Актуално
За КОГО загина Ботев???

Адриана Аврамова | 02/06/2014

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Днес е 2-ри юни. За едни това е просто дата от календара, за други – скапаният, пореден работен понеделник, трети пък тотално не знаят, че вече е настъпил месец юни... Но днес е 2-ри юни, единственият ден в годината, в който отдаваме почит на паметта на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.

Ако случайно сте се зачудили, дали не ни нападат извънземни или има бедствено положение, отговорът е – не, просто сирени, които напомнят на заспалия народ да стане на крака за 2 минути и да почете паметта на Ботев и всички, дали живота си за „свята и чиста република”.

От дете наблюдавам хората на този ден. Интересно ми е, дали се изправят, дали спират да вървят, да говорят по телефоните, дали отбиват колите си, дали поне за две минути блокират съзнанието си и си припомнят кой е Ботев...

Не знам, дали вие зарязахте безценната си и неотложна работа за 2 минути – ако сте го направили – браво, ако не сте – говори зле за вас. Знам само какво аз видях за поредна година. Мисля, че нацията ни или е глуха, или просто й е по-удобно да се прави на такава.

На централно място в столицата, когато сирените вият, а хората сякаш просто не ги чуват... Почти не видях някой да остави кафето си и да се изправи от отрупаната маса, някой да пусна торбите с покупки за 2 минути и да спре с наведена глава в знак на уважение, и още повече – някой да пусне аварийките на колата си. Имаше такива, разбира се, слава Богу, но те трудно се забелязват на фона на всеобщата забързаност. Някъде между викащите деца, хилещите се чистачки и забързаните коли, един дядо с бастун, подпрял се на пейка, със сетни сили се изправи и остана така, докато сирените не спряха, прекръсти се и целуна часовника си... Настръхнах. Винаги настръхвам на този ден, защото го изживявам особено. Но сега беше по-различно. Настръхнах от едно смесено чувство на умиление и страх... Страх от това, че навярно един ден с този дядо ще си отиде и споменът за Ботев, такъв, какъвто трябва да имаме и ние.

Христо Ботев, скъпи сънародници, умря заради нас, за да можем ние да живеем спокойно. Ботев умря с надеждата за една нова България – по-красива, по-мъдра... Умря с надеждата за един по-добър народ, който живее за бъдещето, но не забравя миналото. Не сме достойни дори да пишем за него, дори да изричаме името на хора като него, щом не се сещаме да се изправим за едни смешни 2 минути... при все че и сирената ни подсеща. Хора, които не ценят миналото, нямат място в бъдещото... те са просто като... мекотели – бездушни и безгласни същества.

За кого загина Ботев, за кого и за какво???

Все още сме под робство, ама по-страшно – онова лицемерното, безочливо, неуважително и срамно робство вътре в нас, от което спасение няма. Няма и спасители. Честито.

А към всички онези, които днес не спряха и за миг – не ви ли е малко малко срам, че не излязохте от скъпите си коли, не оставихте айфоните ни, не спряхте и не отделихте 2 минути от 365-те дни в годината, в които да кажете тихичко наум „Благодаря”? Мен ме е срам от вас.

Моля се Ботев да почива в мир и да не ви гледа някъде отвисоко.

 



Други статии от този автор



Коментари