Natural Born Killers

Деца завързаха с тел и пребиха до смърт домашно куче. Четири деца на възраст между 11 и 14 години пребиха с кол кучето на съседа си.

Новина.

Няма сега да жалим по убитото кученце, ще жалим за дечицата. Нямаме просто правото да си позволим да съжалим кучето, а децата не, защото всяка себеуважаваща се майка с дебел гъз и люпеща семки ще ни обясни, че: именно това куче е лаело по децата (не тези конкретно, а по децата по света и въобще); събирало се е на глутници и нея затова я е било страх да занесе насрания памперс на детето си до кофата за смет и той за това се разлага и смърди до пясъчника; именно това куче е изяло професора от Малинова долина; оглозгало е краката на оная, всеизвестна бабка и изобщо то разнася кучешка тения.

Затова сега ще скърбим за децата, не за децата изобщо, а за тези на възраст между 11 и 14 години, завързали с тел и пребили до смърт с кол кучето на съседа си.

Те са невинни създания, най-уязвимата част от обществото ни. Защото са дечица де, докато са децица...

А, послее... Господи, какво ще стане после? Когато тези 4 невинни създания на възраст между 11 и 14 години пораснат, кого ли ще пребият до смърт с кол и дали ще го завържат с тел преди това...

Сигурно става много по-лесно щом веднъж прескочиш границата и усетиш чувството да отнемеш живот, сам, със собствените си детски ръчички, без никаква причина, на единственото към момента същество, по-слабо от теб... Все още, после ще станат повече... по-слабите.

Ако ти е харесало, сигурно ще те влече да изпиташ емоцията пак. Дали им е харесало? Ако не беше, сигурно щяха да спрат. Някъде там, по средата на ударите с кола, малко преди кучето да умре, малко преди детските им, невинни панталонки да се опръскат с парченца мозък и разбит, кучешки череп. Преди кръвта да попие в детските им малки подметчици и да оцапа белите им детски чорапчета. Харесало им е. Довели са делото до финала.

„Какво сте се загрижили за помиярите, кой ще се погрижи за децата?“

Аз. Аз искам да се погрижа за децата. За тези, четирите, на възраст между 11 и 14 години, завързали с тел и пребили до смърт с кол кучето на съседа си...

Как да се погрижа за тях? Коя би била адекватната грижа? Ако ги завържа и пребия до смърт, дали ще ги освободя от греховете им? Дали ще ги спася? От живота им на изроди, който е започнал в мига, когато са завързвали телта около врата на кучето... Оттам насетне изродското в тях само е растяло, на принципа на делението на раковата клетка...

Сигурно, ако някой ги бе видял, би успял да ги спаси, но сега... Какво да ги правим тези малки изроди, които ще пораснат големи изроди? Законът не ги хваща – наказание няма да носят, защото са малолетни престъпници, не разбират докрай стореното, не си дават сметка, колко ще й е трудно на майка им да изчегърта засъхналия мозък на кучето от дрешките им.

Затова сигурно ще накажат майката. „Родителите са виновни“. Виновни са, да. Не са обяснили на малките изродчета, че когато пребиеш до смърт живо същество, животът непременно ще намери по-голям изрод от теб, който да възстанови равновесието. Просто в природата празно няма – ще страдат. Под една или друга форма.

Виновни са родителите, че не са абортирали изродския плод и не са спасили и кучето, и света от децата си изроди. Падне ли бариерата, с всяко следващо убийство става по-лесно. А можеш да убиеш по толкова много начини... Или просто да връзваш с тел... или просто да биеш с кол... Нека накажат родителите.

Но с малките изроди какво правим? Ааа, дааа, тях ги защитаваме, защото са деца... невинни... най-уязвимата прослойка на обществото ни... Да не им попаднеш в ръчичките... да не ми попаднат в ръчичките.

В един коментар към тази новина представител на анонимната общественост ни информира, че това изобщо даже не е страшно и няма признаци на изродщина, защото: „той, като бил малък, с приятелите му заливали с бензин котки и ги палели живи, пък никой от тях не станал убиец, а само лекари, адвокати и инженери...“

А, дали е така, кой, кой ще ми каже?

Можеш да убиваш по толкова много начини... Списъкът с лекарски грешки, паднали балкони и немарлива адвокатска защита сигурно би бил по-кратък, ако вместо помиярите спасяваха децата... от самите тях. Òвреме.

Възмездие и страх трябва да има, както и страх от възмездие. И никаква прошка. Това ефективно намалява грешките. И греховете.

И няма убити кучета, няма кръв по детските ръчички, няма кучешки мозък по детските панталонки.

Децата си остават невинни и животът им на изроди никога не започва. Порастват хора.