Специален коментар
Война и мир

Албена Вулева | 09/05/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Ето, че и днес е празник! Руският День Победы. Ако питате защо е празник - защото е победена ФАШИСТКА Германия, нищо, че сега в БГ е на мода носталгията към фашизма... Всичко заради онзи ангажимент да се шият ботуши за нацистката армия, именно поради който, според редица нашенци, ТОГАВА България е била в нечуван за историческото си битие икономически възход...Не е бил бос тогава обущарят, казват.

Но майната им на нацистките ботуши, икономическия просперитет и благините на фашизма, мисълта ми е за празниците.

За България те, Слава на Бог, свършиха, свършиха се тези нескончаеми, почивни дни. Никога не съм предполагала, че ще се чувствам така самотно из улиците на София, и че ще настъпи миг, в който ще ми залипсват живущите в столицата провинциалисти. Толкова бе тихо и пусто без тях...Няма задръствания, няма псувни на диалект по светофарите...

А и този излишък от свободно време! Направо не знаех къде да го дяна това време, което иначе посвещавам на дълго и тягостно търсене на място за паркиране. Обърка ми се животът тотално заради тия пусти празници и почивни дни.

И изобщо, като се замислиш реално, от цялата работа на най-голяма далавера са пак въпросните провинциалисти, живущи в столицата! Всичкото хубаво - все за тях! Така де, столичанинът си няма село, а там агне, което да заколи, няма откъде да си откъсне розов домат, стрък див чесън... Ако реши да се оттегли в провинцията,, да си почине от напрегнатото, градско ежедневие и да смени обстановката с по-природосъобразна и народна, то ще трябва да се бръкне за лукса да подиша чист въздух с аромат на тор и други натурализми бая надълбоко. Вече и селският туризъм го направиха екзотичен ексклузив и скъп атракцион.

Въобще да си кореняк-софиянец си е доста шибана история, когато стане дума за празници и почивни дни - не ти вещае нищо друго освен "изборът на Софи" между не малките финансови разходи, за да посетиш селото, което на други им е дадено свише и чувството на изоставеност, самота и пустота в големия, обезлюден, досущ, като българското село в работно време на годината, град.

Наречете ме завистлива, ако щете, ама селяндурите в София са си пò на далавера по празниците! Сигурно точно затова подсъзнателно си ги и понамразваме... Е, и те нас де, ама те, защото, колкото и да живеят в Софето, все не могат да се отърват от досадното си мьекане..., е, и защото ние не спираме да им натякваме, че са от провинцията...

И сега ето, празниците свършиха и два дни разтоварват агнешки плешки и буркани с туршия... А, ние? Ние отново нямаме къде да паркираме. При това без агнешки плешки и пресен спанак в багажниците.

Както и да е, това е вражда емблематична, дори бих казала свята, на нея не бива да се посяга! Та тя ни характеризира като нация, като модел на човешките взаимоотношения. Какво би била България без култовата, скрита ненавист между софиянци и провинциалисти?! Една скучна, семпла, бозава, дори сива страна, лишена от емоции и живописни вражди и злословения зад гърба! Та какво би била София, без нейните гости от вътрешността на страната, привнесли от родните си места целия колорит на българската провинция?! Един префърцунен, снобарски, сух град. Пфффф, отегчително е дори само да си го представиш!

Ами емблематичните, дори не бих се побояла от определението - класически обиди "селянин" и " селянка"?! Без провинциалистите в столицата те биха изгубили своето значение, своето съдържание, своя смисъл и послание, своята душа! А, без тях, от своя страна, българският език не би бил същият, би загубил ценни носители на информация и сетивност. Та именно тези слова, свещените за България ругателства "селянин" и "селянка", са стожерът, гвоздеят, носещата колона на колорита на живата, разговорна, българска реч! Това са не просто думи. Не просто определения или елементарни обиди. Само в няколко срички е събрана цялата гама от емоции, отношения, мнения, оценки и дори пожелания и клетви, разменяни между тези две социални групи - софиянци и провинциалисти - които динамиката и правилата на съвременния живот са събрали под небето на едно и също населено място, невзирая различията на произхода и генетично предопределените им особености на поведението.

Бих завършила с това, с което започнах, най-вече, за да направя логическата връзка с днешния празник на Русия, 9 май, День Победы, с една руска крилата фраза - най-известната фраза на котарака Леополд от едноименното, анимационно филмче: "Ребята, давайте жить дружно".

Но този призив ще убие целия чар в спецификата на така характерните за тази особена връзка и взаимодействие мълчаливо презрение и чувство на превъзходство... емоции двустранни и споделени!

 



Други статии от този автор



Коментари