Грешници

За пореден път се убеждавам, че тази нация отдавна е спряла развитието си и стремглаво върви надолу. И всеки път, когато смятам, че сме стигнали дъното и вече няма накъде, се оказва, че има... падeние след падение.

Уж сме вярващ народ, смирен, с християнски мироглед - би следвало на празници като Коледа и Великден да почетем случващото се според църковните канони или поне според нашите лични морални ценности. Разбира се в България, както всичко друго, и те са размити от доста време. Тъкмо започнах да свиквам, че под „светъл празник“ българите разбираме основно така чаканото брутално напиване и освинване, но явно това вече не е достатъчно за „веселото изкарване“. Истината е, че ние сме просто едни грешници.

В 00:00 часа, в навечерието на Възкресение Христово, пред кварталния храм за огънче и причастие, имаше предимно пенсионери – хора, които все още вярват в някакви традиции. Малкото млади хора размятаха някакви шишета с бира по улицата и някъде зад Църквата стоварваха боклуците си от пресушените бутилки. Докато хората се поздравяват с „Христос Возкресе“, те се поздравяваха с „Наздраве“. А къде са другите млади ли? Повечето от тях са се разложили пред компютрите си, защото ги мързи да се вдигнат до църквата или не са наясно изобщо защо се ходи там. Но това не е нова тенденция, новото тепърва предстои.

Великден е неработен ден за повечето българи, но за сметка на това, нощният живот в страната не проспива този празник. Сякаш някой хора, вглъбени в своята лакомия, са твърдо решени да оскверняват малкото светли дни в обезверената ни държава.

Великденски партита? Сериозно ли ?

Вместо в 00:00 часа хората да са пред църквата за причастие, те се чукат с яйца в дискотека под звуците на новите поп-фолк-рап хитове. Червени яйца, брандирани с логото на съответната дискотека се връчват на всеки посетител, решил да празнува възкресението на Христос с алкохол и подразбиращия се разврат. И знаете ли, тъжното е, че това не са единични случаи – дискотеките са пълни, както на всеки голям празник, от посетители, желаещи да се разкършат преди да нападнат трапезата и пиенето на следващия ден. Предпразнична загрявка, както се казва.

Червените брандирани яйца в столичните клубове на Великден са поредният абсурд на болния български мозък, ламтящ за пари, дори на най-светлите празници.Това са грешните яйца на един грешен народ. В дните, в които трябва да търсим смирение и прошка за постъпките си, ние го правим отново по български и като едни типични байганьовци сядаме на масата с няколко бутилки ракия, агнешко и яйца в промишлени количества и завършваме подобаващо, неизменно в дискотека.

А църквите по това време са много по-пусти, отсъстват младите хора. Те са или в нощните клубове, или някъде зад църквите с шише бира в ръка. Така празнуват Възкресението.

Мислила съм си, че на българите ни трябва само повече вяра, но явно съм грешала. Излиза, че българската нация няма нужда от вяра, има нужда от шумна музика, пиене и по едно брандирано яйце, колкото да се отчете, че е някакъв празник.

Христос Воскресе!