Актуално
Писна ми от вас!

Адриана Аврамова | 02/05/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Във въздуха се усеща някакво напрежение ... едно такова задушаващо чувство и то определено не е от времето... Просто, където и да се обърне човек, вижда лицата на новите си-стари поробители, от които толкова години не може да се отървем. Спирките са облепени с ликовете им и смешните предизборни слогани, които предизвикват всичко друго, но не и желание да пуснете гласа си за въпросната партия, Фейсбук е претъпкан от заливащите ни покани да харесаме страниците им, или от техните селфи-видеоклипове с предизборни обръщения. Трагично.

А какво да кажем за телевизиите ... там е най-тежко. В месеца преди изборите ТВ медиите заприличват на проститутки, които обслужват властта. Дават отпред, отзад, в устата, без претенции - само и само да капят някакви пари отгоре. Какво ще покажат на зрителите - няма значение. Дали ще се изрекат купища лъжи в ефир - също.

Цялата тази вмирисана обстановка, която ни заобикаля, сякаш целяща да ни задуши с предизборни слогани и откровени лъжи, идва в повече на вече твърде излъгания ни народ. Кому е нужно да гледа нагласени дебати, платени участия, заучени фрази и фалшива загриженост....

Не ни интересувате, драги политици, нямаме нужда от вас, още по-малко се нуждаем от цялата реклама, която изливате върху народа и, с която буквално ни обгазявате в опитите си да изчистите почернелите си имена... с парите от джоба на българите. Но не. Това вас не ви вълнува. За вас този месец е на принципа „всичко или нищо“.

Просто с настъпването на предизборната кампания в България всичко се променя. И най-лошите стават добри. Както се казва - не можем да си познаем политиците. Лицемерната доброта, състрадателната усмивка и уверената стойка са задължителните ''оръжия'' на всеки кандидат, решил да се бори за шепата гласоподаватели, останали в България. Внезапно всички започват да обещават, всеки говори за някакви успехи, пари, проявява загриженост, втурват се при бедните хора по селата. Ами през другото време къде сте, питам аз? В скъпите си кожени кабинети, къщи за милиони или бронирани коли, може би? Сигурно от тези места най-добре се водят народните дела ...

Месецът преди изборите, времето на промените .... онзи месец, в който дори Волен става умерен и консервативен, Бойко от най-забавният политик се превръща в скучен персонаж, винаги сериозният Станишев започва да говори за инфраструктура и спортни зали, досущ като Борисов, а Бареков... е той блъска във фитнеса и си прави селфи.

Мразя изборите....

Обичам правото си на глас, но не и, когато неговата стойност е приравнена с това на улично псе - де факто никаква я няма.

Обичам правото си на глас, когато знам, че има смисъл от него ...

...Когато знам за какво и КОГО го давам.

Когато не се чувствам задушена от некадърни политици в собствената си страна.

Писна ми от вас, г-да политици. От лицемерието ви, от отявлените ви лъжи и крайната наглост. Просто не заслужавате народния глас.

Дано и не го получите.

 


Други статии от този автор



Коментари