БеГе Рапъри

Хип-хоп културата има своите добри постижения дори в България, но това, което бълва от телевизионните екрани върху горките ни подрастващи, ме кара честичко да си представям как емигрирам в Северна Корея, за да мастурбирам до смърт върху каталога им с позволени дамски прически.

Само едно нещо трябва да е ясно от самото начало: повечето беге рапъри са фанатично бездарни и криминално тъпи церебрални джуджета, чиято основна заетост е да изкарват пари, правейки се на голямата работа пред дванайсетгодишни деца, които искат да им подражават. Точка.

Между другото, знаете ли, че Националната библиотека е задължена да пази всички аудио записи, издадени в страната. За вечни времена. Това е и единствената форма, под която Криско някога ще пребивава в библиотека. Само казвам.

Та... Оня ден пускам телевизора и попадам на някаква класация за най-якото рап парче. Върху висок блок някакъв тип с бяла тениска се размахваше нелепо, твърдейки, че е гангстер, и че симпатягите, на които беше платил по два лева, за да се клатят на заден план, са „неговите хора“. Братле, извинявай, че ти развалям кефа, ама ти не си гангстер. Истинските гангстери разрушават страната ни, докато аз пиша статийки, друг ги коментира, а ти се размахваш. Нека си го признаем, ти си просто балък от Надежда, който рецитира колосални идиотщини върху панелка. Това, че си откраднал три чипса, не те прави гангстер. Прави те обикновен дришльо, който се мъчи да накара други дришльовци да повярват, че фантазията му за значимост, за престъпна мощ, за агресивно превъзходство, е нещо повече от фантазия. О‘кей? Разбрахме се, нали?

Искаше ми се да кажа и няколко думи за тия със скъпите коли и мацките, ама като ги гледам, ми става толкова тъпо, че спира да ми се пише. В смисъл, нямам нищо против да живеят в мизерната си илюзия, че действително притежават разни обекти на разкоша. Всеки има свещеното право да бъде заблуден до безсъзнание. Само не ме кефи, дето тези персони се чувстват длъжни да ни удостояват периодично с бездарното си плещене на нелепости в близост до лъскави автомобили и красавици. Някак си не мога да приемам радушно хора, които нямат абсолютно никаква идея за реалната си стойност като човешки същества.

Пичове, не ми се сърдете. Аз ви разбирам. Когато имаш качества, едва достигащи тези на посредствен хигиенист, ти става някак гадно. Започваш да мразиш. Бунтуваш се. Гледаш по някакъв начин да се измъкнеш от съдбата на чистач на кенефи, която справедливият Бог ти е отредил. И като изневиделица небесата се отварят, идват медиите в одежди с неземен цвят и ти казват: „Брат, ти си тъпо парче и изглеждаш отвратително. Точно такива хора търсим! В риалити ли да те пращаме, или музика нещо?“ Верно, балък си, ама чак толкова... Я първо си стани рапър, па чак после в риалити. На вече известните кешат повече, нали? Пък и не е трудно да римуваш нещата, които правят живота ти вълнуващ. Кучка-смучка, бучка-случка. И ето ти парче. Рай!

То, че е хубаво да имаш някой лев, хубаво е, ама деца ви слушат, бе! Безконтролното множене на абсурдни хора като вас ражда бездарно подражателство у онези, които ви гледат.

Веднъж Устата каза в някакво интервю, че да се показваш по телевизията и да бъдеш известен и такова... влиятелен, било голяма отговорност. Оттогава не съм го мяркал, което означава, че все пак е бил искрен. Евалла, Уста! Дай пет!

И защо е цялото това подражаване на кухата световна поп тенденция, която крещи, че е яко да си тъп и богат? Тя е измислена, за да кара хората да бачкат, заслепени от илюзията, че някой ден ще имат всички тези ненужни неща. Тя е тази, която внушава, че всеки слабоумник може да стане най-големия, без да притежава и половината от качествата на една свиня. Тя не дава утеха, а завист. Разделя хората на имащи и нямащи.

Какво ще кажете за малко искреност, а? Фалшивият булшит можем и на английски да си го слушаме. Давам ви една малка идея, безплатно. Например, вместо да поддържате налудничавата версия за груповия секс, колите и безразборно хвърчащите банкноти, можете да ни запознаете с истинските си същности. Вместо да се правите на хора, които сякаш по цял ден клечат до лети джанти, можете да рапирате за това как сте глупави, но няма работа и затова сте решили да станете рапъри, защото духът на времето ни го позволява. Ще стане един наистина забавен и смислен хип-хоп, нали?

Ако пък някой от вас е готов да се раздели с имиджа си на женкар, може да разкаже в рими истината за високия си промискуитет. Сещаш се, тъжната история за Минка, която ти разби сърцето в четвърти клас, хващайки си за гадже Гошо, защото беше по-добър на народна топка. Ако го разкажете това, ще сте много по-симпатични на хората. Е, наистина, няма да будите завист и възхищение у онези с потиснато чувство за малоценност, но ще ви е много по-леко на сърцето. Обещавам!

Не се ебавам, братлета! Ако всеки от вас започне да пее за реалните си впечатления от живота, ще е много по-добре. Да, тъпите ви приятели ще ви се смеят, но пък ще намерите много други, които ще ви приемат такива, каквито сте. Гаранция давам! Ако не стане, ви връщам парите. Всичките десет кинта.

Пък и не ви ли вдъхновява мисълта, че ако при цялата популярност, която имате, започнете изведнъж да рапирате за истинските неща, ще спасите от умствено и емоционално осакатяване цяло едно поколение? Поколение, което ви обича!

Не ви ли вдъхновява наистина? Не? Е, нищо, длъжен бях да опитам...

Мартин Борисов