Специален коментар
Космически забивки

Албена Вулева | 23/05/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Нещо се случва с информационния поток. Или нищо не се случва в тази държава. „Новините“ са го закъсали – няма новини. Вакуум откъм събитийност. Или тотално изкривяване в съзнанието на родния „новинар“.

От дни „проследяваме“ възможно най-незначителните събития, за /на безизвестните хора в най-малките подробности. От какъв зор пътеписът за митарствата и преходите на световно безизвестен народен представител, който е успял незабелязано да изкара цели два мандата в Парламента между политически формации от несериозен характер, пълни информационното пространство? Какво значение, питам аз, има за живота, нашия – човешки и политически, за държавата, парламентаризма, предизборния климат и въобще, къде именно ще е член лицето с двойна гуша и средно образование, постигнато със среден успех? Не го споменавам поименно умишлено, защото името и личността му нямат никаква стойност. Никога нямаше да разберем за съществуването му, ако не ни занимаваха с историята на прехода му от трън та на глог и обратно.

Апропо, съдейки по успеваемоста му във възприемането на информация, трудната му ориентация между ГЕРБ и ББЦ е напълно естествена – това са две доста сходни по излъчване и съдържание партийни структури. На ниско ниво, достойно за човек със средни успехи. Едната партия има за лидер лице, възприемано от народа като „мутра“, другата е горда с лидер, припознат като „чалгаджия“. За връзката между чалгата и мутренския свят, мисля, е излишно да се споменава, неразривна е... бе, когато имаше мутри... в повече, а не само една оцеляла.

Двете партии имат лидери, които рядко биват наричани от хората по имена, имат си прякори. Единият е назоваван „Боко Тиквата“, другият гордо се кичи с прозвищата „Дудук“ и „Капут“. И двете партии могат да се похвалят със своите си „Калинки“, едната май им е обща... Долнопробен статут и низки страсти около ниския морал на човек с ниски оценки... и дългия му път дотам и назад. Всичко е закономерно, защо ни занимават с вътрешнозаводски хумор?

Като стана дума за хумор... Пак същите главни действащи лица – „новините“ или тяхното отсъствие в ръцете на скучаещи журналисти, плюс партиен лидер със странни прозвища. От икономическата медия „Капитал“, в раздела „Политика и икономика“ разбираме, че: „изпратихме фалшиво прессъобщение от името на Николай Бареков и то беше публикувано без никаква редакция на учудващо много места. Във фалшивото прессъобщение написахме, че призивът на Бареков България да си върне някогашната слава на една от най-напредналите в космическо отношение държави ...“

Ужас и безумие! Не, аз разбирам, че капитал и икономика в БГ нямаме към момента и сигурно хората от тази медия по цял ден си чоплят в носа и се чудят с какво да си уплътнят работния ден. Като оставим настрана овехтели понятия, като „колегиалност“ и „професионализъм“ (все пак тия шегаджии не работят в цирка) и се насладим на креативността на екипа им в сферата на средношколските бъзици, остава почудата що за злост към събратята им журналисти е обективирана в изпълнената с гордост и чувство за добре свършена работа публикация. А именно – че „онези“ (некадърни, за разлика от работещите в „Капитал“) не си били проверявали постъпващата информация.

Първо, това че медиите в България не проверяват постъпващата информация, е ноторно известен факт. Сигурно от „Капитал“ са се опитали да се разграничат от тази лоша слава, посредством „фалшивото“ си съобщение, а, дали е така, ще проверим, като ни разцъфне икономиката и се натрупа капитал, та да имат възможност да си пишат по ресорните теми и да не творят в областта на вицовете и гимназиалните закачки.

Второ, партийните рекламни съобщения, особено в период на предизборна агитация, не следва и да се проверяват за достоверност (такава най-вероятно отсъства, все пак се зарибява електорат), защото за недостоверността им отговорност носят партийните централи, резилът си е също за тях. Както впрочем и в конкретния случай, орезилените са съвсем не тези, срещу които е била насочена партенката.

Бареков все едно си излетя в космоса. И вместо да се злорадства по отношение на колеги, редно би било да се обърне внимание на факта, значително по-любопитния и ценен като извод факт, че на никого в тази държава – нито на медии, нито на читатели ,не им се сториха неестествени аспирациите на Бареков към космическите пространства. На никого.

Чудите се защо никой не е поставил под съмнение тази информация? Защото всички отдавна са поставили под съмнение адекватността на „космонавта-политик“! Искате да поставяте оценки? Ето, поставена беше оценка от широката общественост за това, доколко Николай Бареков (айде поне аз да го изпиша с истинските му имена) е възприеман, като човек с „всичкия си“, така да се каже. Изобщо не се и съмняваме, че витае в космоса. Нито би ни учудило или изумило, ако той тайно в душата си желае да оглави междугалактическите територии и да прави турнетата си в бъдеще там.

Ето, това вече е новина! Означава, че хора, за които съществуват основателни съмнения, че не са съвсем на „ти“ с реалността, са допуснати до политическия живот на страната. Как, защо, по какви механизми се стигна дотам, че така да падне летвата?! Това трябва да се изследва, разследва и коментира. А, не разходките на безизвестни „тройкаджии“ между партийните централи, едната от които изобщо не би ни учудило, ако поиска да се премести в космоса.

 



Други статии от този автор



Коментари