Специален коментар
Историята на Ева

Мария Маркова-Марчела | 29/05/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Ева е на 33 години, с огромен корем е и очаква най-хубавото нещо в живота си. Тя очаква да се излекува от рак. От четири години се бори с рака на гърдата, в момента е с разсейки в гръбнака и в черния дроб. Коремът й се подува като на бременна в деветия месец и редовно я източват. Химиотерапиите почти са я убили. В момента алтернативата е, дали да я доубият или да отиде до Израел, за да пробва едно експериментално лечение, което се нарича имунотерапия и дава невероятни резултати при някои иначе отписани хора.

Ева вярва силно, че ще се излекува и че ще има възможност да отгледа малката си дъщеричка. Вярва го, когато не й е зверски лошо – тогава няма настроение и сили да вярва в нищо.

Това „зверски лошо“ напоследък се случва все по-често на Ева. Тя спешно трябва да събере 60 000 евро, за да види отблизо последната си надежда. Ще каже сега някой – много хора са болни, на кого по-напред да помогнем, а аз ще ви припомня – снощи, докато се напивахте, колко смс-а пратихте на гаджето или любовницата си? Напънете се и пратете един, за да живее Ева. Кажете на пет свои приятели да изпратят смс и след това да кажат на пет техни приятели да изпратят, които пък да кажат... Разбрахте ме. Давайте да действаме, щото докато си бъркаме в носа, хора умират в мъки. А от „хора умират в мъки“ никой не е застрахован!

Ева за мен не е просто "хора", а един любим и незаменим приятел. Миналата година по това време изгубих друг мой любим и незаменим приятел заради рака, тази година мисля тая тъпа болест да го духа!

Ето какво си говорихме с Ева – пращайте смс-и (текст: DMS EVA на номер 17777), докато го четете, и не забравяйте схемата с петте човека!

Какво е да си толкова млад и толкова прецакан?

Доста изнервящо и скапващо.

Има ли неща, които те радват?

Всеки миг, прекаран с дъщеря ми и семейството ми, защото не знам докога ще мога да съм около тях.

Кое ти дава сили и спокойствие?

В най-гадните ми моменти, когато ми иде просто да легна и да умра, поглеждам детенцето си и осъзнавам, че трябва да се боря заради нея – както една майка може да се грижи и подкрепя детето си, така, както никой не може. Ужасно е да нямаш майка. Когато моята майка ме прегърне, намирам убежище, в което като се сгушиш няма страх и болка, а само спокойствие, истинска, чиста обич и уют. Най-хубавото място на света е в ръцете на майка ми, а най-хубавото нещо за мен на света е да държа момиченцето ми в моите.

От колко време си болна?

От 2010.

Как се живее така?

В напрежение, в стрес, в паника, в сълзи, в болка, в страх, в депресии, в тъмни, в непрогледни дупки, в истерии. За тези четири години минах през какво ли не. Накратко – от „Лютеницата лекува рака“ стигнах до „Нищо не лекува рака“. И сега си седя тук с разсейки в черния дроб, с разсейки в гръбнака, в четвърти стадий с рак на гърдата и ти давам интервю.

Разбира се, не живея само в тъмнина. Обаче във всеки един момент, в който нещо ме радва, светва една „услужлива“ крушка и ми напомня, че съм болна. Трудно е да бъдеш щастлив, когато си болен. На здравите хора, обаче, май им е по-трудно да са доволни, като ги гледам. Често ги наблюдавам как се движат, как разсъждават... Тъпото клише, че всеки разбира какво е имал, чак когато го изгуби, е много вярно.

Мечтая си за ежедневие, което е пълно само с незначителни проблемчета, като това гаджето да те е зарязало, бизнесът ти нещо да не върви, да нямаш Мерцедес като този на Петя, да нямаш гаджето на Иван, шефът ти да те дразни, правителството да е тъпо, държавата да е гадна, ама явно нещо не мечтая правилно.

Не отива ли на зле този свят, в който на теб животът ти зависи от 60 хиляди евро, докато на някоя патица гаджето й вчера е взело кола за 100 хил. евро, за да отиде до мола и да напазарува за 10 хил. евро, след това да се прибере в апартамента си за 200 хил. евро и пукне от безсмислие пред телевизора?

Който – както, нали знаеш? Не искам да съдя никого. Само ми се приисква поне за седмица да съм „патица“ пред телевизора. Много съм уморена. Искам спокойна да си разцъквам каналите... А светът – колкото е тъпо място, толкова е и прекрасно. Именно затова хората, които плюят на всичко и след това се хвърлят под влак, са по-малко от тежко болните, които всеки ден се борят за живота си. След малко като ми стане много лошо, обаче, ще искам някой веднага да си продаде Ролекса, да ми даде парите и да отида в Банкок да се лекувам с имунотерапия.

Имаше сега една кандидат за евродепутат... Банева. Веднъж я гледах в „Стани богат“ да играе благотворително (към 3000 лева спечели), а предишния ден бях разлиствала някакво списание, в което тя твърди, че колекционира чанти Луи Вюитон. Като си болен каква стойност имат за теб предметите? Ако ти подаря утре чанта за 10 хил. евро, какво ще я направиш?

