Актуално
Putin go home…

Екатерина Анева | 16/04/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Преди дни Русия за пореден път размаха пръст на Европа…

Преди дни руската инвазия в Украйна пое в нова посока…

Преди дни Владимир Путин за първи път от много години си позволи да покаже колко енергозависими сме от руската газ…

И колко сме малки и незначителни…

Владимир Путин към лидерите на страните-членки на ЕС:

„(…)От първия ден на съществуването на независима Украйна, Русия е поддържала устойчивостта на украинската икономика, доставяйки й газ по занижени цени. През януари 2009 година с подписа на тогавашния премиер Юлия Тимошенко бе подписан договор за покупко-продажбата на природен газ за периода 2009-2019 г., който урегулира въпросите за доставката и заплащането на газа и гарантира безпроблемното му транзитиране през територията на Украйна. Договор, който Русия е спазвала неотклонно. Междудругото, министър на енергетиката на Украйна по това време бе Юрий Продан, който днес заема същия пост в правителството в Киев(...)

(...) Подчертавам – никой, освен Русия не е правил това за Украйна(…)

(…)Евросъюзът използва украинската икономика като източник на продоволствия и едновременно с това като пазар за готова продукция от машиностроенето и химическата индустрия. По този начин се стигна до дефицит на търговския баланс на Украйна от 10 млрд. долара. Това са почти две трети от общия дефицит по текущи операции на Украйна през 2013 г. Кризата на украинската икономика до голяма степен е предизвикана от дисбаланс на търговията със страни от ЕС. Същата тази криза оказва и негативно влияние при изпълненията на договорките от страна на Украйна по доставките на руски газ.

„Газпром” няма намерение да предяви каквито и да е допълнителни условия от тези, отразени в договора от 2009 г. Това се отнася и за цената на газ, която е изчислена според съгласуваната формула(…)
 

(…)През тази година от месец на месец нараства задлъжнялостта на НАК "Нафтогаз Украйна" за подадения газ(…)

При тези обстоятелства, "Газпром", в съответствие с точки 5.1.5, 5.8 и 5.3 от действащия договор, ще бъде принуден да премине към искане за предплата за доставка на газ и в случай на нарушение на условията на плащане, ще прекъсне напълно или частично доставката на газ. С други думи - ще се доставя толкова газ, колкото украинската страна заплати за месец напред.
(…)Безспорно, това е крайна мярка(…)
(…)Но изолирането на нашите европейски партньори от съвместните действия по разрешаването на икономическата криза на Украйна и даже от консултациите с руската страна не оставя на Русия никаква алтернатива…

 

Или казано с други думи:

Кризата навлезе в нова, много опасна фаза. Русия за първи път след края на Студената война свали маската на ледената си дипломация и разкри своето истинско безскрупулно лице.

Решимостта да даде урок на Европа се чете зад всяко официално и неофициално изявление и действие на Кремъл.
Докато фокусът продължава да е насочен към 40-те хиляди руски войници, съсредоточени по украинската граница, реалната атака на Владимир Путин се реализира далеч по-„неинвазивно“.

Завземането на административни сгради от проруски сепаратисти една след друга в градовете от Източна Украйна постепено измъква контрола от правителството в Киев. Александър Турчинов – вр. и.д. президент е в почти съвършен цунг-цванг. Ако изгуби напълно контрола над градовете на изток, това почти еднозначно означава и загуба на Украйна. От друга страна, започналата вчера (15 април) антитерористична акция от страна на новата власт, в която се включи и армията, може да бъде използвана като предтекст от Русия за нахлуване.
И, ако ние смятаме собствените вътрешнополитически битки и подмолни атаки, използвайки все по-нажежаващата се обстановка в източноевропейската република за нагнетяване на поредния имиджов междуличностен проблем, то нека поне за малко да обърнем поглед по-на изток за един бърз урок по безскрупулна асимилация и незачитане на суверенни права. Ако за нас датата 25 май 2014 г. е просто един евровот, чийто най-голям залог могат да бъдат евентуални предсрочни избори и/ или поредният край на поредната дясна партия, то за една сравнително нова самостоятелна държава, това може да е цената на независимостта. А за 30 други малки и големи европейски – най- сериозната енергийна криза от 70-те години насам.

 

Залогът


Планът на Путин да направи всичко възможно да провокира и саботира президентските избори в Украйна на 25 май като повдигне напрежението до краен предел, започва да изкристализира. Така, ако все пак не успее да попречи на провеждането им, после ще може да твърди, че новият президент е нелегитимен, защото е избран в ненормална ситуация. Същевременно, случващото се в момента притиска и отслабва временното правителство в Киев и може да го принуди да бъде по-податливо на исканията на Москва - федерализация на Украйна и ангажимент за военна неутралност (т. е. никакво членство в НАТО).

