Специален коментар
Бруклин, БНТ, `Баси

Мария Маркова-Марчела | 23/04/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

В международния ден на книгата денят ми започна с култура по БНТ. Грешка, която никога повече няма да повторя. Независимо, дали е ден на книгата или на тоалетната хартия - и в двата случая попадаш на нещо, с което и гъза не можеш да си избършеш.  Знам си аз, че програмата на БНТ ме изнервя, ама на – трябвало е така да стане.

Та, пускам телевизора сутринта и виждам как Даниел Ненчев - един млад, буден интелектуалец от Етрополе (водещ на „Денят започва с култура“ по БНТ) взима интервю от Бен Ритър - американски фотограф. Бен е работил за „Rolling Stone“, „New York Times“, „The New Yorker“, „Playboy“, „Sony Records“, „MTV“, „Vice“..., не е най-талантливият пич на света, но какво от това.  Човекът е дошъл да прави изложба в България и именно това ще стане повод за един безобразно тъп разговор.

27 секунди след началото на интервюто през главата ми вече са минали обичайните картини, които се наместват там, когато се загледам в държавния ефир. Винаги първо виждам главата на Севда Шишманова, набучена на пружина, да изскача от кутия и се стряскам много. След това съглеждам приятната компания от „Шоуто на канала“ във вид на зомбита, които, зажаднели за кръв, заплашително се приближават към мен. Пак тръпки ме побиват. Мисълта ми тече със скорост една-кофти-картинка в секунда. На 27-мата, когато в съзнанието си съм попаднала на Искра Ангелова, която точно като Стенещата Миртъл от Хари Потър ме гони из една тоалетна и пищи несвързани гадости, нещо привлича вниманието ми към студиото на Денятзапочваскултурапобенете.

Даниел Ненчев: Бен обаче се определя като фотограф, който живее в Бруклин. Защо не сте чернокож?!

В този момент светът замръзна като в тъп кадър от типа „Бареков  с розов каскет и болничен халат раздава кебапчета на гладните“.  Почвам да разбирам, че БНТ наистина е доста плашещо и срамно място. Едва обаче съм си помислила това, когато чувам продължението на горния безумен въпрос:

Даниел Ненчев: В училище са ни учили, че в Бруклин живеят основно чернокожи.

През цялото това време Бен, фотографът-звезда, осъзнавайки явно, че е попаднал в страната на малоумниците, достойно се събираше сред този разрушителен въпрос. И отговори спокойно, мило и любезно, че в Бруклин живеят хора с всякакъв цвят на кожата, усмихна се снизходително и възпитано зачака края на разговора. 

Не смених канала веднага, защото и аз, както всички, вече имам нужда да мразя, да плюя глупостта, да я ритам в бъбреците, да я замервам с лайна... Плюс това веднага усетих огромния потенциал на този разговор. Вселената, без да се бави много, продължи да задоволява моите низки нужди:

Даниел Ненчев: Всъщност, всеки днес може да направи снимка с телефона си. Снимките са милиони. Как обаче в тази ситуация има фотографи, които са звезди?

Бен веднага отговори на въпроса с въпрос и попита гения пред себе си следното: „Как в ситуация, в която почти всички хора приготвят сами храната си, има готвачи звезди?“ 

Дотук с шока от днешното ми събуждане с култура по БНТ! Има и по-страшни неща, както добре знаете. Всеки ден нещо ни шокира, през ден ни се реве от срам, от безсилие, от шок, паника, стрес. Но дори и нищо лошо да не се случва, ние пак ще намерим начин да се зарием с лайна.

В малкото случаи, в които все пак няма скандали, винаги си пускаме нещо старо и гнусно преди лягане. Ей така - за разкош. Защото имаме само един универсален инструмент за поправка, а най-точно – за разваляне, на всичко в България - омразата.

Аз също съм българче, обичам нашите планини зелени и - до там. И в този ред на мисли - честит празник на всички пишещи, превеждащи, четящи хора, както и на пазителите на авторското право. Демек честит празник на всички българи!

 

 

 

 

 

 

 

 

 



Други статии от този автор



Коментари