Пред очите на рибите

Мислим си – нещо става в тая държава. Нещо там горе, на върха, клокочи. Разместват се пластовете, пренареждат се, води се люта битка КОЙ този път да е кукловод.

Едни партии привидно са в сблъсък. Бареков и ББЦ, уж по концепция, бяха дървен крак за ДПС. После четем за обвинение към Цветан Василев в поръчка на убийството на Пеевски. Уж БСП са паднали на избори, уж кабинетът и Орешарски ще дават оставка, пък още никой не я вижда. Уж пети вот на недоверие, пък пак не минава. Уж всички искат задължително гласуване, пък нищо в политическото поведение на тези хора не е задължително. Нито лоялността, нито обществената отговорност.

Мъгливо е там горе. Не е сигурно каква е Играта с играчките на политиците. Но има нещо друго сигурно. Че, докато стоим в захлас, в гняв или с любопитство вгледани в „окото на бурята” горе...., там долу гъмжи от нечистотии.

Несправедливост дебне отвсякъде. Простата логика на живота отсъства и онова, което живее под шапката на „голямата политика”, всъщност издъхва.

Кислородът за банално наречените “обикновени хора”, вече свършва. Продава се на бутилки. За който е спестил пари.

Останалите… Oстаналите са като рибки в аквариум, на които онези отгоре са им източили водата... И рибките вече нямат сили да мърдат. Просто наблюдават с уголемените си очи наоколо. И виждат.

Виждат как в едно плевенско село трима цигани изнасилват момиче, а четвърти циганин заснема изнасилването с телефон. Виждат как медиите пишат за това, че циганите са си признали, че са насилили НЕ-пълнолетната, 15-годишна от с. Буковлък, но са на свобода. Защото „нямало места в ареста”. Това не е шега. Това може да го прочетете в горе-долу всеки новинарски сайт през последната седмица.

После очите на рибите виждат и друго. Един англичанин на име Мейсън Кристофър наръгва и усмъртява абитуриента Емил. Този англичанин, на когото му е било забранено да ходи на английски мачове, прави в България, каквото му скимне. И рибите виждат това. Но не им стига кислород дори да отворят устата си. Пък и пред очите им изникват още толкова много гледки.

Гледката на 86-годишен мъж от село Славяново, намерен мъртъв, с нанесени множество удари с тъп предмет по тялото.

Мержелее им се пред очите още – как едно момче на 28 г. е намерено мъртво в Южния парк в София и официално властите казват – удавил се е, а почернените близки твърдят – той е убит. Но дали ще им се обърне внимание?...

Рибите виждат убитите деца на пътя. Сгазените деца, изоставените деца, децата, които, ако доживеят бъдещето си, ще мечтаят да го прехвърлят някъде другаде, навън, по света, но не и у нас. Съвсем логично.

Страшни картини изплуват пред очите на рибите. Но за тях по-страшно е, че не могат да дишат. Въздух не им достига, какво остава да изкрещят срещу света застанал пред очите им. Те, рибите, по природа не могат да крещят. Но поне, ако тия горе не ги оставяха в празен аквариум, поне щяха да плуват.

А сега, останали с последни глътки въздух, изтощени, рибите не знаят – дали не халюцинират..

. Може би всичко, което виждат, не е реално. Може би картините пред очите им са плод на обезкислородения им мозък. Може би, ако поне за миг затворят очи, после всичко ще е, както трябва - мирно, щастливо. Може би. Но едва ли.

Защото собствениците на аквариуама няма да им сипят вода. Твърде заети са да се разправят КОЙ притежава аквариуама.

Нищо, че един ден в аквариума няма да има КОЙ да плува.