Ако прибавим и информацията на УНИАН (украинска информационна агенция), че реалният водач на сепаратистите е Игор Стрелков - руски офицер, който служи в Главното разузнавателно управление на руската армия, картината придобива страховита цялост. Според задържани, именно той ги е вербувал и им е поставил задачата да превземат сградата на местната администрация в Харков

Според очевидци още в началото на март той е бил в Крим,  където е контролирал завземането на сгради на украинската армия, както и на местните органи на властта. Това съвпада с твърденията на журналисти от CNN и BBC, че проруските части в Източна Украйна са съставени от хора, които говорят чист руски, съвсем различен от използвания в областта и действат не като разнородни единици, събрани под флага на обща кауза, а като обучени военни части.

 

Срещата в Женева

 

Каквато и да е истината, при всички положения Владимир Путин вдига залозите и се опитва да влезе с по-силна позиция в планираните за 17 април (четвъртък) разговори между Украйна, Русия, ЕС и САЩ в Женева. 
Сега пред Брюксел и Вашингтон стои сериозната дилема как да продължат. А отговорът  ще зависи от тяхната дефиниция на термина"инвазия". Барак Обама направи свое изказване, в което призова сепаратистите да свалят оръжието. Изборът пред Европа обаче е доста по-труден. Да не забравяме, че третият кръг от санкции на ЕС (а според източници от дипломатическите кръгове вече има подготвен и четвърти, засягащ дори и бизнесмени от България) може да бъде активиран всеки момент. Но това ще зависи от трактовката дали сегашните действия на Москва ще бъдат разчетени като пряка заплаха и физическа намеса над независимата Украйна и до колко заканата на Путин да спре газовите доставки е просто блъф.

 

На фона на всичко тава, Върховната Рада прие закон, с който поставя границите и определя какви точно са правата, свободите и статутът на гражданите, живеещи в Крим. Той вече е обявен за "временно окупирана територия". Действия или крайно смели, или крайно безразсъдни. А дали ще се стигне до гражданска война? Това, като че ли е въпрос, който започва да тегне с пълна сила. А от него именно зависят и много кардинални икономически и геополитически решения на Общността. Както и следващите ходове по доизграждане на путиновата Евразия.

 

Европа и руската енергийна хватка

 

На фона на сътресенията и заплахите, ЕС също не спира да търси пътища за трайно прекъсване на зависимостите си от Русия, сред които изплуваха и сериозните, макар и подмолни, противоречия между големите играчи.
Британският външен министър Уилям Хейг вчера призова да се търсят спешни пътища за пресичане на зависимостта от руска газ, с което индиректно нападна германския канцлер Ангела Меркел. На бизнес конференция в Берлин от миналата седмица първият руски вицепремиер Игор Шувалов в кулоарите се срещна с германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер.

Германия е най-големият европейски потребител на природен газ. Докато в Европа се говори за намаляване на енергийната зависимост от Русия, Германия увеличава дела на руската енергия и днес потребява над 80 млрд. куб.м газ годишно, което покрива около една трета от вноса. 

 

Именно Шувалов пък,  ден преди писмото на Путин (от 10 март), предупреди Европа, че потребителите на Запад ще платят цената на евентуално въвеждане на нови санкции срещу Русия. Той беше категоричен, че такива крайни действия няма да убедят Путин да се откаже, а напротив - това само ще сплоти допълнително руското общество около него.

В същото време, още на срещата на върха на 21 март - Херман ван Ромпой призна съвсем ясно, че ако Европейският съюз не вземе мерки сега, след 20 години ще бъде 80 процента зависим от внос на руски енергоносители. В момента доставките от Русия покриват около 60 процента от нуждите на ЕС от нефт и газ. В навечерието на насрочената за юни среща на Г-7 (Русия вече не е в нея), министрите на енергетиката ще се срещнат, за да обсъдят колективната енергийна сигурност. Дотогава обаче, развръзката може да се окаже доста неприятна, както за Украйна, така и за ЕС. В

отсъствието на работещ Европарламент, при нарастващ евроскептицизъм, непрестанни задкулисни търкания между „големите“ в ЕС и засилващите се приятелски и бизнес отношения между Русия и най-големия производител на втечнен газ Катар…
 

Пък ние нека продължаваме да си мислим, че разнопосочните коментари на Орешарски, нелепите совалки на Драгомир Стойнев и ученическото мънкане на Кристиян Вигенин, съпътствани с шумно искания неутралитет от Волен Сидеров имат, каквото и да било значение за събитията в Източна Европа и Северна Азия (Евразия).

 



Други статии от този автор



Коментари