Добрият пример

Ще ви кажа нещо за оптимизма, за който толкова много искате да четете и гледате - не ви вълнува. Колкото и да твърдите обратното, не ви дреме, че някое дете е постигнало успех, че нещо хубаво се е случило на някого… Не че ви дреме и че някой е убит, или много от младите тотално деградират, но... със сигурност ви е по-интересно. Така де - по-лесно е просто да си затворим очите за заобикалящата ни среда, да си живеем спокойно в кочинката, която сами сме си създали и да си дрънкаме, че ни липсва добротата и позитивността. А когато тя ни се поднесе на тепсия - нищо.

За да ви докажа твърдението си, ще ви запозная с НЕГО - Добрия пример. Един от малкото, останали все още на българска почва. Добрият пример, който връща надеждата в мен, че България още ражда прекрасни деца и все още има свестни родители.

Петър Петров (Пепи) е десет годишно хлапе от Пазарджик. Като по-малък е бил палаво дете. Но забележете - не че се е биел с другите малчугани, или е правил бели, той просто често е спорил с учителките си, защото... просто знае повече от тях, да не казвам и, че по всяка вероятност, е и по-интелегентен. Отказвал е да слуша уроците, защото смята, че не са преподадени по правилен начин. Още преди да може да чете редовно е гледал исторически филми, както и коменатари и предавания на Божидар Димитров, и така се запалва по историята. Сещате се, едни се прехласват по Андреа и Борис Дали, но някъде в Пазарджик, едно дете има за идол историк... Точно затова и Петър предпочита комуникацията с по-големи деца, тъй като с тези на неговата възраст нямат еднакви интереси. Казва, че те изобщо не се интересуват от предметите в училище.

Днес Петър е едно дете за пример и е способно да развулнува и най- закоравелия човек с интелекта и знанията си. Няма тема, която да му е чужда. Говори за политика, история, вяра, култура с увереност и данни, които иначе казано, ако комуникирате с него, ще ви стане доста неловко, че не знаете и дори не сте чували. Любимата му тема е произходът на българите. Може да говори с часове, а през това време на вас ви остава да го слушате със затаен дъх. Като порасне иска да се занимава с политика, да бъде министър-председател. Да, политиката е мръсна дума, но... дай Боже България да устиска това момче да стане премиер. То може да даде много на закъсалата ни страна. Най-малкото - надежда.

Някои наричат Пепи ''детето-чудо'' или '' вундеркинд'', но не, той не е чудо. Той е просто прекрасно хлапе, което благодарение на родители, семейство и близки, се превръща в еталон за ''добрият пример''. Това дете е една малка енциклопедия и най-страхотното е, че никой не го кара насила да учи, да се интересува и да черпи знания. Той просто го иска. Във време, в което децата се възпитават от Преслава и Криско, започват полов живот на 12, държат се арогантно, невъзпитано и просташки, е хубаво да знаем, че все пак има хлапета като Петър. Със сигурност те са на изчезване, може би и затова ги категоризираме като '' вундеркингчета''. А истината е, че всяко едно дете трябва да бъде като Пепи, за да има бъдеще тази страна... Да, знам, че е невъзможно, затова и толкова развълнувано разказвам за това хлапе... не знам дали ще срещна друго като него.

Наясно съм, че Петър не е ''сензационното'' цигане, наизустило столиците на всички държави и не предизвиква такъв интерес, но той е много повече. Той е бъдещето, в което трябва да се вкопчим и да се стремим - стари, млади - без значение. Пепи е добрият пример, от който имаме нужда.

Та, ето ви истински, добтр и позитивен пример, за който толкова много писахте, че ви липсва и за който съм сигурна, че не ви пука. Но знаете ли - порадвайте му се, защото позитивните неща като него са рядкост в тази страна... и свят.

А за да бъда още по-позитивна - на всеки желая да бъде родител на поне едно такова прекрасно хлапе, което да изпълва дните ви с гордост. Не дете-чудо, просто дете за пример.