Специален коментар
Спектакъл без цензура

Албена Вулева | 11/04/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Обявявам аз публично (естествено във Фейсбук, къде дургаде?), за намеренията си да посетя културно мероприятие - спектакъл на Нешка Робева, от ония, за които от години слушам колко хипер, мега, ултра успешни и талантливи са и тутаткси бивам запитана дали  и аз съм се продала на Бареков…

Нишката Бареков-Робева ми се изяснява посредством линк към интервю, в което дамата обяснява как "за едната капка вяра само се била продала". Изтъква и още по-романтични и сърцераздирателни мотиви за присламчването й към "България без цензура"... Не че политическите пристрастия на бивши спортни деятели ме вълнуват чак пък толкова, въпреки че са предвестник за липсата на експертност, за която именно искам да говоря.  Нито пък ще осъдя, че дамата е видяла в склонността на Дудука да прави турнета по страната възможност да си пропагандира "творчеството"... Обаче няма как да не изтъкна, че нищо не е случайно на този свят.

Първо, нямате идея това символично наименование " Без цензура" как лошо се е отразило на естетическите вкусове на Робева и силно вреди на качеството на работата й. И второто, естествено, както загатнах - е експертността... Ама, не може, не бива, не трябва да си буташ гагата навсякъде! Само защото не ми се бистри политика, няма да се спирам на  екзистенциалния въпрос - с какво един спортист, който цял живот е циркулирал между съблекалнята и спортната зала, заобиколен от миризма на пот и гуменки, може да е полезен на политическия живот в страната. С този толкова профилиран, за да не кажа - направо тесен кръгозор!? И това не се отнася само за Робева. Но, майната му на политическия живот, там се е наврял всеки втори, в трескава надпревара да ни покаже колко хич, ама изобщо, чеп за зеле не става от него.

Да обърнем взор към културата, за глътка свеж въздух, за "една капка" естетика, да цитирам аз нашата "видна", както чета в брошурата към спектакъла и - сценаристка, режисьорка и хореогравка - Нешка Робева. Сега...добре, че българския народ през вековете е измислил хиляди поговорки, та да ми спести дългите обяснителности. По повод новото амплоа на Нешка Робева, т.е. по повод трите и нови амплоа-та (или както там е правилно да се изразя) ще възкликна само едно - " Всяка жаба да си знае гьола!" 

Ако, до този момент съм си мислила, че чалгата е най-голямото обезобразяване на сценичното изкуство, то след спектакъла на Робева понятията "чалга" и "порно" силно са се размили в съзнанието ми... Ама, като казвам порно - не се радвайте. Дори не става въпрос за порно, като порно-тата, ами най-обикновено, културно-естетическо порно, под формата на грубо изнасилвачество на добрия вкус. Господи, такава безвкусица, такава манджа с грозде, такава панаирджийска еклектика не би могъл да създаде нито един Митко Пайнера на нито една годишнина на ТВ Планета! То не бяха гайди примесени с рап, то не бяха народни хора, танцувани по фосфоресциращи клинове и маратонки, нахвърляни хаотично по сцената групички хора опитващи се да го докарат кой на балет, кой на рап, кой на стрийт-денс... Блъскащи се и панически опитвайки се да хванат ритъм и синхрон в смесицата от фолклорна музика, рап и рок, изсвирени на кавал... или дудук... Целият хаос и шарения явно целеше да отвлече вниманието от свряния в ъгъла Звезди от Ахат, който трябваше на отредения му половин квадратен сантиметър да пее рок, на фона на социалистическото, червено, плюшено перде на зала 1 на НДК...  Хубаво пя човекът, ама бързо го смениха с Метин Енимехмедов, който облечен с лъскало, ливаво сако НА ПАЕТИ емитираше (доста зле, при това) лунната походка на Майкъл Джексън... На преден план хора облечени в тотално различни носии танцуваха хоро (как пък не намериха еднакви носии за целия ансамбъл от не повече от 5-6 човека?)... или поне се опитваха, защото по-кошмарна употреба на сценично пространство още не бях виждала.

Така и не нацели тая жена кое е центърът на сцената, кое е заден фон, кое са ъгли... по-точно ъглите все ги целеше.... Направо се учудвам как навремето е правила някакви съчетания на отбора ни по художествена гимнастика?! Та тя очевидно не борави добре с пространството! И с цветовете не борави добре и явно, затова ги използва всичките, едновременно и накуп. Същото се случва и с музикалните, танцовите и каквито още стилове за сценично изкуство се сетите - изсипала нашата всичко едновременно на сцената и седи на пъвия ред, чака аплодисменти... Апогей на кича! Безобразен карнавал на безвкусицатата! И на бездарието, и на безидейността.
Само ще кажа, че Деси Добрева бе ОТНОВО облечена по бяла нощница, боса и с венец на главата... Тоя самодивски образ Слави Трифонов го търка, като лампата на Аладин 30-тина години, сега и тая сценаристска, хореографка, режисьорка и космонавт го навира. Сефте!

Между другото изобщо не препоръчвам тая "постановка" на хората, които страдат от епилепсия или мигрена, защото ще им се провокират мигновено - всичко беше като развален светофар или счупена диско лампа - шарено, но безсмислено. Освен, обаче, че "спектакълът" докарва главоболие и възмущение, някак странно повишава апетита... Чак към края се сетих защо. Между рапиранията на двама, които се обявиха, като хората от Гетото, се включваше Петко Войвода (Васил Михайлов), който с гласа си ежевечерно и еже-тв-канално, рекламиращ македонска наденица, чат-пат пускаше цитати от Левски... И аз, като кучето на Павлов на всеки цитат пусках стомашни сокове и визуализирах наденици...македонски...

В обобщение искам дебело да подчертая и горещо да призова всеки да се занимава не с всичко, а само с това, което му се получава или поне с това, в което има някакъв опит. Дамата с художествената гимнастика, да си тренира гимнистачки и нека с тях си прави колкото си иска спектакли - сигурна съм, че ще и се получат добре. Но това, на което станах свидетел, е просто недопустим кич. Няма нужда всеки българин, да отбира от всичко и да се прави на маестро във всички области! Просто не става! Не става, г-жо Робева, от вас сценарист, режисьор и хореограф. Не! Не може да струпаш безцелно, едновременно и на една сцена, нечии ансамбли по народни танци, брейк, акробатика и балет без да притежаваш  ПОНЕ съответстващо сценично облекло за тази тълпа и да се  опитваш да заблуждаваш някого, че това е изкуство. Бутаницата не е танц. Тълпата не е трупа. Не можеш, също така, на криво сглобен бял екран да прожектираш анимационни елхи с лоша резолюция и да си въобразяваш, че това е мултимедия, докато половината борчета не се виждат добре от прословутото прашно, кадифено перде на Зала 1.

Съчетанието на Звезди от Ахат набутан в ъгъла (невзирая габаритите му), босоногата Добрева с до болка познатия й фолклорен репертоар и гласът от кренвиршите от телевизора, няма място дори на читалищна, провинциална сцена, камо ли в Зала 1 на НДК (колкото вехта и миришеща на старо олио и да е вече тя).

Госпожо Робева, вземете отидете (отвлечете се за малко от турнетата  "Без цензура"- имате нужда) на някакъв училищен, детски празник и попийте малко творческо вдъхновение, почерпете опит - там се справят с концертната дейност значитално по-добре от Вас. Откровено оскърбление за вкуса, интелекта и чувството за естетика, ритъм и синхрон на зрителя поднасяте. И във Вашия случай цензурата е повече от наложителна!

 



Други статии от този автор



Коментари