Какво да я направя? Не мога да я продам... Сигурно ще ти я върна. Къде да я нося? В болницата ли?

Ти как си представяш света след 50?

Гледам предимно да си представям как човешкият живот е по-важен от петрола, защото петролът е свършил и хората си живеят щастливо без ток, пластмаса и маргарин.

Колко струва човешкият живот днес?

Не знам. Моят струва 60 хиляди евро, но пък си струва (усмихва се).

Когато ти поставиха диагнозата, как реагира?

Докторът ми каза, че имам рак. Аз се разплаках, излезнах навън, успях да стигна до баща ми, хванах се силно за него, казах му, видях как очите му се напълниха със сълзи и припаднах. След това седмици се чудех как точно да кажа на майка ми, че детето й е болно от рак.

Преди да се разболееш, кое е най-страшното нещо, което ти се беше случвало?

Загубих дете. В деветия месец то умря в корема ми. Тогава изживях голям стрес и според мен точно това ме разболя.

Как те промени болестта?

Станах по-ядосана и по-нервна, по-нещастна, по-негативна. Опитвам се да си представя онези „пет човека“, които въртят света на шиш и се борят геройски с популацията, за да не се наложи на правнуците им в един момент от къща в Хемптънс да се преместят в двустаен в Люлин. Представям си как им дишам от въздуха и ми става неудобно (смее се).

Наистина вярвам, че има лечение за рака. Вярвам и че доста хора и големи корпорации нямат никаква далавера от това аз да се излекувам и да си видя детето как расте. Обаче вярвам и че ще се излекувам, защото намерих лечение, което може да ми помогне. Щастлива съм, че все още има надежда за мен. Аз съм късметлийка. Има деца, които умират за няколко месеца, има хора, на които директно им казват, че им остава месец живот, има много по-страшни неща от това, което се случва на мен.

От какво най-много те е страх?

От смъртта. Всички рано или късно ще умрем. Но, когато си млад, хич не ти се умира. Как да умреш като има толкова неща да видиш и изживееш. Иначе вярвам, че има прераждане, че има друг свят, че сме едни малки частички, които поддържат един жив организъм, нещо по голямо от нас, нещо, което не можем да възприемем с нашите сетива. Въпреки това не искам да умирам. Страх ме е, че няма да видя близките си вече, ужасявам се и от това, че живота ще продължи да тече без мен.

Как си представяш смъртта?

Всяка вечер, когато не съм в болница, като седнем със семейството ми да вечеряме, всички дружно започваме да си плачем, докато си ядем храната. Нали разбираш? Не е много приятно. Но пък болните от рак накрая се уморяват от битката, от тъгата и ужаса, който изпитват, и искат просто да заспят. Но – луд умора няма – затова изобщо не си представям как се стига дотам в моя случай.

Като заспиваш какво си мислиш?

Обичам да спя, да сънувам, да мечтая... заспиването не е толкова трудно. Събуждането, обаче, е кошмар. Отварям очи, виждам слънцето навън и се разтрепервам цялата от ужас, че съм болна и че не знам след пет минути, дали единствената светлина, която ще виждам, няма да е в тунел и това, докато някой ми прожектира „Най-хубавите моменти на Ева на планетата Земя“. Никой не е застрахован за следващите пет минути, знам, но поне хората, които ги бута трамвай, не са от сутринта на „релсите“.

Когато някой ти каже „мисли позитивно“ какво му отговаряш?

Леко се напрягам (усмихва се). Когато разговарях с моята психоложка, тя ми каза, че в моя случай няма как да мисля позитивно. Каза ми, че трябва да се старая да се чувствам добре. Оказа се, че не съм от най-старателните, обаче. Да се чувстваш добре е голямо бачкане. Потъването не изисква особено голямо усилие – отпускаш се и готово. Изплуването и борбата с гравитацията са голямата работа.

Как излизаш от дупките?

Всеки рано или късно свършва в някоя дупка. Сещам се, че е тъпо да се закопавам сама. Химиите, с които ме блъскат, също много ме вдигат. Дори измамно, усещането, че тялото ми е здраво и силно, ме вдига и психически.

Какво би казала на хората, които са болни като теб или с други страшни диагнози?

Докато мърдаме, всичко е възможно.

А на Иванка, която току-що си е отдъхнала, защото има достатъчно дрехи, за да е различно облечена всеки ден и всяка вечер, през целия август, докато е на Слънчев бряг?

Успех, Иванке. Всички сме с теб!

Би ли продала смъртта си на някое риалити, за да осигуриш бъдещето на детето си?

Да.

Би ли се самоубила?

Не. Грях е.

Ако ти кажат, че със сигурност няма спасение за теб, кои са нещата, които ще направиш преди да умреш?

Ще заведа дъщеря си в Дисниленд, ще кажа на всичките си близки, че ги обичам, ще убия няколко педофила, ще помоля мъжа ми да се грижи за детето ни добре и сигурно с голямо усилие ще му кажа и да си намери добра жена някой ден.

Дарителската сметка на Ева е:

Iban:BG55STSA93000021758916

BIC : STSABGSF Банка ДСК,

бенефициент Ева Иванова

 



Други статии от този автор



Коментари