Sa o Roma babo babo...

Денят е  6-ти май, по нашенски Гергьовден. А по цигански – Едерлези. Отиваме в квартал „Изток” -  махалата в Ихтиман. Използваме празника, за да се интегрираме – най-после българи и роми рамо до рамо.

От чиниите им надничаха агнешки глави. Според преданието, на третия ден от празника, циганите трябва да  заровят агнешките черепи в земята. И така – да погребат всичко лошо.

Дворът на местното училище кънтеше от горещи ритми. Над 600 цигани – от бебета до старци, навлекли новите си дрехи и ланци, бяха забравили за немотията и празнуваха живота.

Влизаме на купона – насреща ни стена от тонколони. Едни ни посрещнаха радушно, а други с известна доза съмнение.

Представете си какво е във вас да са вперени тези очи?.....И си помислете – пак ли няма да харесвате циганите?

Успяхме да вземем и няколко урока по танци.

Най-важното за кючека е да бъдеш сносно приклекнал. Този първи урок го бяха усвоили дори и тези, които току що са проходили...

Присъствието на Едерлези изисква да се премениш в изцяло нови одежди. По възможност от световно известни дизайнери.

На мода са панталоните с ниски дъна, кожените блейзъри, белите обувки или тези с искрящи цветове. Разбира се, от мода никога не излизат костюмите с лъскав десен.

Относно прическите, столичните коафьори трябват да си вземат бележка. Основи изисквания за култов имидж са: логата на спортни марки (запетайки и животни), звезди, гребени и, разбира се, необходимото количество лак, гел, а може би дори и...вакса.

Не си мислете, че следващите кадри показват абитуриентски бал в центъра на София. Най-личните „ергени и ергенки” водят ромското хоро. При тях изключително важни са – къдрите, тюлът, пайетите, камъните, набиващите се на очи бижута, короните и вечно актуалните за  този етнос  нюанси на червеното.

Лейдис енд джентълменС, това не е булка! А знойна мома, която събира погледите и възклицанията на тълпата. Тя е позиционирана в центъра на празнуващите братя роми. Върбовата клонка в ръцете на малката танцьорка е символ на здраве и берекет.

За голяма част от празнуващите беше чест да застанат пред нашия обектив. Освен това, неколкократно бяхме приветствани публично от „дижей” Георги с топлите думи: „за най-добрите оператори!”.  Което ни накара да се почувстваме наистина специални.

Тарикатският имидж е водещ при всяка фотосесия в циганската махала. А и „циганин да се наричам, първа радост е за мене”.

За финал ви показваме няколко незабравими фотоса, заради които си заслужава да отидеш в циганската махала.

Те могат или да те разсмеят, или да те разплачат.

Във всички случаи – не можеш да останеш безразличен.