Актуално
Да изчистим мозъците си за един ден

Екатерина Анева | 28/04/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Замисляли ли сте се, че за чистотата в България отговарят най-нечистоплътните, да не казвам мръсни хора?... Буквално и алегорично. И преди БХК да са написали няколко жалби срещу мен, бързам да направя уточнение. Отдавна проблемът с циганите, да речем, не е етнически, той е цивилизационен.

Отдавна проблемът с мутросмените /много е забавно да създаваш нови думи – това е контаминацията между мутра и бизнесмен, че то едното не е модерно пък другото е модерно, ама и двете са нелепи в големи дози/, та… отдавна проблемът с мутросмените не е социален, той е цивилизационен. Боклукът е нещо много значимо за всяко общество. Ако питате детективите, боклукът говори много за човека, за неговата култура, за личния, че и за социалния му живот. За неговия житейски статус, за контактите му, за сексуалните му увлечения. Не случайно около боклука се въртят и много интереси – къде лични, къде държавни, но в никакъв случай не и обществени.

Изобщо тази приказка „Сливи за смет“ е направо фройдистки труд…

Но да си дойдем на думата.

Около боклука се въртят много интереси. Помните ли кризата с отпадъците на София от 2009г.? Станишев /премиер/ обяви криза и свика Кризисен щаб. Борисов /кмет на София/ се прибра от Москва /!!!/ и всичко това, заради прекратената концесия на "Чистота-София" АД, "Волф-96" ЕООД и ДИТЦ АД и последвалия бойкот да почистват кофите в столицата.

И… замириса на… боклук… Днес бившият концесионер по чистотата в София „Новера“ съди България в САЩ. „Новера“ АД, „Новера Пропъртийз БВ“ и „Новера Протъртийз“ НВ са предявили иск по арбитражно дело ICSID №ARB/12/16 пред Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове във Вашингтон. По неофициална информация искът срещу България е за 57 млн. евро. Няма да влизам в подробности кой е собственикът на „Новера“, защо се стигна до тук и т.н., защото когато написах как и защо „Атомстройекспорт“ искат от нас 1.5 млрд. евро неустойки от Арбитража в Париж, май отказах много хора да четат, че то смилането на информация май не е за всеки, както и преработването на отпадъци…

Ще си позволя само още едно малко отклонение в подкрепа на тезата, че около боклука се върти държавата. Да не казвам, че от него се върти, защото нещо всички станаха прекалено докачливи и се сърдят, съдят, обиждат, поръчват… /Абе „грозна история, маниии“, както казват Ъпсурт в една тяхна песен/.

В Неапол през 2010 г. по време на стачката на фирмата, събираща боклука, настана пълен хаос. В Мадрид също. Не, че филмите имат историческа и, изобщо, каквато и да била друга истина, но имаше един страхотен сериал „Сопрано“ с покойния Джеймс Гандолфини. Много хитро поднесен, но и с много достоверност. В него именно „босът“, трайно и безвъзвратно увреден психически от своята властна майка /казах ви, че това със сметта си е фройдистка находка/, прикриваше дейността на мафията зад легалния си бизнес с боклук. То в Италия отдавна има журналистически /и не само/ разследвания за подобни връзки. И „Октопод“ – едва ли го помните, но фосилите като мен, които са го гледали, ще направят връзката между боклука и други дейности от категорията… Ще кажете – глупости, художествена измислица и т.н., ама то и „Под прикритие“ е художествена измислица, но колко мутросмени разпознахте в него?!?

„Да изчистим България за един ден“

Ето за това тръгнах да пиша и нещо се поотклоних. Но като се замисля, трябваше да го направя, за да стигна до основния извод, който ще напиша на края на това свое словоблудство, което за добро или лошо, но явно четете, щом сте стигнали дотук.

Едни искат да се избавят от ненужните отпадъци. А други използват този човешки рефлекс, даже бих го нарекла инстинкт и трупат пари, власт и влияние. Но за удобството на първите, вторите са изградили места за осъществяване на желанията на първите /кофи, кошчета, контейнери, урни/.

А тези, които са пропуснали момента със социализирането, обноските, възпитанието и, направо да си кажем, са отрекли цивилизацията, просто хвърлят всичко от прозореца. Независимо, дали това е прозорецът на колата, на апартамента, на влака, на автобуса или на собственото ин осакатено его. Гадно е, но още по-гадно е, когато именно тези хора под брейнуошинга на тази или онази кампания излизат с гордо вдигнат чувал и естетически решени с него цвят ръкавици и събират фасовете, които в продължение на година са гасили на детската площадка.

Както казах – буквално и алегорично

Най-мръсните хора в държавата събират боклука. Наистина не искам да обидя никого. Познавам прекрасни, стойностни хора, които на 26 април излязоха и събраха боклука на лицемерите, които рамо до рамо с тях пободваха хартийки. Казвам лицемери, защото този боклук е техен и на техните себеподобни нечистоплътници, с които – с погнуса и неистови напъни за аристократизъм – демонстрираха загриженост за природата. А пък онези мили, наивни ентусиасти около тях им пригласяха, независимо че нямат принос за мръсотията, която събират.

Това е едната страна на нещата

Другата, онази, свързаната с цивилизационния сблъсък е по-страшната. Както казах и в началото – по боклукът им ще ги познаете… хората. Когато някой си изхвърли опаковката от вафла през прозореца на светофара – просто стойте далеч – този човек най-вероятно няма и да даде мигач, когато се престроява. Той ще ви премаже в мелето, няма да ви подаде ръка да станете. Това е типът хомо нонсенсус – продуктът на изпростачването и пожълтяването на медиите, и на експеримента „образователна реформа“. Този човек е неук, некомпетентен и неадекватен в общуването си със себеподобни /освен при определени ситуации, включващи определени стилове музика, салата и мнооого алкохол. Е, и тук често нещата приключват повратно/. Но за сметка на това е с високо самочувствие, готов да се бори докрай за своята ниска грамотност и да обвинява за несретието си всеки от гамата – „той – тя – то – вие – те“…

Ето това е българинът. Масовият българин.

Ето това е събирачът на боклук. На собствения си боклук.

Ето това е основният източник… На основния замърсител.

Ето така се затрупва България за един ден. Изборен ден.

Ето така може и да се почисти България за един ден. Някой ден…

Когато хомо сенсус спре да събира боклука на хомо нонсенсус. И… да го търпи! Когато бизнесът „боклук“ спре да бъде експлоататор на идеи, на мисли, на чувства и на цели…

Когато боклукът спре да бъде кризисен център и координатор поне на мислещите хора.

Просто и елементарно

Хвърляйте си боклуците не по улиците, не в тревата, на плажа, и най-вече не в урните /…буквално и алегорично…/! Хвърляйте ги на обозначените места. И така, вместо да чистим България за един ден, ще имаме чиста България всеки ден. И боклукът няма да управлява ежедневието ни. И няма да промива мозъците ни…

И тогава, може би, няма да живеем в постоянен цивилизационен сблъсък между политическата класа и хомо сенсус /другите са извън уравнението/. И най-накрая ще излезем от фалическата фаза /Едиповия комплекс/ на Фройд.

 


Други статии от този автор



Коментари