Актуално
Къде са парите?

Ева Истаткова | 10/05/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Къде са парите?

Нещо не е наред.

Всеки Божи ден, когато ми се наложи да свърша нещо в центъра на София, аз паркирам колата си и прилежно пускам sms. На цената – 1 лв. без ДДС или още по-често, на цената – 2 лв. без ДДС. Ако, не дай Боже, имаш неблагоразумието да излезеш от колата и по пътя да си пуснеш sms-а, считай, че като се върнеш, колата ти ще е блокирана от скоба.

Да кажем, че тази специфична прецизност на служителите от Центъра за градска мобилност е проява на трудолюбивост... Само дето се показва единствено, когато трябва да ти скобират колата или още по-мащабното действие – да ти я вдигнат с паяк.

Първо, дори чисто философски, някой да си присвоява, макар и временно, твоя вещ, е абсолютна, тотална кражба. Официализирана клептомания. Мога да оправдая вдигането на автомобил, единствено, ако е паркиран насред кръстовището или е запушил изхода на болница. Всичко друго приемам като грабеж. Извинявайте, ама аз да не би да влизам в домовете на хората от Центъра за градска мобилност, да им взимам прахосмукачката, защото не са си изчистили в хола навреме?....

Да наказваш нарушение (в случая неплащане на дадена такса) с друго нарушение, а именно – присвояване на чужда собственост, ми прилича на порядъчен абсурд.

Но дори и това не е най-странното. Странното е, че милиони граждани ежедневно плащат този вид услуга, наречена „синя” и „зелена” зона, НО, внимание – никой не знае къде отиват парите.

Няма по-важен въпрос от този: КЪДЕ СА ПАРИТЕ?

В крайна сметка, всеки що годе цивилизован човек, не би имал нищо против да си плаща за паркинга, ако парите, които плаща, отиват за облагородяване на градската среда, подобряване на градския транспорт или конструиране на още паркинги и създаването на парко-места.

НО! Съвсем скоро, за пореден път, стана ясно, че нещо с тези зелено-сини зони и техните стопани наистина не е наред.

В медиите излезе информация, че Столична община не получава НИЩО от Центъра за градска мобилност. Разбирате ли – никакви финансови приходи от Центъра към Общината. А култовото предприятие, наречено Център за градска мобилност, пък било не общинско, ами – търговско дружество.

Какъв разкош! Това значи само едно – общината не се разпорежда с бюджета на Центъра и съответно няма никакво отношение към парите, които идват от вече увеличените такси на зоните за паркиране. Ако греша – с трепет ще чакам от Центъра да ме опровергаят с доказателства!

Съмнителните подробности в поведението на търговското дружество не свършват дотук.

Какво ще кажете за факта, че Центърът е получил едни близо 30 милиона лева като държавна субсидия за 2013-та? Както и едни 80 милиона от общината?

Нелепостите са толкова много, че чак се чудя как живеем с тях. И чак сега започвам да си обяснявам онази натрапчива конспиративност, която е подгонила повечето хора наоколо – идеята, че някой ще те прецака или не ти мисли доброто. Ами с такива институции и такова омаловажаване на нормалността, параноята изглежда като единственото нормално състояние за българите.

Не може да има неяснота за милиони левове, а ние да се правим на цивилизовани граждани.

Не може никой да не извади поне папка с документи и да обясни – ето толкова са парите, отиват ето тук и служат за ето това.

Не може.

Не може основният събирач на парите ни по улиците (нашите общи улици и тротоари!) да е всъщност търговско дружество.

Толкова не може да е така, че чак си мисля, че живеем в държава, която няма да роди повече писатели-фантасти.

Погледнете живота ни – той надхвърля всяко въображение и всяко допускане. Приличаме на герои от многотомна фентъзи книга, само дето никой не знае, дали ще завърши с “happy end”.

А и не вярва, че ще го доживее.

 


Други статии от този автор



Коментари