Актуално
Живот като на кино

Ева Истаткова | 03/05/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Двама избягаха от софийския затвор. Единият – убиец, другият – грабител. Единият – българин, другият от Гватемала.

Но и двамата сега ги няма. Пуснати са вече за издирване от Интерпол. Ще бъдат търсени във всичките 188 държави, където важи международната полицейска система.

Всички искат да знаят къде са те сега – Николай Николов-Шатката и Хосе Мартинес. Но по-базовият въпрос е - откъде избягаха?...

От българския затвор. Ей така, като на кино – казва Иван Петров, председател на Синдиката на служителите на затворите в България. И добавя – „може би десетки години няма такъв случай”. И се почват едни ми ти оправдания... Софийският затвор бил строен през 20-те години на миналия век, та каква поддръжка можело да има сграда на 100 години... - обяснявал Петров.

После зам-министърът на правосъдието Илия Ангелов добавил – „има пропуски”. „Набелязаха се мерки за бъдещата работа”, за подобряване на охраната, нямало да коментират повече, щото полицията трябвало да си свърши работата....

А вие кога ще си я свършите, господа любезни?

Затворниците работили като парнаджии в парното отделение и това било законно. Законно, законно, ама после офейкали. Тогава работехте ли по въпроса, любезни господа?

Унизителна е неспособността на тези хора да признаят, че не са си свършили работата.

Разберете. Ние вече от вас не чакаме добре свършена работа. Ама поне бъдете малко честни и кажете – нещо не е наред. Нещо не работи! Какво да правим? Но не. Уверено чиновници и служители на тази държава, докрай ще твърдят, че се взимат мерки и се образуват вътрешни проверки...

Докато текат безпомощните ви проверки, любезни господа, Шатката и Мартинес ще получат слънчево изгаряне на някой остров...

И не ни се оправдавайте, то за всички стана ясно: Държава, на която и затворът не й работи, е затворена държава.

Сега е моментът да кажете, любезни господа – случва се. Нали? Случват се такива неща. Само се чудя защо толкова често се случват у нас. Защо точно на наша територия, най-популярният лаф е „ние ги хващаме, те ги пускат”. Май сега разбирам, че това си е съвсем буквално.

Ако бягството от софийския затвор се заснеме на филм, ще стане чудесна комедия. Смях в залата. Хората обичат да се забавляват с нелепици. Но, когато нелепиците са ти в живота, не ти е смешно. Тогава си викаш – животът като на кино е кофти работа, ако във филма ти го няма Брус Уилис, който да спаси света или отсъства някой ФБР герой, който оправя положението.

Не, любезни господа. Не ви искаме филма. Понеже един филм е ценен заради героите си. А във вашия филм единствените герои са бегълците.

На нас зрителите ни остава само да се молим. Да не срещнем героите ви наяве, че.... без полиция, без затвор и без лична охрана – какво ли да ги правим?

 


Други статии от този автор



Коментари