху недъзите на обществото, в което  българинът трябва да оцелява… при това със заплащане, което или отсъства, или е в пъти по-малко от задълженията му. А на всичкото отгоре го получава с огромно закъснение, (естествено неолихвено заради забавата)...
Е, как да не е злобен, вреден  и заядлив после човек?!

 

 



Други статии от този автор



Коментари