Специален коментар
Гласовете ви не чувам

Албена Вулева | 25/04/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Вече знаем на свой собствен гръб какво е да си малкият човек, онзи, когото никой не зачита, на когото никой не обръща внимание, в когото никой не се вслушва, и с него, и без него е все тая. Не, че имам илюзията, че някога е било другояче, просто не ми се вярваше, че някога смелостта или непукизма, или просто обикновеното нахалство на групата хора, които са захапали яко властта в тая държава ще им стигне дотам, че дори да не се опитват да замитат следите си... Вече просто не им е неудобно от нас за това, че ни лъжат, използват, манипулират и третират като вещи.

До такава степен сме станали незабележими, безинтересни, че вече дори ни нямат предвид... Все едно не съществуваме! Превърнали сме се в нищо. Пред нас спокойно можеш да се оригваш и пърдиш, ние сме наравно с неодушевените предмети. Мнението ни е без значение, това отдавна се забелязваше, но по-интересното е ,че вече дори няма реално съществуваща форма, под която да можем поне някак да го изразим или поне обявим. Ня-ма.

Ще си кажеш, че вотът за евроизборите не е кой знае какво, то даже повечето хора нямат и намерение да гласуват. Статистическите агенции обещават ниска избирателна активност. Е, сега, след регистрациите на кандидатите за евродепутати и нечуваната, нечовешка и направо нереална злоупотреба с личните данни на гражданите и правото, конституционното, суверенно право на политически убеждения, едва ли ще се намери глупак, който да се дигне да гласува и за парлама, да им ходи да се прави, че уж от него нещо зависи, уж изборите нещо решават, уж всеки глас наклонява везните и изобщо да си играе на демокрация.

Убиха всякаква илюзия. А си беше важна илюзия... Поне даваше някаква надежда на хората, поне на по-наивните от тях... Обаче, такава безпардонност, освен че, подозирам, е световен прецедент, ами май и само в България може да мине така относително тихо, мирно, кротко и по-скоро, като любопитен факт, отколкото като повод за шумна, масова, жестока и безкомпромисна гражданска война. Или преврат, щурм, линч, народен съд, без съд... Просто за такова неуважение вече трябва да се трепе!

Сори, ама собственото ни дебелокожие и нечувствителност на аналната област ни докарва всичкото това до главите. Върху главите..., където май някой е открил дискотека и се танцува ли, танцува. На половин България са откраднали ЕГН-тата и ги вписали в подкрепа на жалките си кандидатурки, не се спрели пред нищо, за да си начешат старите, мързеливи задници, да изпитат насладата и те да се почувстват евродепутати и да взимат заплати в евро, а насреща вместо да виждат физиономията на угрижена санитарка, тавана на реанимацията и банката на системата с глюкоза - нищо. Няма такова търпение като българското. Самият факт, че изобщо, по принцип, такова нещо е възможно да се случи, сам по себе си говори, че в тая държава като пъзел някой може да си реди обстоятелставата, както нему е угодно. Щом може да се окаже ,че си се подписал или не си се подписал в подписка за някого, без дори да подозираш, или въпреки, че си сторил точно обратното, то може да се окаже за теб всичко. Може да се окаже, че си теглил милиони кредит; че си продал, подарил, завещал жилището си; че си дарил органите си, да бъдат експлантирани приживе; че си разрешил с теб да се извършват опити.

Това, което ни показаха, че може да се случи, всъщност е много, много страшно. Много по-страшно от това коя дърта мутра ще стане или няма да стане евродепутат. Така и така нашенските евродепутати ходят там, само за да правят масовка, да се мазнят и взимат заплати. На евро температурата не влияят никак. Общо взето, те за европарламента са това, което сме ние тук за тях. Сива маса, пълнеж и безмълвно, безмозъчно средство за постигане на цели.

Но да загърбим проблематиката с европарламента и да се замислим до какво може да доведе това несериозно отношение към нещата в нашата мила родина. Оказва се, че за да имаш валидна подписка за нещо си, е достатъчно да занесеш намачкана тетрадка с ЕГН-та и подписи и институциите в България директно приемат тоя халваджийски тефтер за някакъв документ, доказващ валидни волеизявления. В тефтера ти можеш да запишеш всякакви известни на теб имена и лични данни, или дори да си съчиниш произволни такива (дори и несъществуващи!) и да задължиш тия хора, относно обстоятелствата, за които свидетелства тефтера ти, съответно извличайки някаква полза за себе си...

Обратният вариант също е възможен. Можеш да се подписваш колкото си искаш, където си искаш, но щом някому не е угодно това, лесно може да се окаже, че никога не си поставял подписа си никъде и даже изобщо не умееш да се подписваш, защото си неграмотен. Не, мошеничества се случват. Такива далавери с подписи се правят. Ама, за Бога, когато това се извиси до такива мащаби и такива, бих казала, държавни мероприятия като избори, може би, евентуално е време мълчанието на агнетата да приключи. Не само, защото очевидно всякакъв род избори в страната се нагласяват, не само, защото на българина са отнети едни от основните му права - да бъде избирател, да има политически убеждения, да може да изразява валидна воля - тогава, когато желае, и така, както желае.

Най-болното в тази история е незачитането и пренебрежението, което на всичкото отгоре е и демонстративно! Това е обидно. Не знам има ли държава по света, която така откровено, чрез конклудентни действия да е заявила на суверена си, че не я е*е за него! И, за съжаление, мога да направя прогнози как ще се развие тази ситуация. Никак. Няма да последва нищо. Ще я караме по старому. За още по-голямо съжаление прогнозите ми ще се сбъднат. Сигурно дори тези, че един ден ще се окаже, че всички ние сме дали ЕГН-тата си в подписка, за това, че позволяваме с нас да се извършват опити. Или май това вече е факт. Определено ни третират, като опитни мишки. Или поне просто мишки. А, може и наистина да сме мишки. Малки, жалки, сиви, страхливи...

 



Други статии от този автор



Коментари