От Читателя
Селянин да се наричам…

Костадин Костов | 22/04/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Да, селяните са единствените велики българи. Или поне бяха. Те са тези, които съумяват да направят от нищо нещо. За съжаление, те са и тези, които са и най-отритнати от съвременното общество. И за още по-голямо съжаление – те се топят, стават все по-малко и все по-далеч от другата България – не-селската.

През последните десетилетия „селянин“ стана нарицателно за много други неща, не и за същинското си значение. Но да ви кажа - „селянин“ не обидна дума, просто е направена такава от разни хора, които са се обявили за граждани. Всъщност – истинският селянин е човек, съчетал в себе си всички човешки добродетели: милосърдие, добрина, вяра, човечност, сила. Човек, който не знае какво е фейсбук, фалш и социално лицемерие. Селянинът е човек, който се интересува единствено от времето. Защото ако то е добро, ще има какво да се яде.

Но да ви разкажа за днешните селяни, които няма да срещнете на стената си във фейсбук. Започвам с това, че „селянин“ означава човек, който живее на село, а не някой, който е прост, необразован, не-тренди и не-готин. Селянинът напоследък е възрастен и тъжен. Възрастен е, защото някой каза на младите в селата, че е срамно да си селянин и оргомна част от тях мигрираха към градовете. Тъжен е, защото е работил цял живот, за да може към края му да получава ниска пенсия, която да се чуди как да опази от крадци.
Защото в селото на селянина традиционно е пълно с битова престъпност и цигански набези.  

Селянинът рядко е пазен от държавата, за която се е трудил през целия си съзнателен живот.  Той просто отдавна не е важен за страната си и затова често на около 500 селяни (приблизително толкова е населението на големите села в България) се полага по един полицай, който се страхува от престъпниците точно толкова, колкото и местните баби и дядовци. Затова нашите селски баби и дядовци стоят залостени в домовете си и не излизат нощно време.  
В този момент, докато четете тази статия, една баба зарежда своята пушка, за да се предпазва, когато дойде вечерта и чуе шум в двора. Друга баба се моли на Господ да й се размине онова, което е сполетяло съседката…
И се получава селски парадокс: в едно селце живеят: жертвата, престъпникът и полицаят.

А, къде е държавата ли? Държавата е светска, а не селска и затова си стои в града. По селата държавата ходи за кратко и то само преди избори.

Думите на принц Кирил, за съжаление вече не са верни. „Селянин“ вероятно е станала обидна дума в деня, когато някой е решил, че хората от село трябва да спрат да са важни. А те спряха да бъдат важни, понеже спряха да хранят народа. За народа важни станаха Кока Кола и Киндер. За държавата – също. У нас е по-изгодно на направиш шумна реклама на чужд продукт, отколкото да популяризираш българските производители и българското село.

Иначе е хубаво да се сещаме, че заради огромна част от пенсионираните ни селяни тая държава все още същестува. Хубаво е да знаем, че немалка част от тях са успели да възпитат деца и внуци, които все още се мъчат да нижат тютюн, да сеят домати и да гледат прасета и кози. И е хубаво да знаем, че ако ЕС им забрани да си отглеждат добитъка, ще ги направи вегетарианци. Защото селянинът често се прехранва само от собстсвената си реколта.

В заключение и резюме: някога достойните българи и днешни селяни са ограбвани, изнасилвани, поругавани и подигравани…. там - в едни запокитени села, където няма фейсбук, защото често няма и интернет кабел. За достойните и анонимни, селски хора няма правосъдие и държава. Няма високи пенсии и добър живот. Има едно далечно ехо от града, което им казва: „Вие сте селяни, стойте си на село, че ни е срам от вас.“
Защото „селянин“ в социалната мрежа, означава, че просто не си годна част от обществото.
 

 



Други статии от този автор



Коментари